Решение № 87 от 06.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Пловдив, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Атанаска Ан. Анастасова

Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Гинка К. Големанска в присъствието на прокурора Галина Андр. Андреева-Минчева като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300600207 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI – ва от НПК

С Присъда № 224/18.12.2024 г., постановена по НОХД № 20245330206334 по описа на Пловдивският районен съд за 2024 г. съдът е признал подсъдимия Т. Ш. И., с ЕГН **********, живущ в *** за виновен в това, че на 27.10.2024 г., в гр. Р., обл. П., при условията на опасен рецидив (след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК и след като е бил осъждан поне два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК), е отнел чужди движими вещи - сумата от 600.00 лева, от владението на Т.Г.С., ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал.

1, буква „а“ и „б“ от НК вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален „Строг“ режим.

Със същата присъда Пловдивският районен съд е приспаднал на основание чл. 59, ал.2 вр. с ал. 1 т. 1 от НК времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 04.11.2024 г. до датата на 1 влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 301, ал. 1 т. 11 от НПК съдът се е разпоредил с веществените доказателства – 2 /два/ броя дискове, находящи се на л. 63 и л.

84 в досъдебното производство, имащи значение за делото да останат по него до изтичане срока му на съхранение, а останалите веществени доказателства един чифт бели спортни обувки със сиви връзки, размер 40 номер, един брой сива мрежеста шапка с козирка, с надпис „TUTUPAI LUCK“, един брой черно спортно долнище с по три вертикални бели ленти по крачолите, с надпис „ADIDAS“, един брой сива фанела с дълъг ръкав и един брой черно яке от материал наподобяващ изкуствена кожа, на съхранение в РУ - Раковски при ОДМВР - Пловдив, да се върнат на подсъдимия Т. Ш. И., ЕГН: **********.

Възложени са разноски в тежест на подсъдимия И..

Недоволен от така постановената присъдата е останал подсъдимия Т.

Ш. И., който я обжалва досежно размера на наложеното наказание и режима на изтърпяването му. Счита отмереното от първоинстанционния съд наказание за завишено, съответно за несправедливо и несъразмерно тежко с извършеното деяние. В жалбата не излага аргументи в полза на твърдението си. Моли въззивната инстанция да измени постановената присъда, като размерът на наказанието лишаване от свобода бъде намален, а режимът на изтърпяването му бъде променен от „Строг“ в „Общ“ такъв. В жалбата, както и в съдебно заседание не се правят доказателствени искания.

Протест против първоинстанционната присъда не е постъпил.

В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. Твърди се, че наказанието не е съобразено със съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина. Иска се изменение на присъдата и намаляване размера на наказанието на подсъдимия.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна, а наложеното на подсъдимия Т. Ш. И. наказание за съответно на извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ от НК, протекло пред първата инстанция по реда на диференцираната процедура по реда на глава ХХVII – ма от НПК.

Настоящият състав на въззивния съд като обсъди направените с жалбата оплаквания, становищата на страните, заявени в съдебно заседание и след като сам служебно провери правилността на присъдата, съгласно изискването на чл. 314, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Съдебното следствие по делото в първата инстанция е протекло по реда на глава XXVII – ма от НПК. Подсъдимият Т. Ш. И. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.

Настоящият съдебен състав изцяло приема за правилно установена и от първоинстанционния съд следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Т. Ш. И. е роден на *** в гр. Р., обл. П., живущ в ***, българин, български гражданин, без образование, неработещ, неженен, осъждан, с ЕГН **********. Същият бил многократно осъждан за 2 престъпление против собствеността, като с влязло в сила на 28.09.2020 г.

Определение по НОХД 3993/2020 г., по описа на Районен съд – Пловдив на подсъдимия И. било наложено „наказание лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца, за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т. 1 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.29, ал. 1 б „А“ НК. Така наложеното наказание подсъдимия И. изтърпял на 25.12.2021г.

С Присъда по НОХД № 2346/2022 г., влязла в сила на 09.05.2022 г. по описа на ПРС, на подсъдимия И. било наложено отново наказание „лишаване от свобода“ за срок една година и четири месеца, за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. 29, ал. 1 б. „А“ и б. „Б“ от НК, което било изтърпяно на 20.07.2025 г.

Пострадалият Т.С. извършвал търговска дейност чрез продажба на стоки, които позиционирал на пазари и тържища. На 27.10.2024 г., около 07.16 ч. Т.С. пристигнал с лек автомобил марка „Хонда“, с рег. № ***, който паркирал на пазара в гр. Р.. Около 09.30 часа на същата дата пострадалият съблякъл връхната си дреха – яке и заедно с чантичката си, в която държал сумата от 600 лева ги оставил на предната седалка на автомобила, без да го заключи. Отдалечил се от него на около два метра и продължил да продава стоката, изложена по-рано от него. В същия момент подсъдимия И. минавал покрай паркирания автомобил на С. и видял, че на предната седалка в него били оставени вещите му. Подсъдимия решил да отнеме паричната сума, оставена от пострадалия там. За това свое действие И. нямал разрешение от пострадалия С.. Подсъдимият отворил вратата на лекия автомобил и бързо, без да бъде забелязан от пострадалия, взел паричната сума в размер от 600 /шестстотин/ лева и се отдалечил от мястото, като по този начин установил и трайна фактическа власт върху паричната сума.

