Решение № 100 от 26.05.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Девня, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря А. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20263120200084 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на В. Ж. И., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез проц. представител – адв. Н. С. от ВАК срещу Наказателно постановление № 9726/27.11.2025 г. на началник на отдел "Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" гр.

София, с което на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 пр. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лева /1 533, 88 евро/ за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 3 от ЗДвП вр. чл.

7 ал. 1 т. 5 б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

С жалбата наказателно постановление се незаконосъобразно, като се излагат съображения за това. оспорва като

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. Чрез проц. си представител представя писмено становище, в което поддържа жалбата и посочените в нея основания.

Административно - наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. Чрез проц. представител представя писмено становище, в което оспорва жалбата, моли издаденото наказателно 1 постановление да бъде потвърдено, като излага подробно доводите си и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 31.10.2025 г. около 08:45 часа на път III-2901, км. 22+100, на отбивна площадка с начална точка на движение гр. Суворово, обл. Варна и крайна точка гр. Девня Въззивникът В. Ж. Д. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси марка „***“, модел *** с рег. № ***, като в процеса на извършената проверка било установено, че водачът извършва превоз на фракция 0/63, видно от товарителница № 0027639/31.10.2025 г. В хода на проверката било направено измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 №К0200009 и ролетка № 1305/18/5 м/, при което е констатирано следното: при измерено разстояние между осите 1, 40 м. сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 27, 750 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., като превишаването е с 8, 750 т. Управляваното превозно средство било с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирни в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС – чл. 7 ал. 1 т. 5 б. „в“. Въз основа на извършените измервания и установеното в хода на проверката на жалбоподателя бил съставен АУАН № 0011238/31.10.2025 г. за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2, пр.

3 от ЗДвП вр. чл. 7 ал. 1 т. 5 б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля, и предявен на нарушителя на датата на съставянето му, който го подписал без възражения. Такива не били направени и в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, което е връчено на нарушителя на 09.12.2025 г., видно от представеното известие за доставяне.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. В хода на съдебното производство бяха разпитани актосъставителя и свидетелят, присъствал при установяване на нарушението, чиито показания съдът кредитира като последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се.

Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които са в пълен унисон с гласните доказателства. Приетата за установена фактическа 2 обстановка не се оспорва и от въззивника. Въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно установена по делото фактическата обстановка, обосновала съставянето на АУАН за процесното нарушение, възприета и възпроизведена в обжалваното НП от наказващия орган.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице.

Разгледана по същество съдът намира същата за основателна, на на различни от изложените в нея съображения.

Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, районният съд дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените в жалбата основА.я.

АУАН и Наказателното постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, което се установява от приложените по делото заповеди.

АУАН и НП отговарят на императивните изисквания за съдържание и реквизити, въведени с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Административното обвинение е формулирано точно и ясно, посочени са дата и място на извършване на нарушението, описан е вида на МПС, посоката му на движение и товарът, който е превозвал, изложени са обстоятелства, въз основа на които е направен извода, че процесното ППС е "тежко" по смисъла на чл. 3 т. 2 от Наредбата.

Съгласно разпоредбата чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 3 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 1 т. 5 б. "в" от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6 ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, сумата от натоварванията на ос на 3 една двойна ос на моторни превозни средства, когато разстоянието между осите е от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t). Управляваното превозно средство е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени в цитираната Наредба с 8, 750 т. При превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7 ППС е "тежко" по смисъла на чл. 3 т. 2 от Наредбата.

Въпреки това, съдът констатира нарушение на процедурата по съставяне на процесния АУАН, което представлява процесуално нарушение и е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Същият е съставен на 31.10.2025 г. и съгласно разпоредбата на чл. 189е ал. 2 от ЗДвП /изм. и доп. – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г./ при установяване на нарушение по чл. 177 ал. 3 т. 1 /каквото е процесното/, чл. 179 ал. 3 – 3в от този закон и по чл. 53 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата, преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10ал. 2 и чл. 28 от Закона за пътищата /ЗП/. Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗП /в сила от 07.09.2025 г./ при установено нарушение по чл. 53 ал. 1 т. 2 от този закон, както и по чл. 177 ал.

3 т. 1 от ЗДвП, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с конкретното пътно превозно средство.

Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че процесния АУАН е съставен в нарушение на процедурата, уредена в чл. 189е ал. 2 от ЗДвП, тъй като контролните органи не са изпълнили императивно вмененото им с цитираната разпоредба задължение преди съставяне на АУАН да уведомяват нарушителя за възможността да заплати компенсаторна такса.

Това е довело до лишаване на жалбоподателя от правото му по чл. 189е ал. 2 от ЗДвП, което е накърнило и правото му на защита, доколкото последиците от заплащането на компенсаторна такса води до отпадане на административнонаказателната му отговорност.

Предвид гореизложеното съдът приема, че НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Процесуалният представител на жалбоподателя е претендирал присъждане на разноски за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 368, 13 евро, като с оглед изхода на спора и липсата на възражение за 4 прекомерност от ответната страна, същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9726/27.11.2025 г. на началник на отдел "Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, с което на В. Ж. И., ЕГН: **********на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лева /1 533, 88 евро/ за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7 ал. 1 т. 5 б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на В. Ж. И., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 368, 13 евро /триста шестдесет и осем евро и тринадесет евроцента/, представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд – Варна, на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5