Решение № 17170 от 24.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17170 гр. София, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. С.А при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. С.А Гражданско дело № 20231110101869 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. Л. Л. срещу М. Б. Л. за установяване недължимостта на сумата в общ размер на 3400,00 лева, представляваща месечна издръжка (всяка от по 200,00 лева на месец) за периода от 01.10.2021 г. до 28.02.2023 г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3400,00 лева, представляваща недължимо платена издръжка на ответника за периода от 01.10.2021 г. до 28.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че по силата на влязло в сила Решение № 170277/06.08.2020 г., постановено по гр.д. № 15971/2020 г. по описа на СРС, 83 състав, потвърдено с Решение по в.гр.д. № 12252/2020 г., на СГС, ГО, I въззивен брачен състав, е осъден да заплаща на ответника, който е негов пълнолетен син, записан като редовен студент във висше учебно заведение Нов български университет, месечна издръжка в размер на 200,00 лева, считано от 16.04.2020 г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване на основание чл. 144 от СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК. Посочва се, че въз основа на влязлото в сила съдебно решение и по молба на ответника е образувано изпълнително дело № 1

20218380402019 при ЧСИ Милен Бъзински, peг. № 838, във връзка с което всеки месец от заплатата на ищеца се удържа сума в изпълнение на запорно съобщение, като същата се превежда по указана сметка и в полза на М. Б. Л..

Навеждат се твърдения, че през месец декември 2022 г., при извършена справка в Нов български университет, устно е съобщено на ищеца, че М. Б. Л. е прекъснал обучението си през месец октомври 2021 г. Твърди се, че образуваното изпълнително дело все още е висящо и ежемесечно се събират суми от заплатата на ищеца, с оглед издадения изпълнителен лист в полза на ответника. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на предявените искове. Изложени са твърдения, че ищецът не е подкрепил твърденията си с писмени доказателства, както и че те не кореспондират с обективната истина. Посочва се, че от приложеното писмено уверение с № 85311/08.09.2022 г., издадено от Нов български университет, е видно, че М. Б. Л. е бил със статут на редовен студент от 01.10.2018 г. до 31.07.2022 г, като съгласно уверение с № 85447/12.09.2023 г., издадено от Нов български университет: „Студентът е записал и заплатил всички семестри по учебен план и има изпити за полагане“. Посочва се, че от посоченото уверение става ясно, че ответникът има да полага изпити от обучението си и не е дипломиран, но същият не е със загубени студентски права и продължава да е студент в университета към настоящия момент. Направено е искане за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация, както следва:

- по чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер от 3400,00 лева - месечна издръжка (по 200,00 лева за всеки месец) за периода от 01.10.2021 г. до 28.02.2023 г. ;

- по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 3400,00 лева, представляваща недължимо платена по изпълнително дело № 2

20218380402019 по описа на ЧСИ Милен Бъзински сума за издръжка на ответника за периода от 01.10.2021 г. до 28.02.2023 г.

Съдът следи служебно за допустимост на исковите претенции. Правото на дължащия издръжка ищец да иска връщане на сумите, платени в полза на ответника по силата на влязъл сила съдебен акт възниква след успешно проведен иск по чл. 150 от СК, а при пропуск на ищеца да иска прекратяване на издръжката поради изменение на обстоятелства по чл. 144 от СК, въз основа на които е била присъдена, настъпило след формиране на силата на присъдено нещо - след успешно проведен иск по чл. 439 от ГПК, като условието за неговата допустимост е неприключило изпълнително производство, за висящността на което не се спори между страните по делото.

Предвид изложеното, съдът счита, че избраният исков ред за защита по първия предявен иск се явява допустим. Съдът счита предявените искови претенции за частично недопустими на друго основание. Видно от подадената на 12.01.2023 г. искова молба исковият период е първоначално зададен от месец октомври 2021 г. до месец декември 2022 г. По реда на уточнение на исковата молба с молбата с вх. № 67065/10.03.2023 г. ищецът е заявил нов краен момент на претенциите си – 28.02.2023 г. Следва да се посочи, че по посочения начин се постига недопустимо изменение на исковата претенция, а след подаване на исковата молба претенциите се явяват и за бъдещи престации, чието претендиране се явява недопустимо. С оглед изложеното исковата молба следва да бъде върната в частта, в която е предявен искът по чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер от 400,00 лева - месечна издръжка (по 200,00 лева за всеки месец) за периода от 01.01.2023 г. до 28.02.2023 г., и в частта, в която е предявен искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 400,00 лева, представляваща недължимо платена сума за издръжка на ответника за периода от 01.01.2023 г. до 28.02.2023 г., като производството се прекрати в тези части като недопустимо.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е син на ищеца; по силата на Решение № 170277/06.08.2020 г., постановено по гр.д. № 15971/2020 г. по описа на СРС, 83 състав, потвърдено с Решение по в.гр.д. № 12252/2020 г., на СГС, ГО, I въззивен брачен състав, ищецът е осъден да заплаща на ответника, месечна издръжка в размер на 200,00 лева, считано от 16.04.2020 г. до настъпване на причини за нейното 3 изменение или прекратяване; въз основа на решението и издаден изпълнителен лист между страните е образувано и висящо изпълнително дело № 20218380402019 при ЧСИ Милен Бъзински, peг. № 838, по което за периода от 01.10.2021 г. до 28.02.2023 г. от ищеца, в качеството му на длъжник, в полза на ответника, в качеството му на взискател, е събрана и преведена сумата в общ размер на 3400,00 лева.

