Определение № 33594 от 16.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33594 гр. София, 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА като разгледа докладваното от МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА Гражданско дело № 20261110104844 по описа за 2026 година намери следното:

Делото е образувано по повод искова молба на „Кредито“ ООД срещу М. В. В., която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея иск са допустими.

С исковата молба и с отговора по нея са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза като допустимо и относимо към спорни по делото факти следва да бъде уважено.

Следва да бъде уважено и искането за задължаване на ответника да представи намиращите се у нео договори №OL..8 от 19.07.2022 г., №OL.. от 27.10.2022 г., №ОL.. от 18.01.2023 г. и №OL.. от 26.05.2023 г.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 30.11.2026 г. от 9:40 ч., за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от отговора на исковата молба.

ПРИЕМА и прилага представените от ищеца и ответника документи като писмени доказателства по делото.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК:

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл. 240 вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД от „Кредито“ ООД срещу М. В. В. за признаване за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1 500,00 лева (хиляда и петстотин лева), представляваща главница по Договор за кредит № OL.. от 13.06.2023 г., ведно със законна лихва за период от 27.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 141,26 лева (сто четиридесет и един лева и 26 стотинки), представляваща договорна лихва за 1 период от 13.06.2023 г. до 13.04.2024 г., сумата 245,36 лева (двеста четиридесет и пет лева и 36 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 14.04.2024 г. до 27.06.2025 г.

Ищецът твърди, че е сключил по силата на сключен между него и ответницата от разстояние, при условията на ЗПФУР ЗЕДЕП договор за кредит е предоставил на последната заемна сума от 766,94 евро (1500 лв.). Твърди, че договорът е сключен съобразно изискванията на ЗПФУР чрез регистрация на потребителя в платформата на „Кредито“ ООД и направен избор на вида кредит, впоследствие с изпратен имейл на посочената електронна поща, съдържащ целия договор, ведно с преддоговорна информация, придружаващи декларации като прикачен файл и предоставен хиперлинк. Твърди, че изразеното съгласие на потребителя се е осъществило чрез отваряне на хиперлинка и въвеждане на имейл, парола и попълване на цифрите от получения уникален код. Ищецът твърди, че общият размер на кредита е 1500 лв., при лихвен процент 20,05 %, ГПР от 22 %, при 10 бр. погасителни вноски, със срок на изплащане десет месеца. Ищецът твърди, че за експресното разглеждане на кредита е уговорена еднократна такса от 168,84 евро, която не била включена в ГПР, доколкото била опционална, а не задължителна. Ищецът твърди, че по кредита не са извършвани никакви плащания след настъпването на падежа (13.04.2024 г.). При тези фактически твърдения моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва исковете по основание и размер.

Поддържа, че сключеният от нея договор за кредит е недействителен, тъй като ГПР е неточно посочен и в него не била включена таксата за експресно разглеждане, както и уговорената неустойка. Твърди, че чрез прибавянето на тези разходи по кредита, ГПР надхвърля многократно законоустановения максимален размер от 50 %. Ответницата твърди, че срещу ищеца има насрещни вземания за връщане на недължимо платени суми по четири предходни договора за потребителски кредит. Поддържа, че по договор за кредит от 19.07.2022 г., еднотипен с процесния, е получила сумата от 500 лв. (чиста стойност), а е заплатила на ищеца 610 лв. По договор от 27.10.2022 г. е получила заем от 1000 лв., а е заплатила общо 1249,65 лв. По договор от 18.01.2023 г. е получила заем от 1200 лв., а е върната общо 1423,62 лв. По договор от 26.05.2023 г. е получила заем от 1000 лв., а заплатила общо 1237,63 лв. Ответницата счита размер на насрещното вземане срещу ищеца възлиза на 820,90 лв., до който размер релевира възражение за прихващане. Ответницата поддържа, че макар насрещните вземания да произтичат от други договор между страните, същото не препятства прихващането. С тези фактически твърдения моли предявените искове да бъдат отхвърлени до размера на остатъка от чистата стойност, дължима по процесния договор за кредит (679,10 лв.).

По доказателствената тежест на спора и доказателствените искания на страните, съдът намира следното:

В тежест на ищеца е да установи, че между него и ответницата е сключен индивидуален договор за потребителски кредит № OL.. от 13.06.2023 г., в изпълнение на задълженията си по който ищецът е предоставил на ответницата сумата от 1500 лв. /766,94 евро/, която тя се е задължила да върне на една вноска на падеж 13.04.2024 г.; заемополучателят се е задължил да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 330,22 лв. /168,84 евро/.

В тежест на ответника е да установи извършеното от него заплащане на задължението.

По релевираното възражение за недействителност на договора в негова тежест е да установи наличието на твърдяното от него нарушение на императивна материалноправна норма. По релевираното възражение за прихващане в негова тежест е да установи съществуването на насрещно вземане срещу ищеца, което е ликвидно (установено по основание и размер) и изискуемо, както и неговия размер.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат 2 съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3