Решение № 395 от 16.07.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Ц.ка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251800500099 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 170/20.11.2024 г., постановено по гр.д. № 397/2023 г. по описа на РС-Своге са отхвърлени като неоснователни предявените от М. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Своге, ул.

„Христо Смирненски“ № 9, против А. А. В., ЕГН **********, Б. В. В., ЕГН ********** и А. В. В., ЕГН **********, тримата с адрес: гр.

София, ул. „Княжевска“ 37, искове за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание давностно владение на 1/2 ид.ч. от УПИ - парцел XVII-176, от кв. 51 от ПУП, одобрен със Заповед № 036/20.10.1976 г. на ОНС-София Регулационен план на с. Церово, общ.

Своге, обл. Софийска, изменен с ПУП-ПР, съгласно Заповед № 896/15.09.2009 г. на Кмета на Община Своге за изменение частично по имотни граници на имот пл. № 176, и от построените в него масивна едноетажна сграда-работилница със ЗП от 128 кв.м. и масивна едноетажна сграда-гараж със ЗП от 38 кв.м., като площта на УПИ е 1220 кв.м., с неуредени сметките за придобиване по регулация за имот от 14 кв.м. в УПИ XVIII-176.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство М. Н. В., чрез пълномощника му 1 адв. Н. В. с доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост, постановено при допуснати процесуални нарушения.

Изложени са съображения, че от събраните доказателства се установявало, че М. В. живее с жена си в този имот и до настоящия момент е извършвал и продължава да извършва подобрения в него, а приживе имотът е посещаван от В. В. единствено по покана на М. В..

Още през 1983 г. М. В. започвал своето владение върху целия имот като негова изключителна собственост. След 1984 г. започнал изкопни дейности за изграждане на масивни бетонни стени против свлачище, в следващите години поетапно направил пристройка за живеене, гараж, засадил плодни дървета, зеленчукова градина и райграс, оградил двора и монтирал 2 порти за вход на МПС. Излага, че необосновано съдът кредитирал единствено показанията на свидетелите, доведени от насрещната страна. Показанията на св. Ц. Ц. неправилно били кредитирани, а тези на св. Б.П. не били обсъдени, от които се установявало, че собственик на процесния имот винаги е бил М. В..

Необосновано съдът не кредитирал показанията на св. А. В., от които също се установявало, че М. В. е живеел в имота с неговата съпруга, грижил се е за него и е направил много подобрения. Съдът не обсъдил представената по делото данъчна декларация, в която било записано, че гаражът е построен през 1985 година от М. В., след смъртта на наследодателя му. По същество моли решението да бъде отменено като неправилно и постановено друго, с което бъде уважен предявения установителен иск за собственост. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемите А.

А. В., Б. В. В. и А. В. В., чрез адв. М. Илиева от САК изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендират разноски за адвокатски хонорар.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Ищецът М. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Своге, ул.

„Христо Смирненски“ № 9 е предявил против ответниците А. А. В., ЕГН **********, Б. В. В., ЕГН ********** и А. В. В., ЕГН **********, тримата с адрес: гр. София, ул. „Княжевска“ 37, искове за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание 2 давностно владение на 1/2 ид.ч. от УПИ - парцел XVII-176, от кв. 51 от ПУП, одобрен със Заповед № 0- 36/20.10.1976 г. на ОНС-София Регулационен план на с. Церово, общ. Своге, обл. Софийска, изменен с ПУП-ПР, съгласно Заповед № 896/15.09.2009 г. на Кмета на Община Своге за изменение частично по имотни граници на имот пл. № 176, и от построените в него масивна едноетажна сграда-работилница със ЗП от 128 кв.м. и масивна едноетажна сграда-гараж със ЗП от 38 кв.м., като площта на УПИ е 1220 кв.м., с неуредени сметките за придобиване по регулация за имот от 14 кв.м. в УПИ XVIII-176.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на исковата молба, в който ответниците заявяват, че приживе техният съпруг и баща В. Н. В. е ползвал и се е грижил за процесния имот като оспорват претенцията на ищеца, че владеел имота от 1983 г.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.

Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

С оглед на така приетата за установено фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

За успешното провеждане на положителния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на право на собственост ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване твърденията си, че е титуляр на правото на собственост по отношение на спорния недвижим имот на твърдяното придобивно основание.

Доколкото в случая се твърди оригинерно придобивно основание – давностно владение, фактът на упражняваната фактическа власт от ищеца за посочения в исковата молба период следва да бъде установен по несъмнен и категоричен начин. Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост, чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. Нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на 3 определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а именно: 1) да е постоянно – т. е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица; 2) да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81 ЗС; 3) да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта за себе си;

4) да е спокойно – такова е, когато не е установено с насилие; 5) да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.

Според постановките на Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК: "Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си".

В конкретният случай ищецът е бил държател на идеалните части на своя брат В. В. приживе и след неговата смърт съответно на идеалните части на ответниците. За да е налице надлежно владение М.

В. следва да установи, че е извършил надлежен interversio possessionis 4

(превръщане на държането във владение). Това следва да стане с конкретни действия на отричане правата на останалите сънаследници върху имота, които действия да са станали достояние на тези сънаследници. Такива действия могат да бъдат например отказа на ползващия имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, или доведено до знанието на останалите сънаследници намерение на сънаследника-държател да се разпореди с имота само в своя полза, или ползването на имота по начин, който ясно показва, че изключва владението на останалите сънаследници, каквито е действия в случая не се установяват. Декларирането на имота в данъчните служби на свое име, не представлява действие на отричане на техните права. Плащането на данъци и консумативни разноски за имота, също не са такива действия, с оглед поддържаното във въззивната жалба, че последният е заплащал данъци за процесния имот, като са представени и писмени доказателства в този смисъл, а именно справка от Община Своге – л. 106 от делото. Не могат да обосноват превръщане на държането във владение и действията по извършването на ремонти дейности, в който смисъл са поддържани възражения в депозираната въззивна жалба.

Действията, извършени от един от съсобствениците, изразяващи се в обработване на имота, прибиране на плодовете от същия, грижа за поддържането му, не винаги следва да се приемат като действия на своене и манифестиране на отношение към имота като свой.

Следва да се отбележи, че ищецът се позовава на придобивна давност, датираща още от 1983 г., когато собственици на имота са били неговите родители, като баща му Н. В. А. починал на 13.01.1983 г. и оставил наследници съпругата му Б. М. А.а, починала на 30.07.2003 г. и двамата му сина - ищецът М. Н. В. и В. Н. В.. През този период не се установява ищецът да е демонстрирал явно намерението си за своене на 1/2 ид. ч. от имота. По делото не се установи ищецът д а е отблъснал владението на брат си В. В. като съсобственик на процесния имот, да е извършил действия, с които е престанал да държи идеални части от вещта за другия съсобственик и да са започнал да държи за себе си с намерение да го свои, като тези действия да са доведени до знанието на брат му. От показанията на всички разпитани по делото свидетели е видно, че до 2020 г. страните са били в добри отношения. От показанията на св. Ц. Ц., които съдът кредитира като логични и достоверни се установява, че В. В. посещавал наследствения си имот в с. Церово, находящ се до р.

Искър, като целта била да се увери, че имотът е наред. През есента В.

5

В. посещавал имота, за да бере плодните дървета. Преди да почине В. отношенията с брат му се влошили, като дори си купил електрошок, за да се отбранява. Въз основа на това съдът прави извод, че ищецът не е отблъснал по какъвто и да е начин владението на другия наследник, тъй като не са установени конкретни действия на отричане на правата му върху имота. От показанията на св. Б.П. също не се установява, че ищецът е извършил такива действия. Според свидетеля, М. живее в имота много отдавна. В имота имало дърводелска работилница, имотът е ограден с ограда и се заключва. Т.е. по делото не се установи ищецът М. В. да е отблъснал владението приживе на В. В. като съсобственик на процесния имот, да е извършил действия, с които е престанал да държи идеални части от вещта за другия съсобственик и да е започнал да държи за себе си с намерение да я свои, като тези действия да са доведени до знанието на брат му. От показанията на св.