Решение № 5215 от 27.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5215 гр. Пловдив, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330108183 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. И. Т.-Т. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която се предявява иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 675,54 лева – главница по Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКарт № *** от *** г., ведно със законната лихва от 26.07.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, за които сума е издаден изпълнителен лист от 29.08.2013 г. по ч. гр. д. № 12546/2013 г. по описа на Районен съд Пловдив, за събирането на които суми е образувано изп. дело № ***/*** г. по описа на ***, с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие – ***.

В исковата молба се излагат съображения, че по ч. гр. д. № 12546/2013 г. по описа на Районен съд Пловдив е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист от 29.08.2013 г., за следните суми: 675,54 лева – главница по Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКарт № *** от *** г., ведно със законната лихва от 26.07.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, и за сумата от 25,00 лева – разноски по делото. Въз основа на издадения изпълнителен 1 лист било образувано изп. дело № ***/*** г. по описа на *** с рег. № *** на КЧСИ. По посоченото изпълнително дело през 2013 г. бил наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, от който до средата на 2014 г. постъпвали суми. През 2016 г. делото се перимирало. През 2017 г. ответникът депозирал молба до *** за връщане на изпълнителния лист, а впоследствие на 11.03.2024 г. депозирал молба за образуване на ново изпълнително дело - изп. дело № ***/*** г. по описа на ***, с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие – ***. От правна страна се посочва, че доколкото за периода 2016 г. – 2024 г. не били извършвани изпълнителни действия, вземането по изпълнителния лист било погасено по давност. Поради изложеното се предявява исковата претенция и се претендират разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с който се прави възражение за местна неподсъдност на спора. По същество на спора се посочва, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Признава се, че изпълнителният лист е издаден по ч. гр. д. № 12546/2013 г. по описа на Районен съд Пловдив, след влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както и че въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. дело № ***/*** г. по описа на *** с рег. № *** на КЧСИ, в хода на което били предприети действия, прекъсващи погасителната давност. Посочва се, че последната е започнала да тече найрано на 26.06.2015 г., в която насока са разясненията, дадени в Тълкувателно решение, постановено по тълкувателно дело № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Впоследствие и по новообразуваното изп. дело № ***/*** г. по описа на ***, с рег. № *** на КЧСИ, били предприети множество изпълнителни действия, които прекъсвали давността. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена като в полза на ответника се присъдят разноски в производството.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в 2 производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

По делото е приобщено писмо от ***, рег. № ***, с район на действие – ***, от което се изяснява, че изп. дело № ***/*** г. е прекратено по молба на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД на *** г., като изпълнителният лист е върнат, а делото е унищожено поради изтичане на срока за съхранение.

От приобщеното по делото изп. дело № ***/*** г. на *** с район на действие – ***, се изяснява, че същото е образувано въз основа на молба за образуване на изпълнително дело от *** г., депозирана от кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД, към която е приложен изпълнителен лист от 29.08.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 12546/2013 г. по описа на Районен съд Пловдив. С посочената молба взискателят е поискал образуване на изпълнително дело срещу А. П., изпращане покана за доброволно изпълнение срещу нея, извършване на справка в НОИ за регистрирани трудови договори и/или доходи от пенсия, да извърши справка Регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ, при установяване на банкови сметки – да се наложи запор върху същите.

По делото е приобщена Покана за доброволно изпълнение, връчена лично на длъжника на 21.06.2024 г.

Със запорно съобщение от *** г. до „Уникредит Булбанк“ АД е наложен запор върху банковите сметки на длъжника.

С молба вх. № 28102/11.03.2025 г. по описа на ***, ответникът е поискал извършване на справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ, а при установяване на банкови сметки – да се наложи запор върху същите, и извършване на справка в НОИ за регистрирани трудови договори и/или доходи от пенсия.

С оглед наведените от ищеца твърдения и оспорвания, спорът по делото 3 се концентрира около това погасени ли са по давност процесните суми в рамките на висящия изпълнителен процес за тяхното събиране. За да се отговори на спорния въпрос, следва да се съобразят задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С цитираното тълкувателно решение се прие, че указанията, дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в процесуалната уредба. По задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да „не действа” (да не иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие по принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни 4 действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Следва да се изтъкне и принципното разбиране, че искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ ( в този смисъл - решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 1034 от 31.07.2017 г. по гр. д. № 1148/2017 г. на VIII състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 1565 от 07.12.2017 г. по гр. д. № 2461/2017 г. на VII състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 514 от 16.04.2018 г. по в. гр. д. № 387/2018 г. на XIV състав на Окръжен съд – Пловдив ). В цитираната практика по безпротиворечив начин се приема, че за нуждите на преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.

От материалите по делото по несъмнен начин се установи, че след издаване на изпълнителния лист от 29.08.2013 г. е образувано изп. дело № ***/*** г. по описа на ***, рег. № ***, с район на действие – ***. Същото, обаче, е прекратено на *** г., като към настоящия момент е унищожено.

Поради изложеното съдът приема, че не са установени извършени изпълнителни действия от датата на образуване на изпълнителното дело до 5 датата на неговото прекратяване. В тази насока следва да се отбележи, че предявеният иск по своята същност е отрицателен установителен, респ. в доказателствена тежест на ответника по делото бе да установи, че са налице действия, които да доведат до спиране или прекъсване на давностния срок.

Такива по образуваното изп. дело № ***/*** г. по описа на ***, рег. № ***, с район на действие – ***, не се установиха. След прекратяване на посоченото изп. дело, първото извършено изпълнително действие, което се явява годно да прекъсне давността, е молбата от ответника от *** г. за образуване на изп. дело № ***/*** г. на *** с район на действие – *** и за насочване на изпълнението по отношение на банкови сметки на длъжника и трудово възнаграждение.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството не се установи наличието на юридически факти, които са довели до прекъсване на давността в период от прекратяване на изп. дело № ***/*** г. по описа на ***, рег. № ***, с район на действие – ***, до образуване на изп. дело № ***/*** г. на *** с район на действие – ***, поради което и вземания по издадения изпълнителен лист са погасени по давност. С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.