Определение № 44 от 19.01.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44 гр. Шумен, 19.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Г.

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20223600500565 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по две жалби: Първата с вх. № 262126/24.11.2022г. депозирана от Р. Д. П. с ЕГН ********** от гр. Шумен и Втората с вх. № 262135/25.11.2022г. депозирана от П. Д. П. с ЕГН ********** от с. ...., обл.

Русе и двете срещу Определение № 260146/15.11.2022 г. по гр. д. № 3392/2018 год. по описа на Районен съд - Шумен, с което на осн. чл. 253 от ГПК съдът е отменил протоколно определение от 09.07.2019г. за допускане и конституиране на осн. чл. 219, ал. 1 от ГПК на Р. Д. П. с ЕГН **********, като трето лице помагач на ответните страни и е постановил, че не допуска конституиране на същата, като трето лице помагач на ответниците по делото.

И в двете жалби, се сочи за неправилност и незаконосъобразност на определението и се иска от съда да го отмени. Твърди се, че конституирането на Р. Д. П., като трето лице помагач на страната на ответниците, е по нейна инициатива по реда на чл. 218 от ГПК, а не както е посочено в определението по чл. 219, ал. 1 от ГПК, тъй като има разлика между привличане на трето лице по чл. 219 от ГПК и встъпване на трето лице по чл. 218 от ГПК. Излага се и в двете жалби, че в случая е налице хипотезата на чл. 218 от ГПК и третото лице вече е встъпило да подпомага една от страните и на осн. чл. 223 от ГПК постановеното Решение № 794/05.08.2019г. вече има установително действие и е влязло в сила между страните по делото и третото лице.

1

В сроковете по чл. 276, ал. 1 от ГПК, отговор по първата жалба е депозиран от П. Д. П., в който изрично заявява, че частната жалба е основателна и се присъединява към изложените в нея обстоятелства и факти и моли съда за отмяна на определението. Аналогичен отговор е постъпил и от Р. Д. П. по отношение на втората жалба на П. Д. П., за основателност на жалбата и за незаконосъобразност на определението.

Отговор и по двете жалби е постъпил и от ищцата Ц. Д. Г., в който излага доводи и съображения за неоснователност на същите и е направено искане съдът да ги отхвърли.

Частните жалби са депозирани в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни са и допустими. Разгледани по същество, съдът ги намира за основателни поради следните съображения:

Производството по първоинстанционното дело е образувано по искова молба на Ц. Д. Г. срещу П. Д. П. и И.П.С. за делба на недвижими имоти. С молба от 14.06.2019г. жалбоподателката Р. Д. П. е поискала от съда на основание чл. 218 от ГПК да бъде конституирана като трето лице помагач на страната на ответниците, тъй като си е запазила пожизнено правото на ползване върху прехвърлените им от нея идеални части от имотите предмет на делбата и защото като ползвател същата има интерес решението да бъде постановено в тяхна полза. С протоколно определение от 09.07.2019г. съдът е допуснал и конституирал Р. Д. П., като трето лице помагач на страната на ответниците. Това обстоятелство е надлежно отразено и в обстоятелствената част на влязлото в сила Решение № 794/05.08.2019г. по гр.д. № 3392/2018г. на РС – Шумен, като на стр.1 от него е записано, че на основание чл. 218 от ГПК по делото е конституирана и Р. Д. П., като трето лице помагач на страната на ответниците.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение, след допълнително запознаване с материалите по делото, първоинстанционния съд е констатирал, че обстоятелствата по делото, не са от категорията на тези, които водят до привличането на третото лице - помагач Р. Д. П. и на основание чл. 253 от ГПК, е отменил протоколното си определение от 09.07.2019г. за допускане и конституиране на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на Р. Д. П. с ЕГН **********, като трето лице - помагач на ответните страни 2 и е постановил, че не допуска конституиране на същата, като трето лицепомагач на страната на ответниците по делото. Приел е, че наличието на учредено право на ползване в полза на третото лице не е пречка за извършване на делбата и не води до нейната недействителност, както и, че ограничението от правото на ползване е единствено във възможността на собствениците да използват имота, но не и да се разпореждат с него. Вещното право на ползване следвало имота, респ. правото на собственост върху имота и притежателите на собствеността са обвързани от ползването на третото лице, но самото право на ползване не можело да бъде предмет на делбата и съдебният акт в случая, нямало да се отрази на правното положение на третото лице.

Настоящия въззивен състав намира така постановеното определение по чл. 253 за недопустимо. Искането за встъпване като трето лице - помагач от страна на Р. Д. П. е направено своевременно в определения по чл. 218 от ГПК срок и съдът го е уважил. Встъпването на трето лице се допуска, когато то има интерес решението по делото да бъде постановено в полза на подпомаганата страна. От обстоятелствата изложени в исковата молба и представените по делото доказателства, както и от тези представени с молбата за встъпване, съдът е направил извод за наличие на интерес у третото лице от встъпване в производството, тъй като за него съществува интерес от постановяване на решението по спора в полза на страните които подпомага, затова и с определение от 09.07.2019г., влязло в сила е допуснал и конституирал третото лице – помагач.

Въпреки наличието на това произнасяне, с обжалваното пред настоящата инстанция определение № 260146 от 15.11.2022г., съдът повторно е разгледал искането по чл. 218 от ГПК и като го е намерил за неоснователно, е постановил ново определение, с което сам отменя определението за допускане и конституиране на Р. Д. П. с ЕГН **********, като трето лице помагач на ответните страни и е постановил, че не допуска привличане и конституиране на същата, като трето лице - помагач на страната на ответниците по делото.

Така постановеното определение е процесуално недопустимо, доколкото след постановяването на определението от 09.07.2019г., производството по искането по чл. 218 от ГПК е приключено, а обжалваният пред настоящата инстанция съдебен акт няма характер на такъв по чл. 253 от 3

ГПК, тъй като не са налице предпоставките на чл. 253 от ГПК - липсват нови обстоятелства, грешка или пропуск на съда.

Предвид изложеното обжалваното определение, с което е отменено протоколно определение от 09.07.2019г. за допускане и конституиране на Р.

Д. П. с ЕГН **********, като трето лице - помагач на ответните страни по чл.

218 о т ГПК и е постановено недопускане на конституирането й, следва да бъде обезсилено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Определение

№ 260146/15.11.2022 г. по гр. д. №

3392/2018г. по описа на Районен съд - Шумен, с което на осн. чл. 253 от ГПК, съдът е отменил протоколно определение от 09.07.2019г. за допускане и конституиране на осн. чл. 219, ал. 1 от ГПК на Р. Д. П. с ЕГН **********, като трето лице - помагач на ответните страни и е постановил, че не допуска конституиране на същата, като трето лице - помагач на страната на ответниците по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4