Решение № 336 от 04.08.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Велико Т , 23.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т в публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Георги Драгoстинов

Ирена Колева

Любка Милкова при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20214100500155 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №260288/25.11.2020г., постановено по Гр.д.№224/2020г. по описа на РС – Велико Т, е осъдена Й. Т. ГР., с ЕГН **********, с адрес гр.В.Т, ул.“И“ №***3, на основание чл.48 ЗЗД, в качеството й на майка и законен представител на АСГ, с ЕГН ***, да заплати на ищеца ИЛГ, с ЕГН ********** от гр.С, ул.“Р“ № ***, непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и законен представител КИГ., с ЕГН **********, сумата 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинена на ищеца ИЛГ средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на долната челюст, вследствие на извършено на 30.05.2019г. от АСГ, непълнолетен към момента на извършване на деянието, престъпление, за което е бил признат за виновен с влязло в сила споразумение от 14.01.2020г., постановено по НОХД №25/2020г. по описа на ВТРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането /30.05.2019г./ до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 8000лв. до пълния претендиран размер от 12 000лв., като неоснователен и недоказан в тази част, осъдена е Й. Т. ГР. да заплати на ИЛГ, непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и законен представител КИГ. сумата от 593,33лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковата претенция; осъден е ИЛГ, непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и законен представител КИГ., да заплати на адв. М.Н. от ВТАК, пълномощник на ответника по делото Й. Т. ГР., сумата от 1

296,67лв., представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗА; осъдена е Й. Т. ГР. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, ДТ в размер на 320лв., както и 5лв. за ДТ, в случай на служебно издаване на ИЛ; осъдена е Й. Т.

ГР. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 120лв., изчислени съразмерно на уважената част от исковата претенция, както и 5лв. за ДТ, в случай на служебно издаване на ИЛ.

Против постановеното първоинстанционно съдебно решение е постъпила в срок въззивна жалба от ответницата в процеса Й. Т. ГР., чрез пълномощника й адв.М.Н. от ВТАК, В ЧАСТТА, с която е уважен предявения срещу нея осъдителен иск с правно основание чл.48 ал.1 ЗЗД за сумата от 8000лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 30.05.2019г. до окончателното изплащане. Развити са оплаквания за неправилност, незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната му част, и че е постановено при неправилен анализ на събраните доказателства.

Оспорва като неправилен извода на съда, че отговорността на майката Й.Г. следва да бъде ангажирана на основание чл.48 ал.1 ЗЗД, с довод, че отговорността й следва да бъде изключена на основание чл.48 ал.3 ЗЗД, тъй като не е била обективно в състояние на предотврати настъпването на вредите, доколкото към момента на деянието непълнолетният й син АГ не е бил под непосредствения й надзор и контрол, а точно обратното – същият е бил извън дома си, заедно със свои приятели. Оспорва като неправилен и извода на първостепенният съд, че въззивницата, като майка, не е осъществила правилно своя дълг по възпитанието на детето си и след като то е извършило противоправно деяние, това било илюстрация, че усилията на родителя не са дали резултат и задължението му по възпитанието не е изпълнено, с твърдение, че е изпълнявала стриктно задължението си да възпитава сина си на добродетели и да изгражда й него ценностна система за зачитане на основните морални норми, уважение и спазване на установените в държавата обществен ред и правила за поведение. Твърди, че не е анализиран правилно повода и причината да се стигне до инцидента, причината за който е поведението на самия ищец не само към приятелката на АГ – св.СП, но и поведението му в деня на инцидента, когато И.Г. направил рязка крачка към А и тръгнал към него, след което бил ударен, както и че не е коментирано установеното поведение и на двете момчета след деянието, когато те са се извинили взаимно един на друг. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част, с която е уважен частично предявеният осъдителен иск по чл.48 ал.1 ЗЗД за сумата от 8000лв. главница, ведно със законната лихва от деликта, вместо което постанови друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като бъде прието приложение на чл.48 ал.3 ЗЗД.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме наличието на предпоставките по чл.48 ал.1 ЗЗД, моли да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният осъдителен иск по чл.48 ал.1 ЗЗД за сумата над 2000лв. и същият да бъде отхвърлен до размера на присъденото обезщетение от 8000лв., като неоснователен и 2 недоказан. Релевира оплакване, че присъденото от първоинстанционният съд обезщетение е изключително завишено и не съответства на действително претърпените от ищеца болки и страдания, както и присъденият размер не е определен по справедливост, съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като не са съобразени тежестта на уврежданията, последиците от тях, възстановяването на лицето и т.н. Твърди, че неправилно не е обсъден, съобразно доказателствата по делото, повода за самият инцидент и поведението на ищеца непосредствено преди това, обосноваващи според въззивницата, уважаване на възражението й по чл.51 ал.2 ЗЗД за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – непълнолетния ищец ИЛГ, действащ лично и със съгласието на майка си КИГ..

Първоинстанционното решение в частта, с която е частично отхвърлен предявения осъдителен иск по чл.48 ал.1 ЗЗД за разликата над 8000лв. до пълния предявен размер от 12 000лв., като неоснователен и недоказан, не е обжалвано, поради което в тази си част е влязло в законна сила.

В СЗ въззивницата Й. Т. ГР. лично поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.