Разпоредбата на чл. 144 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Може да се направи извод, че издръжката по чл. 144 от СК се дължи за предвидения срок на обучение за придобиване на съответната образователна степен, но най-късно до навършване на 20-годишна възраст на детето при обучение в средно училище и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение.

Следва да се отбележи, че специфични основания за погасяване на издръжката, дължима от родители на техните пълнолетни и учащи се деца, са изгубване на качеството „учащ се“ поради придобиване на съответната образователна степен; изтичане на предвидения срок за обучение за придобиване на съответната образователна степен; преминаване от редовна в задочна форма на обучение; изгубване на качеството „учащ се“; навършване на пределна 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение.

Прекратяването е автоматично, без да е необходимо изявление на някоя от страните или постановяването на друг акт (в този смисъл Решение № 136 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 4488/2013 г. на IV г. о. на ВКС).

По делото е спорно дали за периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2022 г. ответникът е имал качеството „учащ се“ във висше учебно заведение. Видно от всички представени по делото писмени доказателства преди началото на този период ответникът е бил студент в Нов български университет, в редовна форма на обучение, в бакалавърска степен по специалност „Кино и телевизия“. Видно от удостоверенията от Централна студентска 4 администрация на Нов български университет от 26.01.2024 г. и от 11.06.2024 г. бакалавърското обучение по специалността трае 4 години при общо 8 семестъра, а след полагане на семестриалните изпити лицето се води семестриално завършило. Считано от 01.10.2024 г. валидността и възстановяването на студентските права е със срок до 10 академични години след края на последно записания и заплатен семестър. От представените по делото писмени доказателства успешно се доказа, че до пролетния (шестия) семестър на академична 2020/2021 г. година ответникът се е водил като „учащ се“. Спорно е дали за седмия и осмия семестър от обучението си и за периода след това и до 31.12.2022 г. ответникът е бил учащ във висше учебно заведение.

Видно от удостоверенията от Централна студентска администрация на Нов български университет от 26.01.2024 г. и от 11.06.2024 г. към Регистъра на действащите и прекъсналите студенти на НАЦИД е била подавана информация за ответника, че същият е със статут на „прекъснал“ за есенния и пролетния семестър на учебната 2021/2022 г. поради неусвоени от администрацията навреме семестриални такси. Удостоверено е, че таксите за седми и осми семестър са били заплатени съответно на 07.09.2021 г., респ.

18.01.2022 г., като по делото не се представят доказателства заплащането да е било извън срока според графика на университета. Посочва се, че заради липсата на вписано презиме, факултетен номер или ЕГН в плащанията на таксите за тези семестри, сумите са усвоени едва на 17.08.2023 г., когато е направена и корекцията в статуса на ответника. Следва да се посочи, че съобразно чл. 15, ал. 5 от Наредба за студенти в НБУ, в сила от 24.07.2019 г., „студентите, приети в предходни години, заплащат семестриалните си такси в регламентиран в Календара на НБУ за съответната академична година. При забавяне на плащането таксите се заплащат с процентно увеличение според просрочието. До внасяне на семестриалната такса обучаемият няма статут на студент.“. Следователно според вътрешната регламентация на университета от арг. за противното от разпоредбата на чл. 15, ал. 5, изр. 3 от посочената наредба, с внасянето на таксата обучаемият има статут на студент. В наредбата се говори единствено за постъпване на плащане, но нищо не се споменава за усвояване на паричните средства – необходимостта от извършване на някаква последваща плащането административна дейност, в какво се състои и т.н. Логиката на законодателя, заложена и в разпоредбата на 5 чл. 75, ал. 3 от ЗЗД, е също в насока, че паричното задължение се смята за изпълнено, считано от заверяване на сметката на кредитора, т.е. от момента на преминаването на сумата в патримониума на кредитора, а не считано от извършване на действието по счетоводно отнасяне на плащането към задълженията на конкретен длъжник. По делото не се представиха доказателства за нормативно регламентиране на изисквания относно плащанията на таксите. Нещо повече, видно от платежните нареждания от 04.09.2021 г. за есенния семестър на академичната 2021/2022 година и от 18.01.2022 г. за пролетния семестър на академичната 2021/2022 година е бил вписан факултетния номер на ответника. Всяко следващо бездействие в администриране на плащането, след постъпването му по сметката на университета, се явява пропуск на университета, но не и на ответника, за да поддържа статута си на студент според изискванията на учебното заведение.