Определение № 529 от 27.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 529 гр. С., 27.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка И.

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Иванка И. Въззивно частно гражданско дело № 20241000500470 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО

БЮРО

НА

БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ срещу разпореждане № 1012/15.12.2023 г., постановено по т. д. № 177/2022 г. по описа на СОС, IV първоинстанционен търговски състав, с което е върната депозираната от него насрещна въззивна жалба. Твърди, че в рамките на определения от съда срок – на 30.11.2023 г., е внесъл дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 300 лв., но не е представен вносен документ по делото в рамките на определения срок, който изтича на 07.12.2023 г. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СОС за администриране на насрещната въззивна жалба.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна Б. С. А..

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С решение № 105/16.10.2023 г. СОС, IV първоинстанционен търговски състав, е осъдил Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да заплати на К. Б. А., на основание чл.511, ал.3 вр. с ал.1, т.1 КЗ, сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпило на 19.05.2022 г.

ПТП, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2022 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв., както и в частта за заплащане на законна лихва върху обезщетението за периода от 11.07.2022 г. до 28.09.2022 г.

Разпределена е отговорността за разноските.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е 1 депозирана въззивна жалба от ищеца.

В срока по чл.263, ал.2 вр. ал.1 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ответника срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата над 15 000 лв. до 30 000 лв.

С разпореждане № 934/22.11.2023 г. съдът е оставил без движение насрещната въззивна жалба и е определил едноседмичен срок, в рамките на който НББАЗ да внесе по сметка на АС-С. държавна такса в размер в размер на 300 лв. и да представи вносен документ по делото. На жалбоподателя да указани санкционните последици при неизпълнение на дадените указания в рамките на определения срок – въззивната жалба подлежи на връщане.

Препис от разпореждането е връчен на НББАЗ на 30.11.2023 г.

С обжалваното разпореждане съдът е върнал насрещната въззивна жалба, тъй като нередовността на същата не е отстранена в рамките на определения срок.

С частната жалба НББАЗ е представил вносен документ за внесена на 30.11.2023 г. държавна такса във връзка с депозираната по делото насрещна въззивна жалба в размер на 300 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

На основание чл.261, т.4 ГПК към жалбата се прилага документ за внесена такса.

В случая жалбоподателят Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ не е изпълнил задължението си да приложи към депозираната насрещна въззивна жалба документ за внесена държавна такса за въззивно обжалване.

Администриращият насрещната въззивна жалба съд е констатирал тази нередовност и е дал указания за отстраняването й в едноседмичен срок.

Съгласно последователната и непротиворечива съдебна практика, за да може съдът да упражни правомощията си по чл.262, ал.2, т.2 ГПК, следва дадените на страната указания да точни, пълни и ясни. Неизпълнението на неточни или неясни указания не влече неблагоприятни последици за жалбоподателя и не съставлява основание за връщане на въззивната жалба (определение № 238 от 04.06.2018 г. по ч. гр. д. № 2030/2018 г.. на ВКС, ГК, III ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, цитираната в него съдебна практика и др.).

В случая указанията на администриращия насрещната въззивна жалба съд, дадени с разпореждане № 934/22.11.2023 г., са законосъобразни, ясни, пълни и точни. Съдът е посочил точния размер на дължимата държавна такса – 300 лв., определен съобразно обжалваемия интерес и в съответствие с изискването на чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, определил е срок за внасянето й, като е указано на жалбоподателя, че следва да представи вносен документ по делото. Също така са указани санкционните последици от неизпълнение на дадените указания в рамките на определения срок.

Указанията на съда са надлежно съобщени на страната на 30.11.2023 г. В рамките на определения срок по делото не са ангажирани доказателства за тяхното изпълнение. В частната жалба не се твърди и съответно не са ангажирани доказателства относно представяне на вносния документ по делото в рамките на определения от съда срок. Неизпълнението на това задължение на жалбоподателя води до осъществяване на предпоставките на чл.262, ал.2, т.2 ГПК вр. с чл.261, т.4 ГПК, в каквато насока са и изводите на решаващия съд. Ето защо законосъобразно насрещната въззивна жалба е върната от администриращия съд.

2

По изложените съображения въззивният съд счита, че частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 814/26.01.2024 г., депозирана от СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ ЕИК 177217448, с адрес гр. С., ул.

„Граф Игнатиев“ № 2, ет.2 и съдебен адрес гр. С., ул. „Съборна“ № 5, ет.4, ап. в дясно. – адв. Р. И. Ц., срещу разпореждане № 1012/15.12.2023 г., постановено по т. д. № 177/2022 г. по описа на СОС, IV първоинстанционен търговски състав, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3