Решение № 41 от 21.02.2022, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 839/2021
- Вид
- Решение № 41
- Подписан
- 21.02.2022
- В сила
- 28.02.2023
- Състав
- Валери Владимиров Събев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 41 гр. гр.Н., 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150100839 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.
От ищеца „А* Б.” ЕАД срещу „А.Г.” ООД са предявени искове за установяване дължимостта на следните суми: сумата от 1885,78 лева – месечни такси и потребление за използвани услуги по договор ***** за периода 28.10.2018г. – 27.05.2019г., сумата от 2916,96 лева - неустойка за неизпълнение на договор *****, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението до изплащане на задълженията. Ищецът сочи, че между страните бил сключен договор за използване на мобилни услуги *****, партида ******, ID *****.
Навежда, че за всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора. Описва услугите, използвани по договора за процесния период. Сочи, че са фактурирани суми в размер на 1885,78 лв. по подробно описани фактури. Твърди, че поради неизпълнение договорът е прекратен, считано от 17.05.2019г., а на основание т. 54.12 от Общите условия са начислени неустойки, за които са издадени фактури – определени като сбор от стандартните месечни такси за мобилните планове на отделните номера, без отстъпки. С тези доводи от съда се иска да уважи претенциите. Претендират се разноски от исковото и от заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват. Излага се, че не става ясно какви услуги са предоставяни, как е формиран размерът на претендираните суми и как ответникът е бил уведомен за тях. Навежда се, че ответникът не е получавал описаните в исковата молба фактури и такива не са осчетоводявани в счетоводството на дружеството. Излага се, че липсват доказателства именно ответникът да е потребител с № *****. Сочи се, че липсват доказателства представените фактури да са по договор *****. Акцентира се върху противоречие между посочения в исковата молба договор и представените документи. Сочи се, че в исковата молба не е уточнено кога е прекратено 1 извършването на услугата. Твърди се, че липсват доказателства прекратяването да е станало на 17.05.2019г. Излага се, че общите условия не са приемани от ответника. Развиват се съображения за нищожност на неустойката. От съда се иска да отхвърли претенциите. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място съдът намира, че отношенията между страните не са между доставчик и потребител по смисъла на ЗЗП, поради което не следва да се следи служебно от съда за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ГПК (респ. не следва да се обсъждат възраженията в отговора на исковата молба, касаещи противоречия на клаузата за неустойка със ЗЗП). Това е така, тъй като ответникът е юридическо лице, а потребител по смисъла на ЗЗП може да бъде само физическо лице – в такава насока и практиката на ВКС напр. Определение № 460 от 07.07.2014г. по ч.т.д. № 3328/2013г. по описа на II търг. отделение на ВКС.
По предявените искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка между него и ответника по договор за използване на мобилни услуги *****, партида ******, *****. Следва да докаже настъпила изискуемост на вземанията и размера на претенциите си. При доказването на тези факти ответникът трябва да докаже, че е погасил задължението.
Съдът намира, че между страните е действала валидна облигационна връзка. Към исковата молба е приложен договор № ***** от 04.05.2016г. (на л. 4 – л. 5 от делото), който е подписан от представител на ответника и не е оспорен по делото. Видно от него операторът (ищецът) се задължил да предоставя на абоната (ответника) електронни съобщителни услуги, като този договор урежда условията, валидни за всички услуги (чл. 3.1 и чл. 3.2 от него). Съобразно чл. 3.2 от договора във вр. с чл. 6.1 от него – за отделните услуги е следвало да се подписват различни приложения между страните. В тази връзка между страните са подписани различни приложения и анекси (на л. 6 – л. 14 от делото), както следва: приложение № * от 04.05.2016г., със срок на действие 24 месеца, считано от 28.05.2016г. (чл. 6.2.1 от него), приложение № 2 (на л. 11 от делото), в което са отразени конкретни номера и услугите: 1. Номер ***** с услуга „М.Т. Безкрай 60“; 2. Номер ***** с услуга „М.Т. Безкрай 40“; 3. Номер ***** с услуга „М.Т. Безкрай 40“, 4.
Номер ****** с услуга „М.Т. Безкрай 40“, 5. Номер ****** с услуга „М.Т. Smart XL“, 6. Номер ****** с услуга „М.Т. Модул S“, 7. Номер ****** с услуга „М.Т. Модул S“, 8. Номер ***** с услуга „М.Т. Модул S“, 9. Номер ****** с услуга „М.Т. Модул S“ и 10. Номер ********** с услуга „М.Т. Smart M“. Между страните бил подписан и анекс за удължаване на срока на договора до 05.06.2020г. (на л. 12 – л. 13 от делото). С приложение № от 05.06.2018г. (на л. 14 от делото) се запазило действието на плановете по цитираните номера. Всички коментирани договори, приложения и анекси са подписани от представител на дружеството ответник и не са оспорени по делото, поради което съдът намира, че от тях се установява валидно възникнала облигационна връзка между страните. От заключението на изготвената и приета по делото без възражения от страните съдебно-техническа експертиза (на л. 112 – л. 123 от делото) се установява, че в системата на А* Б. съществува договор, сключен с юридическото лице „А.Г.“ ООД и партида ******, ID на договора – M4966639 от 10.05.2016г. Вещото лице е констатирало и конкретни услуги по договора, касаещи номера, както следва: ******, ******, *****, ******, *****, **********, *****, ****** (всичките предвидени както в приложение № 2 от 04.05.2016г., така и в приложение № 2 от 05.06.2018г.) и номер ***, предвиден в приложението от 05.06.2018г.
