Решение № 172 от 10.04.2023, Районен съд - Козлодуй
- Съд
- Районен съд - Козлодуй
- Дело
- Гражданско дело 965/2022
- Вид
- Решение № 172
- Подписан
- 10.04.2023
- Състав
- Борислав Методиев Методиев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.92 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.92, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.92, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 172 гр. Козлодуй, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Борислав М. Методиев при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело № 20221440100965 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на Д. Ц. Д. с ЕГН:********** от гр. Враца ..., чрез адв. Г. Г. - САК против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Враца (ОДМВР - Враца), гр. Враца, ПК 3000, адрес: ***, телефон: ***, представлявана от Директор ст. комисар Цветко Нинов, с която се иска от съда да осъди ответника да му заплати на основание чл. 179, ал. 4 от ЗМВР вр. т. 6, б. „г“ от Решение № 282/15.07.1993 г. на Министерския съвет на Република България обезщетение за дължимо, но неизплатено допълнително възнаграждение в общ размер на 9054,00 лв. (девет хиляди петдесет и четири лева) за периода от 15.07.2019 г. до 15.07.2022 г. включително, ведно с мораторна лихва в размер на 1218,36 лв. (хиляда двеста и осемнадесет лева и 36 ст.) от 01.09.2019 г. до 15.07.2022 г. и с дължимата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените в процеса разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало служебно правоотношение по силата на ЗМВР, което за периода от 15.07.2019г. до настоящия момент действа без прекъсване. Според ищеца, той е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и заема длъжността „Инспектор“ в РУ АЕЦ-Козлодуй към ОДМВР-Враца.
1
Излагат се доводи, че съгласно т. 6, б. „г“ от Решение № 282/15.07.1993 г. на Министерския съвет на полицаите, участващи пряко в защитните дейности по охрана на АЕЦ „Козлодуй“, се изплащат допълнителни възнаграждения, размерът на които е определен в колона 5 от Приложение 4 „Ценово предложение“ към действащите към процесния период Договори за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества“ на АЕЦ „Козлодуй“ между „АЕЦ – Козлодуй“ ЕАД и ОДМВР Враца, съответно Договор № 870000013/12.06.2017 г. и Договор № 816000027/20.05.2021 г..
Сочи се, че допълнителните възнаграждения се изплащат ежемесечно на служителите, пряко ангажирани в охраната на АЕЦ „Козлодуй“.
Релевира се, че размерът на тези допълнителни възнаграждения е определен в абсолютни числа, които съответстват на процент от минималната работна заплата и на него като „Инспектор“ е била дължима сума, съответстваща на 100 % от минималната работна заплата.
С допълнителни споразумения от 2019 г. и 2020 г. между страните по договора размерът на тези допълнителни възнаграждения е съответно увеличаван при увеличаване на минималната работна заплата за страната и отговаря на посочените по-горе 100% от МРЗ.
Твърди се, че през целия процесен период ищецът е участвал пряко в защитните дейности по охрана на АЕЦ „Козлодуй“ и има необходимия личен принос към охраната на атомната електроцентрала.
Излагат се доводи, че за целия този период ищецът е получавал само част от дължимата му сума, определена в посочените по-горе приложения 60 % от дължимото му възнаграждение, без да има правновалидно основание ответникът да изплаща това допълнително възнаграждение за процесния период в намален размер.
Сочи се, че за целия процесен период не е била определяна съвместна работна група от директора на ОДМВР - Враца и от изпълнителния директор на „АЕЦ – Козлодуй“ ЕАД, която да оценява личния принос на полицаите към охраната на електроцентралата, съответно при липса на такава съвместна група не са били налице съобразени с договора документи, които да обосновават намаляване на размера на дължимото на ищеца възнаграждение.
2
Релевира се, че тъй като на ищеца не е вменявано неизпълнение на задълженията му, което да засяга прякото му участие в охраната на „АЕЦ Козлодуй“ и личния му принос към тази охрана, то е налице задължение на ответника да му изплати допълнителното възнаграждение в пълен размер.
