Решение № 131 от 07.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Велико Търново, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА Д.А при участието на секретаря ГАЛЯ Г. С.А в присъствието на прокурора М. Т. О. като разгледа докладваното от П. СТОЯНОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264000600188 по описа за 2026 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

Великотърновски окръжен съд с Присъда № 18 от 19.05.2026г. по реда на съкратеното съдебно следствие е признал подсъдимия Д. Б. К. за виновен да е извършил деяние по чл. 115 вр. чл. 18 ал.1 от НК и му е наложил наказание при условията на чл. 58 б. „а“ вр. чл. 54 от НК от осем години лишаване от свобода. Признал го е за виновен да е извършил деяние по чл.

194 ал.1 от НК и му е наложил наказание във връзка с чл. 58а ал.1 от НК в размер на четири месеца лишаване от свобода. Признал е К. за виновен да е извършил и деяние по чл. 249 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 и вр. чл. 58а ал.1 от НК му е наложил наказание осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК е определил едно общо наказание измежду така наложените, в размер на най- тежкото от тях, а именно осем години лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 59 ал.1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за изтърпяно наказание лишаване от свобода.

1

Осъдил е Д. Б. К. да заплати на С. М. И. сумата от 50 000евро, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, считано от датата на деянието до окончателното изплащане. За разликата от 50 000 до 120 000 евро е отхвърлил гражданският иск като неоснователен и недоказан.

Присъдил е и държавните такси и разноски.

Разпоредил се е и с веществените доказателства.

Срещу присъдата е подадена жалба от адв. С., в качеството му на повереник на частната обвинителка и гражданска ищца – С. И.. Оспорва се постановеният съдебен акт единствено в частта, с която е отхвърлен гражданският иск до пълният му размер. Твърди се, че деянието е дало отражение върху целият живот на пострадалата – последиците са и за семейството й, за реализацията й, за психичното й здраве. Освен това И. е претърпяла сериозно трайно увреждане на здравето, което й е причинило и стресово напрежение и психични последици, лишена е от възможността пълноценно да изживее част от активният си живот. Иска се да бъде отменена присъдата в частта, с която не са уважени претендираните имуществени вреди в пълния им размер и да се постанови решение, с което гражданският иск да се уважи в пълен размер, който ще бъде съответен на преживяното от пострадалата.

Жалба срещу присъдата е подадена и от служебният защитник на подсъдимия Д. К. – адв. В.. В жалбата се прави искане за проверка законността, обосноваността и справедливостта на постановеният акт.

Оспорва се присъдата в частта, касаеща размера на наложеното наказание.

Претендира се явна несправедливост в смисъл на завишено наказание за деянието по чл. 115 вр. чл. 18 ал.1 от НК. Иска се то да бъде намалено по размер. Твърди се, в допълнително изложени съображения неправилна преценка на съдебното минало на подсъдимия, обстоятелството, че деянието е останало във фазата на опита, както и неговото съдействие и изразена критичност към стореното.

В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник молят жалбата да бъде уважена. Основното искане, което се поддържа е за намаляване размера на наложеното наказание, тъй като същото е явно несправедливо и е завишено по размер. Във връзка с жалбата на гражданската ищца, касаеща 2 размера на обезщетението, намира същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Частната обвинителка и гражданска ищца и повереникът й- адв. С. също поддържат подадената жалба. Намират, че са събрани пред въззивната инстанция доказателства за претърпените болки и страдания, че пострадалата е била неработоспособна повече от 10 месеца, физическото нараняване, което е получила е изключително тежко. Намират също, че не са налице предпоставки за намаляване размера на наказанието.

Представителят на прокуратурата намира, че при постановяване на присъдата първостепенният съд се е съобразил с всички обстоятелства по делото и е постановил съдебен акт, достигайки до правилната квалификация на всяко от деянията, като е наложил справедливо наказание за тях на подсъдимия и е определил общо такова в размер на най- тежкото, съобразно изискването на закона. Предлага присъдата да бъде потвърдена като законосъобразна, а жалбата на подсъдимият оставена без уважение. Що се касае до размера на гражданският иск предоставя преценката на съда.

Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, становищата на страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна проверка на присъдата, съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, прие за установено от следното:

По фактическата обстановка

Въззивният съд възприема фактическата обстановка, приета от първостепенния съд и изложена и в обвинителният акт, предвид обстоятелството, че производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие. В най- общи линии, тя се изразява в следното:

Подсъдимият Д. К. е роден в гр. Габрово на 21.06.1980г., живее в гр.

Бяла Черква, общ. Павликени, с основно образование, неженен, осъждан, безработен.

Пострадалата С. М. И. към 2025г. живеела сама в гр. В. Търново, *********, като имотът, в който живеела И. бил разделен на две отделни части от къщата с общ ограден двор. Във втората част на къщата живеел бившият й съпруг Д. И. и двете им непълнолетни деца, като те имали входна врата с 3 излаз на улицата, от другата страна на къщата и рядко излизали на двора, като почти не ползвали вратата за достъп от имота към двора. Пострадалата И. страдала от психично заболяване и няколко години по-рано лежала в психиатрично заведение, където се запознала с подсъдимия Д. К., който също се лекувал там. Те се сприятелили. В началото на юни 2025 г. К. решил да си търси работа в гр. Велико Търново и И. му дала ключ за къщата си, като се уговорили, че той може да остава там, докато си намери квартира.

Поддържали приятелски отношения, обитавали двете стаи в къщата няколко дни. На 16.06.2025 г. К. бил вкъщи, когато към 18.00ч. И. се прибрала и двамата започнали да коментират, че през деня имало размяна на реплики между подсъдимия и неин съсед в посока, че между И. и К. има връзка, което подразнило последния. Пострадалата и подсъдимият се скарали и сдърпали, тя го ударила с чифт белезници, с които К. опитал да я закопчае. Обвиняемият излязъл от къщата ядосан, а И. се обадила на тел. 112 да съобщи за скандала.