В СЗ въззиваемата страна – непълнолетния ИЛГ, действащ лично и със съгласието на майка си КИГ., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

3

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Т е бил предявен от непълнолетния ищец ИЛГ, действащ лично и със съгласието на майка си КИГ., чрез пълномощника му адв.Л. Б. от ВТАК, против ответника Й. Т. ГР., в качеството й на майка на непълнолетният й син АСГ, осъдителен иск с правно основание чл.48 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 12 000лв., представляваща обезщетение за причинената му средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на долна челюст, с разместване на фрагментите, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето със срок за лечение и възстановяване около 4 месеца, при правилен процес на лечение и нормално протичащо оздравяване, ведно със законната лихва от датата на увреждането /30.05.2019г./ до окончателното й изплащане. В ИМ са изложени твърдения, че синът на ответницата – АСГ, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на деянието си и в състояние да ръководи постъпките си, причинил на ищеца на 30.05.2019г. в гр.В.Т, ул.“Е“ №**, гореописаната средна телесна повреда, за която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129 ал.2 предл.3, алтернатива 1, вр. ал.1 от НК с влязло в законна сила на 14.01.2020г. споразумение за решаване на делото по НОХД №25/2020г. по описа на ВТРС, и от която е претърпял неимуществени вреди, изразени в причинени му разстройство на здравето и още не съвсем отзвучали болки и страдания, невъзможността му за най-малко посочения период от около 4 месеца да може да се храни и говори нормално, изпитван страх да излиза, особено сам, да не ми поведението на подсъдимия да се повтори, стрес и унижение, затрудняване на участието му в учебния процес, тъй като и тогава и сега ищецът е ученик, невъзможност да спортува и контактува пълноценно със своите приятели и близки, терзанията му, че вследствие на състоянието си е създал допълнителни грижи, стрес и неудобство на родителите си и че е необходимо същите да ангажират сериозни финансови средства и време за адекватното му лечение и възстановяване. Твърди се, че делинквентът към момента на извършване на деянието е непълнолетен, като родителите му са разделени, а родителските права по отношение на същия са предоставени и се упражняват от майката – ответница в процеса, по която причина се търси ангажиране на имуществената й отговорност за причинените от сина й вреди, по силата на нормата на чл.48 ал.1 вр.чл.45 от ЗЗД.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответницата Й. Т. ГР., майка и упражняваща родителските права спрямо непълнолетния към момента на деликта неин син АСГ, чрез пълномощника си адв.М.Н. от ВТАК, е заела становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявения иск, който е оспоР изцяло както по основание, така и по размер. Признала е, че синът й АСГ, като непълнолетен е признат за виновен с влязло в сила споразумение по НОХД №25/2020г. по описа на ВТРС за причинена на ищеца средна телесна повреда. ОспоР е иска по основание с довод, че в случая ответницата не е била в състояние да предотврати вредите, тъй като инцидента е настъпил по време, когато тя е била на работа и в конкретния момент не е била в състояние да контролира сина си, поради което не отговаря за причинените на ищеца вреди на основание чл.48 ал.3 ЗЗД. Изложила е и твърдения, че предоставянето на родителските права на единия 4 родител не следва да се тълкува като вменяване на задължения само на този родител, защото отговорността по правилното възпитание и отглеждане на детето е на двамата родители. В условията на евентуалност, ако съдът приеме наличие на предпоставките по чл.48 ал.1 ЗЗД, е оспоР иска по размер с довод, че претенцията е необосновано завишена и не съответства по никакъв начин на действително претърпените от ищеца болки и страдания. ОспоР е ищецът да е претърпял от деликта описаните в ИМ неимуществени вреди в претендирания размер. Изложила е твърдения, че следва да се отчете причината, за да се стигне по процесното непозволено увреждане, изразена в многократно притесняване от страна на ищеца на приятелката на непълнолетния делинквент – СП, поради която причина на процесната дата 30.05.2019г. синът на ответницата АГ решил да разговаря с ищеца И.Г. по този въпрос, като го ударил съвсем леко един, единствен път, а не както се твърди – да му е нанесъл побой, с единствената цел по пози начин да накара И.Г. да преустанови действията си спрямо приятелката му, след което двете момчета са се разбрали да няма повече такива проблеми и са си стигнали ръцете съвсем приятелски, като са се извинили един на друг, което е станало в присъствието на СП и Боян П. Ответницата с писмения отговор е оспоР ищцовите твърдения за търпене на болки и страдания с посоченият интензитет. Изложила е твърдения, че съвсем скоро след деликта ищеца е забелязан да се движи по улиците на града съвсем спокойно и без каквито и да било притеснения или следи от увреждане, да ходи на фитнес и на тренировки, както и да участва активно във футболните срещи на отбора, в който той играе, при отчитане и че твърдяното увреждане е отминало напълно в кратки срокове и без каквито и да било усложнения или необходимост от допълнително лечение или извършване на медицински интервенции. Навела е довод, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се има предвид и възможността на съответния родител да заплати това обезщетение с твърдения, че ответницата полага изцяло грижи и осигурява средства за издръжка и за другото си дете – малолетния Ивайло Станиславов Грозданов и има задължения по договори за кредити към две банки, поради което не е в състояние да заплати обезщетение в претендираният с ИМ размер. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отхвърли предявеният иск като неоснователен, а при условията на евентуалност, ако бъде прието наличието на предпоставките по чл.48 ал.1 ЗЗД, предявеният иск да бъде уважен до размер на сумата от 2000лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 12 000лв., същият бъде отхвърлен, като недоказан.