Счита се, че тези допълнителни месечни възнаграждения са дължими на ищеца от работодателя ОДМВР-Враца, а не от АЕЦ - Козлодуй, тъй като имат характера на заплащане на положен труд по служебното правоотношение между страните.
Твърди се, че общата сума, която ищецът е следвало да получи във връзка с т. 6, б. „г“ от Решение № 282/1993 г. на МС за процесния период от 15.07.2019 г. до 15.07.2022 г., е 22635,00 лв., а сумата, която той е получил на горното основание, е 13581,20 лв..
Разликата в двете посочени суми в размер на 9054,00 лв. /девет хиляди петдесет и четири лева/, формира претенцията на ищеца за неизплатени възнаграждения във връзка с т. 6. б. „г“ от Решение № 282/1993 г. на МС.
Мораторната лихва върху сумата от 9054,00 лв. за периода от 01.09.2019г. до 15.07.2022 г. е в размер на 1218,36 лв. (хиляда двеста и осемнадесет лева и 36 ст.).
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца:
1.
На основание чл. 179, ал. 4 от ЗМВР вр. т. 6, б. „г“ от Решение № 282/15.07.1993 г. на Министерския съвет на Република България обезщетение за дължимо, но неизплатено допълнително възнаграждение в общ размер на 9054,00 лв. /девет хиляди петдесет и четири лева/ за периода от 15.07.2019 г. до 15.07.2022 г. включително, ведно с мораторна лихва в размер на 1218,36 лв. (хиляда двеста и осемнадесет лева и 36 ст.) от 01.09.2019 г. до 15.07.2022 г. и с дължимата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата
Претендират се и направените в процеса разноски.
Ответникът ОДМВР-Враца в срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер.
Твърди се, че ищецът през посочения от него период е бил служител на 3
РУ АЕЦ-Козлодуй на ненормиран работен ден на сменен режим на работа – 24 часа.
В становище по отношение на предявения иск с правно основание чл.179, ал.4 от ЗМВР, сочи, че въз основа на Решение №282 от 15.07.1993г. на Министерски съвет на Република България между ОДМВР-Враца и „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, на основание чл.92, ал.1, т.1 от ЗМВР е сключен договор за „Охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД.
Релевира се, че посочения договор, който е следствие на проведена обществена поръчка, има за предмет осъществяване на охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества от изпълнителя ОДМВР-Враца, за което възложителят „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД гр. Козлодуй дължи поощрение на служителите на изпълнителя, на основание Решение №282 от 15.07.1993г. на Министерски съвет на Република България.
Излагат се доводи, че в т.4.1.6 от сключения договор е предвидено, че за резултатите от охранителната дейност на договора и личният принос на служителите се преценяват ежемесечно от работна група, определена от ръководителите на страните, за което се съставя протокол, който се утвърждава от Директора на ОДМВР-Враца и Изпълнителния Директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД гр. Козлодуй.
Твърди се, че посочената работна група, утвърдена от двете страни по договора, определя допълнителното възнаграждение, което се дължи на всеки отделен служител, съобразно изпълнението на договора и личния му принос.
Посочено е, че в т.4.1.7 от договора страните са се споразумели за максималния размер на сумата за всяка длъжност, като индивидуалният размер на всеки служител се определя ежемесечно от работната група.
Според ответника ОДМВР-Враца в договора не е посочен минимален размер на този вид допълнително възнаграждение, като не е определен конкретен размер на същото и дължимостта му на всеки отделен служител е индивидуално, съобразно работата му.
Релевира се, че в договора изрично е посочено, че допълнителното възнаграждение се дължи и е за сметка на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД гр.
Козлодуй, което предполага възможността възложителят да определя размера му.
