Решение № 13934 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13934 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110153867 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПк,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.9 от ЗПК,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Н“ООД,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от И Н Х С,против Ж. Х. К,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 1000 лева ( 511,29 евро ) главница,68 лева ( 34,77 евро ) договорна лихва за периода 23.09.2022 г. до 23.11.2022 г.,301,47 лева ( 154,14 евро ) мораторна лихва за периода 24.11.2022 г. до 22.01.2025 г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди,че на 22.08.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 202208220213400108,съгласно който на същата дата на ответницата е предоставена сумата от 1000 лева чрез „И“ на същата дата. Сочи се,че съгласно чл.3 от договора ответницата се задължила да върне заемната парична сума,ведно с договорната лихва,на три равни анюитетни вноски,всяка в размер на 356 лева,в периода 23.09.2022 г. до 23.11.2022 г. Ищецът твърди,че договорът е сключен при лихвен процент от 40,36 % и годишен процент на разходите в размер от 48,72 %. Ищецът поддържа,че общо дължимата сума по договора е 1068 лева. Ищецът сочи,че не са реализирани никакви плащания от ответницата. Исковата претенция е основана на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид дадените от съда указания,е предявена исковата претенция. Ищецът моли съда да уважи предявените искове.

Ответната страна Ж. Х. К в подадения писмен отговор оспорва исковете като не отрича,че договор между страните е сключен,но същият е недействителен. Твърди се,че съгласно сключения договор е уговорена неустойка,ако не бъде представено обезпечение. Твърди се,че ако неустойката 1 бъде включена при изчисляване на ГПР,то договорът се явява недействителен.

Твърди се,че не е била обявена предсрочна изискуемост по договора за кредит,поради което ответната страна не е дала повод за образуване на делото и не отговаря за разноски. Ответницата счита,че искът за разликата над размера на заемната парична сума подлежи на отхвърляне. претендира разсрочване на задължението за главница. Моли съда да отхвърли исковете.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление,подадено на 05.02.2025 г. „Н“ООД претендира от Ж. Х. К сумите от 1000 лева главница,68 лева възнаградителна лихва за периода 23.09.2022 г. до 23.11.2022 г. и 301,47 лева мораторна лихва за периода 24.11.2022 г. до 22.01.2025 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 6939/2025 г. по описа на СРС,42 състав.

По делото са представени стандартен европейски формуляр,общи условия,приложими към договорите за потребителски кредит.

Видно от договор № 202208220213400108,сключен на 22.08.2022 г. между „Н“ООД и Ж. Х. К,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношние,според което кредиторът предоставя в заем сумата от 1000 лева на кредитополучателя,която следва да бъде издължена в срок до 23.11.2022 г. на вноски съгласно погасителен план.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде признато за установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение- Това означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – в конкретния случай следва да бъде проведено доказване,че между страните съществува договорно правоотношение по договор за потребителски заем,да бъде доказан фактът на предаване на заемната парична сума,да бъде доказано по какъв начин страните са уговорили да бъде връщана паричната сума,да бъде установено,че е уговорена договорна лихва и размерът на същата,а при установяване на тези предпоставки в тежест на ответницата е възложено да установи,че е изпълнила точно своите дотоворни задължения или са налице обстоятелства,изключващи дължимост на паричната сума. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът е предявен на 05.02.2025 г.

Съдът с подадената искова молба от ищцовото дружество е сезиран с искове за реално изпълнение на договорни задължения по договор за паричен заем. Уважаването на исковите претенции е обусловено от доказване,че 2 договорното правоотношение е действително. С оглед обстоятелството,че ответницата в срока за подаване на писмен отговор е релевирала възражение за недействителност на договора,съдът е длъжен да разгледа това възражение,което е от значение при преценка налице ли са материалноправните предпоставки за уважаване на предявените искове.

Софийският районен съд приема за основателно възражението на ответницата К чрез пълномощника й,че договорът за кредит,сключен между страните се явява недействителен поради неточно посочване на ГПР. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК регламентира хипотезите,когато договор за потребителски заем се счита недействителен,а една от тези хипотези е когато е допуснато нарушение при определяне размера на годишния процент на разходите.