В хода на досъдебното производство подсъдимият Т. Ш. И. дал обяснения /л.7 и 7б от ДП/по случая, като признал вината си за извършване на престъплението. Самопризнанието му се подкрепя изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства по реда и начините установени в НПК.

Изложените в обвинителния акт обстоятелства се подкрепят освен от направеното самопризнание, от показанията на свидетелите – Т.Г.С. /л. 27-29 от ДП/, С.В.В. /л.30 от ДП/, Б.Н.П. /л. 31 от ДП/, И.Р.Р. /л. 32 от ДП/, както и от писмените доказателства и доказателствени средства – протоколи за оглед на веществени доказателства, ведно с албуми за оглед към тях, протокол за вземане на образци за сравнително изследване, ведно с албум за вземане на сравнителни образци, протоколи за доброволно предаване, свидетелство за съдимост, характеристична справка, както и от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза. Пловдивският районен съд е дал отговор на основание чл. 373, ал. 3 от НПК в мотивите на присъдата си на приетите от него за установени обстоятелства, като се е позовал на доказателствата, които го подкрепят. Първата инстанция е преценила, че доказателствата по досъдебното производство имат процесуална годност, както и че са несъмнени и безпротиворечиви.

3

При извършената служебна проверка на така описаната доказателствена съвкупност въззивната инстанция не установи противоречия, а напротив същата е еднопосочна и допълваща се. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за прилагане на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие, както и че подсъдимият с неговите действия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал.1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.

29, ал. 1 б. „А“ и б. „Б“ от НК.

Налице е и квалифициращия признак „опасен рецидив“ по чл. 196, ал.

1 т. 1 от НК – видно от свидетелството за съдимост на подсъдимото лице с влязло в сила на 28.09.2020 г. Определение по НОХД 3993/2020 г., по описа на Районен съд – Пловдив на подсъдимия И. било наложено „наказание лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца, за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т. 1 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.29, ал. 1 б „А“ НК, което изтърпял на 25.12.2021 г. С Присъда по НОХД № 2346/2022 г., влязла в сила на 09.05.2022 г. по описа на ПРС, на подсъдимия било наложено отново наказание „лишаване от свобода“ за срок една година и четири месеца, за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. 29, ал. 1 б.

„А“ и б. „Б“ от НК, което изтърпял на 20.07.2025 г.

По отношение на оплакването на защитата и подсъдимия в жалбата за неправилна оценка на районния съд на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, довела до налагане на завишено според тях по размер наказание „лишаване от свобода“. Същото настоящата въззивна инстанция счита за неоснователно.

Пловдивският окръжен съд извърши проверка на отмереното от районния съд наказание при условията по чл. 54 от НК и установи, че по отношение на подсъдимия Т. Ш. И. смекчаващи вината обстоятелства са направеното от подсъдимия самопризнание, още в разпита му след привличането му в качеството му на обвиняемо лице и съдействието на органите на разследването, изразеното съжаление. Отегчаващо вината обстоятелство е интензитета на престъпната дейност на подсъдимото лице, което има двадесет предходни осъждания за престъпни посегателства срещу собствеността.

При този баланс на релевантните за отговорността обстоятелства, следва изрично да се подчертае, че минималният размер на наказанието по чл.

196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и б. „б“от НК е в размер е на две години. Определеното от Пловдивският районен съд е при превес на смекчаващите вината обстоятелства – в размер от три години, т.е малко над минималното предвидено наказание за този вид престъпление. След редукцията на наказанието по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът е определил и крайния му размер – лишаване от свобода от две години, което е в абсолютния минимум на санкцията. В случая степента на обществена опасност на деянието е висока, доколкото са засегнати обществени отношения, свързани с конституционно регламентираното право на собственост. Степента на обществена опасност на подсъдимия Т. Ш. И. също е висока предвид многобройните му предходни осъждания и обстоятелството, че е извършил 4 деянието в условията на рецидив.

Следва да се има предвид, че при потичане на производството по реда на чл. 371, т. 2 от НПК по принцип като смекчаващо отговорността обстоятелство не следва да се отчита самопризнанието на подсъдимия.

Признанието, което прави обвиняемия в хода на досъдебното производство е релевантно за размера на наказателната отговорност и когато делото се разглежда по реда на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция с признаване на всички факти, включени в предмета на доказване, но само ако са допринесли за по-бързото разкриване на престъплението. Ето защо въззивната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че пълните самопризнания на обвиняемото към онзи момент лице Т. Ш. И. пред органите на досъдебното производство са довели до бързо разкриване на престъплението, доколкото непосредствено след привличането му като обвиняемо лице е признал вината си. Ето защо самопризнанието му пред органите на досъдебното производство правилно е отчетено от първоинстанционния съд като самостоятелно смекчаващо отговорността обстоятелство. В този ред на мисли неоснователно е оплакването на защитата, че смекчаващите вината обстоятелства не са отчетени в достатъчна степен от районния съд при индивидуализация на наказанието.