4
Излагат се доводи, че допълнителното възнаграждение не се дължи в максимален размер ежемесечно за всяка длъжност, а възложителят „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД гр. Козлодуй има право по своя преценка да го заплаща като поощрение, в размер определен от самия него.
Твърди се с категоричност, че всеки служител ежемесечно е получавал допълнително възнаграждение по Решение №282 от 15.07.1993г. на Министерски съвет на Република България, съобразно това дали е участвал пряко в охраната – т.е. дали е бил на работа и в размер до максимално определения в договора.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Враца (ОДМВР - Враца), на основание чл.219, ал.3 от ГПК е предявила обратен иск против привлеченото като трето лице помагач „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД гр. Козлодуй, с ЕИК:106513772, представлявано от Изпълнителния Директор Наско Михов, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9054,00 лв. /девет хиляди петдесет и четири лева/ за периода от 15.07.2019 г. до 15.07.2022 г. – незаплатени допълнителни възнаграждения, дължими съгласно чл.6, б. „г“ от Решение №282/15.07.1993г. Министерски съвет на Република България и мораторна лихва в размер на 1218,36 лв. (хиляда двеста и осемнадесет лева и 36 ст.) от 01.09.2019 г. до 15.07.2022 г., ведно с дължимата лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, който да бъде разгледан в случай на уважаване на главния иск по чл. 179, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се, че съгласно Договор №870000013/12.06.2017г. за „Осигуряване на физическа охрана и пропускателен режим на обекти на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и Договор №816000027/20.05.2021г. с предмет „Охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД - „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД в качеството си на възложител дължи заплащане на цената на услугата по Приложение №4, включваща и допълнителното възнаграждение – т.1.1 от договора – „ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ възлага и заплаща, а ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ приема да изпълни охрана…“, т.2.1“ Цената на настоящия договор се формира на база разходите за реално назначените служители на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ от РУ АЕЦ-Козлодуй без ДДС за 5 срока на договора, съгласно Приложение №4 – Ценово приложение“ и т.4.1.5.
„Да сигнализира ИЗПЪЛНИТЕЛЯ за вземане на организационни и дисциплинарни мерки при констатирани нарушения, както и да поощрява служители на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ по реда на Решение №282/1993г. на Министерския съвет.
Отразено е, че търсената от ищеца претенция по главния иск с правно основание чл.179, ал.4 от ЗМВР, съгласно посочените договори се дължи и е за сметка на възложителя по договора – „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД гр. Козлодуй.
Сочи се, че съгласно посочените по-горе договори „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД следва да заплаща допълнително възнаграждение по Решение №282/1993г. на Министерски съвет на служителите осъществяващи охраната.
Претендира разноски.
Ответникът по обратния иск „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД в срочно подаден отговор на исковата молба, оспорва предявения срещу него иск като неоснователен и недоказан.
Твърди се, че за процесния период са действали Договор №816000027/20.05.2021г. и Договор №870000013/12.06.2017г., сключени на основание чл.92 от ЗМВР след проведена процедура по ЗОП между „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД гр. Козлодуй и ОДМВР-Враца.
Сочи се, че възложителят „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД не изземва от МВР функциите на работодател на полицейските служители, ангажирани с изпълнението на предмета на договорите, а само заплаща цена на услуга, включително и допълнителни възнаграждения, договорени между страните по договора.
Излагат се доводи, че „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД ежемесечно е изплащал допълнителни възнаграждения на служителите, осъществяващи охраната по Решение №282 от 1993г. на МС, съгласно клаузите на действащите договори, въз основа на Обобщен доклад на Началник РУ АЕЦ – Козлодуй, с който е представен списък на служителите за съответния месец и справка за индивидуален принос; Протокол от заседание на работна група, утвърден от Изпълнителния Директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и Директора на ОДМВРВраца; Вътрешни правила за определяне размера на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР по Решение №282 от 15.07.1993г. на 6