Решение № 2753 от 12.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2753 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВАМАРИНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. М.А като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20231110202353 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

М. В. П. от гр. София е обжалвал наказателно постановление /НП/ №21-4332007868/15.04.2021г. на Н., с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че нарушението не е описано, според изискването на закона в АУАН, а на него бил издаден един талон за медицинско изследване, не два – едни за проба за алкохол и едни за проба за наркотични вещества. Намира, че изложените факти в НП не отговаряли на истината.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не пледира.

Наказващият орган не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на М. В. П. са наложени две глоби от по 2000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за това, че на 20.03.2021г., около 02:50 часа в гр. София, по ул. „Адам Мискевич“ като водач на лек автомобил „Тойота Авенсис“, рег.№*******, посока от бул. „Сливница“ към ул. „Връх Манчо“ и до магазин „Зора“, при покана да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, №0214, категорично отказал, както и при покана да 1 бъде проверен за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство „Drug Test 5000“ №0016, водачът също отказал При издадени я талон за медицинско изследване №080499 към ВМА, лицето не е дало кръв - нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.

НП е издадено въз основа на АУАН бл.№831207/20.03.2021г.

Приобщена по делото са административнонаказателната преписка по издаване на обжалваното НП и писмо от ВМА с вх.№71801/15.03.2023г.

Разпитани по делото са свидетелите А. И. Й. - актосъставител и Т. И. М. и С. Г.

К. - присъствали при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които М. и К. като служители на 09 РУ-СДВР спрели водач на МПС за проверка, тъй като поведението му на пътя не било съответно. Установили самоличността му, а при проверката погледа му бил изострен, залитал, бил силно изпотен и на моменти бил превъзбуден, лъхал на алкохол, бил притеснен и с разширени зеници. Това ги мотивирало да извикат за съдействие колегите си от ОПП-СДВР, които разполагали с технически средства и правомощия да правят проба за алкохол и наркотични вещества.

Отзовал се свид. Й., който поканил водача да бъде изпробван с техническо средство за алкохол, но той отказал. Бил му издаден талон за медицинско изследване, но и него отказал да подпише.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – частично основателна.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено и НП, установи, че акта има предписаното съдържание в чл.42 от ЗАНН, включително по т.4, тъй като е направено разбираемо и максимално изчерпателно описание на нарушението и обстоятелства на извършване. Актът е съставен в присъствие на нарушителя и му е предявен при спазване на разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 и ал.2 от ЗАНН от оправомощено лице със Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи по т.1.2.

Съдът, не откри нарушения на процесуалните правила при издаване и в съдържанието на НП по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същото е издадено от компетентен орган, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2021г. на Министъра на вътрешните работи по т.2.10, като на съдът служебно е известно, че в ОПП-СДВР има сформирана само една Група по АНД.

Съдът констатира, че жалбоподателят е наказан за две нарушения, описани в НП 2 като отделни деяния, но в АУАН е констатирано само едно нарушение, съответстващо на едно от нарушенията по НП, за което е наказан П.. По тази причина, НП в частта, в която на П. е наложено наказание за извършено нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, а именно, че е отказал да бъде тестван за наркотични вещества с техническо средство, следва да бъде отменено, тъй като такова нарушение не е констатирано с АУАН, въз основа, на който е издадено процесното НП, т.е. не е образувано административнонаказателно производство.

Констатациите в акта и НП за нарушението на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, а именно, че П. е отказал да бъде тестван с техническо средство за алкохол, се установиха от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани. Жалбоподателят не оспорва тези констатации, както и не сочи доказателства, с които да ги обори, а негова е тежестта на доказване да стори това. Излага само процесуални нарушения при съставяне на акта и НП, каквито частично се установиха, но не за това нарушение.

Тримата полицейски служители са категорични, че водачът на МПС, който е установен като жалбоподателя, а той не отрича обстоятелството, е поканен да бъде тестван за алкохол с техническо средство, тъй като при проверка на документите поведението му е породило съмнение за употреба на алкохол. Свидетелите са единни, че водачът е отказал да бъде тестван с техническо средство за алкохол, както и е отказал да подпише издадения му талон за медицинско изследване. Това се потвърждава от приложения талон, както и докладната записка, съставена от служителите на 09 РУ-СДВР, които са спрели водача за проверка и са изискали съдействие на ОПП-СДВР, както и в тяхно присъствие е отправена покана до П. за тестване и той е отказал.

Жалбоподателят не твърди, че е положил усилия да бъде тестван, както и не твърди, че поради причина извън неговото субективно поведение не е изпробван за алкохол с техническо средство. Впрочем, за да се опровергаят констатациите в акта за нарушението на чл.147, ал.3, пр.1 от ЗДвП е следвало жалбоподателят да ангажира доказателства в такава насока. Той нито твърди подобно нещо в жалбата си, нито отрича да е бил поканен за тестване и отказа си, което съдът приема като признание на тези факти.

Правилно наказващият орган е наложил кумулативните наказания за нарушението на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП - лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, равняващи се на 24 месеца и глоба от 2000 лева, поради което в тази част НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, тъй като няма данни, че страните са сторили разноски в производство, такива не следва да се разпределят по правилата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН.

3

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-4332-007868/15.04.2021г. на Н., в частта, в която на М. В. П. за извършено от него нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени наказания Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и Глоба от 2000 лева като правилно и законосъобразно.

ОТМЕНЯВА наказателно постановление №21-4332-007868/15.04.2021г. на Н., в частта, в която на М. В. П. за извършено от него нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са наложени наказания Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и Глоба от 2000 лева като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4