2
Експертизата се кредитира от съда като обективна, компетентна и безпристрастна, като следва да се отбележи, че от съществено значение са конкретните услуги, които са предоставяни на ответника. Видно от заключението на вещото лице за договор с ID M4966639 са предлагани услуги, касаещи всички телефонни номера, включени в договор № ***** от 04.05.2016г. Поради тази причина не се доказаха възраженията в отговора на исковата молба, че става въпрос за различни облигационни връзки.
На следващо място вещото лице е проследило различни временни спирания на услуги по процесния договор (отговор на задача 3), като е констатирало, че услуги са прекратени на дата 17.05.2019г. Поради тази причина неоснователни са и възраженията на ответника, че не се доказва прекратяване на договорите на дата 17.05.2019г. Впрочем в отговор на въпрос № * вещото лице е проследило и конкретните стъпки, които се предприемат от оператора при преустановяване или забавяне на плащанията. От заключението на експертизата (отговор на въпрос № 7) се установява, че трансферът на трафични данни е обект на засилени регулярни проверки от екип „Б.К.У.П.“, като се използва специализиран софтуер за проверка на данните, с който се гарантира правилността на информацията. Както е установило вещото лице – софтуерът, който се използва е от трета, независима страна – А.. Ето защо от експертизата се установява по категоричен начин, че именно до посочените телефонни номера, включени в облигационната връзка между страните, са предоставени съответните услуги, които са фактурирани под ID № M4966639. В разпоредбата на чл. 54.12 от Общите условия (действали между страните за процесния период – на л. 47 – л. 58 от делото) се дава право на ищеца еднократно да прекрати договора при забава в плащанията, продължила повече от 124 дена. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че още от 10.01.2019г. са ограничени услугите, доставяни на ответника поради неплатени задължения, като 124 дена от тази дата са изтекли на 14.05.2019г., поради което към 17.05.2019г. за ищеца е възникнало правото по чл. 54.12 от Общите условия да прекрати едностранно договора. С оглед изложеното не се установяват възраженията в отговора на исковата молба за липса на яснота относно датата на прекратяване. С чл. 5.2 от подписания лично от представител на ответника договор той е приел, че в отношенията между страните действат съответните общи условия, а в случая става въпрос за Общи условия на мобилен оператор, които са съгласувани (както е отбелязано в тях) с Държавна комисия по далекосъобщенията и са общоизвестни. Ето защо възраженията на ответника, че не са го обвързали, са неоснователни.
Доказа се, че във връзка с всички тези ползвани услуги от ищеца са издавани множество фактури (на л. 15 – л. 46 от делото). От заключението на съдебно-счетоводната експертиза и от приложените към исковата молба фактури (неоспорени от ответника), издадени в периода 03.12.2018г. – 05.06.2019г., се установява, че на ответника са представени услуги, които са фактурирани и редовно осчетоводени при ищеца суми в общ размер от 1885,78 лв. (вкл. след връщане на депозит от 106,61 лв. с кредитно известие от 05.06.2019г. към фактура от 09.05.2019г.).
Налага се извод, че всички елементи от фактическия състав на предявените искове за главница са доказани по настоящото дело. При доказването им ответникът не е доказал плащането на тези суми. Ето защо исковете следва да бъдат уважени изцяло за посочените суми. Обстоятелствата относно надлежно получаване на фактурите и осчетоводяването им от ответника не разколебават извода за основателност на претенцията за главница, тъй като в случая от значение е дали услугите са доставени и фактурирани по надлежен ред, което се установява както от съдебно-техническата, така и от съдебно-счетоводната експертизи. Очевидно ответникът не е заплатил задълженията по тези фактури (а е заплащал и осчетоводявал задължения по предходни фактури, касаещи същите 3 услуги), поради което неосчетоводяването им при него не може да обоснове липса на елементите от фактическия състав на предявения иск. Както се установява от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, всяка от фактурите е с падеж – в периода 02.01.2019г. – 05.07.2019г., като от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че в периода 03.01.2019г. – 08.03.2019г. са изпращани множество напомняния чрез SMS за неплатени суми по договора. По арг. от чл. 3.3 от сключения между страните договор във връзка с чл. 26.4 от общите условия заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, като неполучаването й не освобождава абонатите от задължението им за плащане. Ето защо задълженията за ответника са възникнали с издаване на фактурите, като е следвало да се платят на посочените в тях падежи и след като не са заплатени искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По предявените искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка между него и ответника по договор за използване на мобилни услуги *****, партида ******, *****, реализиране на фактическите състави на отделните претендирани неустойки по договора, размерът на неустойките и изискуемост на вземането.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че неустойките по процесния договор са начислени автоматично, съгласно зададените в договорите параметри.
Видно от договорите и от приложенията – зададените параметри представляват сбор от цените на стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпка, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер (в процесния случай за периода 17.05.2019г. – 05.06.2020г.). От заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че съответни на параметрите по договорите и приложенията са именно неустойки в общ размер от 2916,96 лв., начислени за посочения период.