Цитираната разпоредба предвижда,че е недействителен договор за паричен заем,при който не са спазени предвидените изисквания на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20,чл.11,ал.2,чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК. Съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на договора за кредит,като се посочат взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на регламентиране разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК е потребителят към сключване на договора за заем да бъде запознат с общия размер на задължението по договора за заем,а с оглед това при неточно посочване на ГПР или при липса на посочване на ГПР договорът за заем се явява недействителен.Софийският районен съд приема,че в хипотезата,когато при изчисляване годишния процент на разходите не е включена парична сума,представляваща задължение за заемополучателя,посочването на годишния процент на разходите се явява неточно и има като последица недействителност на договорното правоотношение по договора за заем. Неоснователен се явява доводът на дружеството заемодател,че ГПР не е посочен неточно,защото неустойката не е дължима към момента на сключване на договора,а вземане за неустойка би възникнало само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Съдът намира,че при съобразяване императивния характер на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК,нарастването на дълга над посочения в разпоредбата максимум не се допуска в това число чрез възникване на допълнителни задължения след сключване на договора за потребителски кредит. С оглед обстоятелството,че в конкретния случай размерът на заемната парична сума по договора за кредит е 1000 лева,а същевременно размерът на неустойката възлиза на 327 лева,съдът приема,че се достига до нарушаване на императивна правна норма и следва да бъде счетено,че ГПР е посочен неточно,а вследствие неточното му посочване договорът за потребителски кредит се явява недействителен. Софийският районен съд приема,че целта на регламентиране годишен процент на разходите и максимален размер на годишния процент на разходите е да бъде създадена гаранция за потребителя,че задължението не би могло да нараства неограничено,поради което при изчисляване на годишния процент на разходите следва да бъдат включени всички задължения,възникващи за потребителя. Легалната дефиниция на понятието общ разход по кредита за потребителя е регламентирана съгласно § 1,т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит. Според легалната дефиниция общ разход са всички 3 разходи,вкл.лихви,комисиони,такси,възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за кредит,които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и поспециално застрахователните премии в случаите,когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,или в случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на търговски клаузи или условия. В конкретния случай в договора за кредит формално е посочен размер на ГПР от 48,72 %,при който изглежда да е спазена нормата на чл.19,ал.4 от ЗПК,но ако бъде включена и сумата за неустойка,то размерът на ГПР би бил в нарушение на сочената императивна правна норма. Софийският районен съд счита,че посочената договорна клауза не е индивидуално уговорена – задължението за осигуряване на обезпечение,както и уговорката за дължимост на неустойка,ако не бъде представено обезпечение са част от съдържанеието на стандартния европейски формуляр, ,поради което съдът намира,че дружеството ответник обичайно предлага тази договорна клауза на лицата,кандидатстващи за отпускане на паричен заем,респективно договорната клауза за осигуряване на обецпечение и договорната клауза за неустойка не е доказано да са индивидуално уговорени. В тази насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че съгласно чл.146,ал.2 от Закона за защита на потребителите клаузи,които са включени в общите условия не се явяват индивидуално договорени,а ако тези клаузи бъдат счетени за неравноправни същите се явяват нищожни – чл.146,ал.1 от ЗЗП,т.е. не биха могли да породят правни последици. По изложените съображения и като взе предвид,че при изчисляване годишния процент на разходите не е включена парична сума,представляваща разход за заемополучателя,а именно неустойката поради непредоставено обезпечение,съдът приема,че годишният процент на разходите е изчислен неправилно,което поражда като правна последица недействителността на договорното правоотношение по договора за заем.

Изложените съображения мотивираха съда да счете,че договорът за заем,сключен между страните се явява недействителен. Законът предвижда,че ако договорът за заем,сключен с потребител е недействителен,то заемополучателят дължи връщане на заемната парична сума,а не и на други начислени по договора лихви,такси и др. Разпоредбата на чл.23 от ЗПК урежда,че при недействителен договор за заем заемополучателят връща само чистата стойност на кредита,но не дължи други парични суми.

Съдът,отчитайки възприетото от настоящата съдебна инстанция,че договорът е недействителен,приема,че искът следва да бъде уважен за сумата от 1000 лева ( 511,29 евро ) главница,докато за сумите за възнаградителна и мораторна лихва исковата претенция подлежи на отхвърляне.

Софийският районен съд намира искането на ответницата К чрез пълномощника й за разсрочване изпълнението на задължението за неоснователно. Допускането на разсрочване на изпълнението е обусловено от провеждане на доказване, че страната с оглед имотното си състояние или поради други причини не би могла да изпълни съдебното решение,поради което следва да бъде допуснато изпълнението да бъде реализирано разсрочено,т.е. на части. В хода на производството не са ангажирани доказателства, че ответницата К отговаря на условията,за да бъде допуснато 4 разсрочване изпълнението на задължението – следва да бъде взето предвид,че крайната падежна дата на изпълнение на задължението по договора за заем е настъпила през 2022 г.,задължението е в размер от 511,29 евро,т.е. в размер,понисък от минималната работна заплата,а и ответницата К е в работоспособна възраст и не доказва наличието на обстоятелства,свързани със семейно положение,такива от здравословен характер или други,които биха могли да обосноват разсрочване изпълнението на задължението.