Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19487 от 10.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 6640/2024
Вид
Определение № 19487
Подписан
10.10.2025
В сила
15.11.2025
Състав
Десислава Янева-Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 31, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.42, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19487 гр. София, 10.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Д. като разгледа докладваното от Десислава Янева-Д. Гражданско дело № 20241100106640 по описа за 2024 година

С исковата молба са предявени от Б. А. Д. срещу Т. Ц. И. и Г. А. Н. следните искове: иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.2 от ЗЗД, за прогласяване за нищожна на упълномощителна сделка, обективирана в нотариално заверено пълномощно с рег. № 926 и 927, том първи, № 25, на нотариус Р.М., с рег. № 141 на НК, с район на действие - РС-Перник, издадено от Т. Ц. И. в полза на Г. А. Н.; евентуален иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр чл. 31, ал.1 от ЗЗД за унищожаване на горепосочената упълномощителна сделка; евентуален иск с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД за обявяване за недействителен, поради липса на представителна власт, на договор от 07.02.2023г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен между Т. Ц. И. и Г.

А. Н., обективиран в нотариален акт от 07.02.2023 г., вписан в СВп- гр.София вх.рег. № 6420 от 07.02.2023г., № от дв.вх. рег. 6257, книга „Прехвърляния“, акт том 14, акт №118/2023 г., с № от описна книга 4370/07.02.2023 г.

Ищцата твърди, че ответницата Т. Ц. И. е нейна баба, а ответницата Г. А. Н. – нейна сестра.

Твърди, че баба й Т. Ц. И. е упълномощила сестра й Г. А. Н. да се разпореди с притежаваната от Т. И. ¾ ид.част от недвижим имот.

Твърди, че тази упълномощителна сделка е нищожна, защото нотариалното удостоверяване е извършено извън района на действие на нотариуса. Ответницата Т. И., която е била неподвижна, прикована на легло, не се е явила лично пред нотариуса, респ. той не е проверил самоличността и дееспособността й. Поддържа, че нотариусът не е прочел съдържанието на пълномощното на ответницата Т. Ц. И. и то не е било одобрено от нея.

Твърди, че върху пълномощното не е посочено мястото и времето на нотариалното удостоверяване и къде то е извършено.

На следващо място поддържа, при условията на евентуалност, че упълномощителната сделка е унищожаема, тъй като Т. Ц. И. към момента на сделката не е могла да разбира или 1 да ръководи действията си.

Твърди, че нищожността на упълномощителната сделка, обуславя и недействителност на сключения договор от 07.02.2023 г., с който Т. Ц. И. е прехвърлила чрез своя пълномощник Г. А. Н. на самата Г. А. Н. ¾ ид.част от своя недвижим имот, който договор е сключен без представителна власт.

При така изложените твърдения са предявени исковете за нищожност, евентуално унищожаемост на упълномощителната сделка, и за установяване недействителност на договора от 07.02.2023 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, поради липса на представителна власт.

Към датата на подаване на исковата молба упълномощителката Т. Ц. И. е била жива, поради което липсва правен интерес за ищцата от предявяване на исковете. За да е налице правен интерес от установителен иск за нищожност на сделка, решението по него следва да се отрази благоприятно на правното положение на ищцата и с уважаването му да се постигне определен правен резултат – да се разреши съществуващ между нея и противната страна правен спор. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на нейно субективно материално право, засегнато от посочената сделка. В конкретния случай ищцата атакува чужда упълномощителна сделка, а именно упълномощителна сделка на своята баба Т. Ц. И., която е била жива към датата на подаване на исковата молба, и атакува договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по който не е страна, а е сключен между нейната баба и сестра й. При евентуално уважаване на предявените искове, след като прехвърлителката на имота е била жива, правната сфера на ищцата по никакъв начин не би се променила – тя няма да придобие правата по упълномощителната сделка, нито ще придобие процесния имот при установяване на неговата недействителност, на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД.

Исковете са недопустими, съгласно чл.130 от ГПК, вр чл.26, ал.2 от ГПК, тъй като чрез тях ищцата е упражнила чужди права – правото на Т. Ц. И. да поиска прогласяване или унищожаване на упълномощителната сделка или да поиска обявяване недействителността на сключения от нейно име договор, поради липса на представителна власт за лицето, което я е представлявало.

По изложените съображения, производството по исковете следва да бъде прекратено, на основание чл.130 от ГПК.

Следва да се посочи, че след подаването на исковата молба на 21.02.2024г. ответницата Т. Ц. И. е починала. След нейната смърт, за ищцата Б. А. Д. се поражда правен интерес в качеството на наследник да предяви искове за установяване нищожността или унищожаване на упълномощителната сделка, касаеща разпореждане с идеална част от наследствен имот, който тя самата би придобила по наследяване по закон, както и за обявяване недействителност на сделката за разпореждане с имот за идеалната част от него, която тя самата би придобила по наследство. Исковата молба обаче не е основана на твърдения, че ищцата е наследник на Т. Ц. И.. Напротив, Т. Ц. И. е посочена като ответник 2 по исковете. Единствено от фактическите твърдения в исковата молба може да се направи извод за допустимост или недопустимост на исковете. Съдът не би могъл да приеме, че исковете са станали допустими в хода на процеса, след смъртта на Т. Ц. И., тъй като те не са основани на твърдения, че ищцата е наследник на Т. И.. Да се възприеме противната теза и да се приеме, че е налице правен интерес от исковете, с които са предявени чужди права на лице, което е било живо към датата на предявяването им, и при неговата смърт съдът служебно да промени фактическото основание на иска, би означавало да се нарушат основни принципи на процеса - приципът за добросъвестност/чл.3 от ГПК/, принципът за законност/чл.5 от ГПК/ и принципът на диспозитивното начало/чл.6 от ГПК/.

За ищцата съществува процесуална възможност да предяви исковете в качеството си на наследник на Т. Ц. И. след откриване на нейното наследство, като изложи и съответните фактически твърдения в тази насока, обосноваващи правния й интерес да предяви исковете.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 от ГПК, производството по делото.

Определението подлежи на обжалване едноседмичен срок от връчването на страните. пред

Софийски апелативен съд в

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3