Споделила за случилото се по телефон и на приятелката си св. П. Н.. Към 19:40 часа по полученият сигнал на място пристигнали полицейските служители E. M. и М. И., на които пострадалата разказала какво се е случило.

Те обходили района, но не открили К.. Притеснена от скарването с подсъдимия, пострадалата И. се обадила на бившия си съпруг, който по нейна молба сменил патрона на вратата на двора, но след смяната, тя забравила да заключи вратата. През това време подсъдимият К. позвънил на свой познат от Бяла черква – св. Д. А., за да дойде да го прибере. А. пристигнал във В.

Търново с „Фолксваген Туран" с per. №ВТ 87**** след 20 часа, с техен общ познат св. К. М.. Подсъдимият и св. М. отишли до къщата на С.И., да си прибере багажа. Двамата влезли в къщата на И. около 21:40 часа, като подсъдимият вървял първи, а св. М. вървял след него. Пострадалата била в спалнята си и говорела по телефона със св. Н., когато чула шум. Отишла до врата на стаята и видяла К. в съседната стая. Той взел един от кухненските ножове с черна пластмасова дръжка (с дължина на острието 19 см) и директно се насочил към И., размахвайки го с думите „Ще те убия!". Тя опитала да се скрие в спалнята, опитала се да затисне врата и казала на приятелката си по телефона да звъни в полицията, но той изблъскал вратата и я последвал, притиснал я до стената, замахнал с ножа и й нанесъл удар в областта на корема и яйчниците вляво. Острието проникнало коремната кухина на пострадалата и наранило червата. Тя се свлякла надолу и затиснала раната, от 4 която започнала да тече кръв, с олекотената завивка на леглото. Подсъдимият К. извадил ножа размахал го пред лицето й, като замахнал към шията. Тя вдигнала ръка да се предпази, като в този момент подсъдимият видял телефона, който тя държала, издърпал го и го захвърлил. Замахнал пак няколко пъти с ножа към шията й като викал: „Искаш ли да забия ножа в главата ти". Св. М., който бил по-назад, видял ситуацията, влязъл вътре и започнал да дърпа К. да се махне от И.. Успял да го успокои и двамата се върнали в съседната стая, където обвиняемият хвърлил ножа до един шкаф, при което острието му се счупило от дръжката. След това К. взел чантата с багажа си, но освен това взел и портмонето на И. без нейно съгласие. В него имало 400 лв., документи и банкови карти, сред които и карта с № 4170990305413419, издадена от банка „Юробанк България" АД с написан на листче ПИН-код за нея. Подсъдимият и св. М. излезли от къщата и слезли до паркинга на „Халите", където ги чакал св. А., и с колата му потеглили за Бяла черква. По пътя св. М. разказал за станалото. Междувременно св. П. Н., която чула част от шумовете и репликите при нападението преди това, се обадила на тел. 112. Пострадалата успяла да отиде до входа на бившия си съпруг и също му казала за станалото. Той и единият им син също веднага позвънили на 112.

Оттам насочили екип на спешна помощ и полиция, на място пристигнал същия полицейски екип, който запазил произшествието и потърсил К., но без успех. Дошла линейка и транспортирала И., като в болницата й била извършена животоспасяваща операция и била настанена за лечение в болничното заведение. След като пристигнали в Бяла черква, К. се разделил с другите и отишъл в гр. Павликени. Там на 17.06.2025 г., между 00:58ч и 01:05ч на АТМ на ЦКБ с №А5600446, находящ се на ул. „Съединение" №4 поставил картата на И. в устройството, набрал ПИН-кода и наредил транзакция теглене на 60 лева. След като банкоматът му ги предал, повторил действията още веднъж, но този път за сумата от 10 лв., като тегленето било неуспешно.

Действията му били заснети от охранителна камера, монтирана до банкомата.

След това обвиняемият се прибрал в дома си, където живеел с майка си Г. Д.а и от там заминал с влак до гр. София при свой познат. Портмонето на И. оставил вкъщи, където е намерено и иззето от полицията при извършеното претърсване през деня на 17.06.2025 г. По-късно същия ден К. се прибрал от София и бил задържан от полицията. Всички имуществени вреди в размер на 484лв. в хода на ДР били възстановени от майката на подсъдимия на 5 пострадалата с пощенски запис.

Така изложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от приобщените по реда на чл. 373 ал.2 от НПК писмени и гласни доказателства.

На първо място се доказва от самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371 т.2 от НПК. То е напълно съответно на събраните в хода на ДП гласни и писмени доказателства.

Показанията на свидетелите, законосъобразно решаващият съд е приел за непротиворечиви и ги е кредитирал с доверие.

Пострадалата И. пресъздава цялата фактология – от запознанството с подсъдимия по повод лечение в психиатрия, до оставането в дома й от негова страна и извършените деяния. След скарването между двамата, тя подробно описва как подсъдимият взел нож и директно още с влизането в стаята я наръгал в областта на корема в ляво, а след това направил още няколко опита – в областта на шията. Тя потвърждава също наличност на 400 лв. в портфейла си, както и банкови карти и лист с написан на него ПИН – код. Показанията на пострадалата се подкрепят от тези на св. К. М., който е братовчед на подсъдимия и е бил с него в инкриминираната вечер. Този свидетел потвърждава, че заедно със св. Д. А. с л.а. „Фолксваген“ отишли на 16.06.2025г. от гр. Бяла Черква до гр. В. Търново, за да вземат подсъдимия.