Решение № 1325 от 10.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1325 гр. Варна, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20253100502611 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435 ал.2 ГПК, и е образувано по жалба от А. А. К. срещу действията на ЧСИ Иванова, рег.№ 883 - Постановление от 30.10.2025 година, с което е било оставено без уважение възражението на Длъжника, с което е бил опорен начина, по които са изчислени и удържани суми по изп.дело.

В жалбата се сочи, че действието на ЧСИ е незаконосъобразно, т.к. пенсията и трудовото възнаграждение са различни по своето естество доходи; молителя приема, че е размера на удръжката се явява прекомерен и не отговоря на законовите изисквания. Намира, че следва да се отмени сумирането на пенсията и заплатата, от които се удържа 1/3 и да се установи правилния размер на удръжката.

В отговор на жалбата дружеството Взискател, в лицето на „Микрофонд“ АД намира, че жалбата се явява неоснователна.

В мотивите си ЧСИ Петя Иванова сочи, че жалбата се явява изцяло неоснователна, т.к. е съобразен принципа на несеквестируемостта, съобразно закона.

След като се запозна с жалбата, съдът приема, че е неоснователна, и съображенията са следните:

По молба на взискателя – „Микрофонд “ ЕАД, на базата на изп.лист против Длъжниците „Сага 1729“ ЕООД, представлявано от А. А. К., и против А. Я.Б., А. А. К. и Александър А.ов А. и Бойко Михов Иванов – последните като физически лица, е започнало изпълнително производство за заплащане солидарно на сумите, както следва: 1037.21 евро – дължима главница за 1 посочения в ИЛ, период; 3185евро – договорна лихва; 268.36 евро – неустойка и сумата от 157.01 лева – разноски..

В хода на изпълнителния процес Длъжника е бил надлежно уведомен.

Също в хода на този процес Длъжника А. А. К. е изразил резерви относно размера на секвестируемия си доход, като е настоял той да бъде редуциран.

Жалбата е неоснователна!

Разпоредбата на чл.444 т.7 от ГПК създава забрана изпълнението да бъде насочено върху имот и / или ценност, които има характеристиките на несеквестируем. Също закона обаче и то в нормата на чл.445 ал.1 ГПК предвижда отпадане на несеквестируемостта, тогава когато изпълнението е насочено върху вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.

По смисъла на ТР № 2 от 2015 година на ВКС, длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на длъжника поради наложения запор.

Също съгласно дадените в ТР 2 от 2015 година разяснения, насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане 2

(като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ.

В конкретния случай обаче се атакува изпълнително действие – удръжки върху пенсия и трудово възнаграждение, със съображения за несеквестируемост. Следователно, съобразно ТР № 2 от 2015 година жалбата да се явява процесуално допустима, но тя се явява неоснователна и съображенията са следните:

Съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, то по т. 2 се удържа една трета част. От изпратеното писмо издадено от НОИ /вж.л.9-10/ е уведомен ЧСИ, че длъжника получава пенсия в размер на 952.17 лева и трудово възнаграждение в размер на 1030 лева, или в общ размер на 1982.17 лева. 1/3 от този доход е сумата от 660.72 лева, които се удържат в полза на изпълнителните дела. Ето защо съдът приема, че запора е наложен при спазване на разпоредбата на чл. 446 ГПК, като не са нарушени правата на Длъжника и не са били отклонявани неправомерно средства за погасяване на задълженията му.

Съгласно разпоредбата на чл. 446, ал. 1, т. 1 от ГПК , удръжки могат да се правят върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата.

Съдът установи, че в постановлението за налагане на запор върху пенсията и трудовото възнаграждение ЧСИ е посочил коректно размера на удръжката.

Също в тълкувателното решение е прието, че несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията, са частично секвестируеми, т. е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част. Несеквестируемият минимум е определен абсолютно в размер на минималната работна заплата и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията. Секвестируемата част се определя по различен начин според величината на дохода (след приспадане на 3 дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа.

В случая, въззивният съд намира, че съдебният изпълнител не е допуснал нарушение на разпоредбите, регламентиращи реда за налагане на запор и размера на несеквестируемите доходи. Действително преценката за размера на последните се прави не поотделно за всеки доход, а след сумиране на "всички доходи", по арг. от чл. 446, ал. 3 ГПК. ЧСИ правилно е установил размера на всички доходи на длъжника (трудово възнаграждение и пенсия), събрал ги е и след това е изчислил размера на удръжката. От данните по изпълнителното дело е видно, че размерът на получаваното от длъжника трудово възнаграждение и размерът на получаваната пенсия са над размера на минималната работна заплата за страната.

Предвид изложеното и на основание чл.437 ал.2 от ГПК, съдът, РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба Вх.№ 38 973 от 05.11.2025 година А. А.

К., ЕГН ********** против действията на ЧСИ Иванова, рег.№ 883 Постановление от 30.10.2025 година, с което е било оставено без уважение възражението на Длъжника, с което е бил опорен начина, по които са изчислени и удържани суми по изп.дело.

На осн.чл.437 ал.4 пр.2 от ГПК, решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 1325 гр. Варна, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20253100502611 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435 ал.2 ГПК, и е образувано по жалба от А. А. К. срещу действията на ЧСИ Иванова, рег.№ 883 - Постановление от 30.10.2025 година, с което е било оставено без уважение възражението на Длъжника, с което е бил опорен начина, по които са изчислени и удържани суми по изп.дело.

В жалбата се сочи, че действието на ЧСИ е незаконосъобразно, т.к. пенсията и трудовото възнаграждение са различни по своето естество доходи; молителя приема, че е размера на удръжката се явява прекомерен и не отговоря на законовите изисквания. Намира, че следва да се отмени сумирането на пенсията и заплатата, от които се удържа 1/3 и да се установи правилния размер на удръжката.

В отговор на жалбата дружеството Взискател, в лицето на „Микрофонд“ АД намира, че жалбата се явява неоснователна.

В мотивите си ЧСИ Петя Иванова сочи, че жалбата се явява изцяло неоснователна, т.к. е съобразен принципа на несеквестируемостта, съобразно закона.

След като се запозна с жалбата, съдът приема, че е неоснователна, и съображенията са следните:

По молба на взискателя – „Микрофонд “ ЕАД, на базата на изп.лист против Длъжниците „Сага 1729“ ЕООД, представлявано от А. А. К., и против А. Я.Б., А. А. К. и Александър А.ов А. и Бойко Михов Иванов – последните като физически лица, е започнало изпълнително производство за заплащане солидарно на сумите, както следва: 1037.21 евро – дължима главница за 1 посочения в ИЛ, период; 3185евро – договорна лихва; 268.36 евро – неустойка и сумата от 157.01 лева – разноски..

В хода на изпълнителния процес Длъжника е бил надлежно уведомен.

Също в хода на този процес Длъжника А. А. К. е изразил резерви относно размера на секвестируемия си доход, като е настоял той да бъде редуциран.

Жалбата е неоснователна!

Разпоредбата на чл.444 т.7 от ГПК създава забрана изпълнението да бъде насочено върху имот и / или ценност, които има характеристиките на несеквестируем. Също закона обаче и то в нормата на чл.445 ал.1 ГПК предвижда отпадане на несеквестируемостта, тогава когато изпълнението е насочено върху вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.

По смисъла на ТР № 2 от 2015 година на ВКС, длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на длъжника поради наложения запор.

Също съгласно дадените в ТР 2 от 2015 година разяснения, насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане 2