Решение № 23583 от 23.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23583 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20241110176428 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Д. П. и Р. С. Б., срещу Г. Д. Г., с която е предявен осъдителен иск за собственост с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността.

Ищците твърдят в исковата си молба, че са съсобственици на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ........, находящ се в ......., ведно с прилежащото към него избено помещение (мазе) № 5. Правото си на собственост обосновават с представени нотариални актове – Нотариален акт за дарение ........ г. и Нотариален акт за покупко-продажба ..... г. Твърдят, че ответникът владее без правно основание принадлежащото им избено помещение № 5, като е сменил вратата и катинара и отказва достъп на собствениците. Ищците сочат, че въпросното помещение по нотариален акт е описано като мазе № 5, а съгласно архитектурния проект отговаря на мазе № 21, като ответникът се е самонастанил именно в него. Молят съда да признае за установено по отношение на ответника, че те са собственици на процесното мазе, както и да осъди ответника да им предаде владението върху него. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс ответникът Г. Д. Г. е депозирал отговор, с който признава иска.

В първо открито съдебнозаседание оттегля направеното признание на иска.

Ответникът твърди да не е подал отговора сам, а чрез процесуален предсатвител, за което не се намират доказатеклства по делото. В хода на устните състезания чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на претенцията. Навежда доводи, че е придобил имота още през 1984 г. от „.........“, а впоследствие го е закупил през 1991 г. съгласно договор за продажба на държавен имот. Прави възражение, че искът е недопустим 1 или неоснователен, тъй като не е насочен и срещу бившата му съпруга ........., с която твърди, че имотът е бил в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с развод през 2000 г.

В открито съдебно заседание за първи път е направено възражение за придобивна давност като твърди, че владее имота добросъвестно и непрекъснато над 40 години, което не е прието от съда, доколкото е извън срока по чл. 133 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността. За уважаването на този иск в тежест на ищците е да докажат при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на три предпоставки: 1) че са собственици на процесната вещ; 2) че вещта се намира във владение или държане на ответника; 3) че ответникът държи или владее вещта без правно основание. В тежест на ответника е да проведе пълно насрещно доказване, ако твърди, че притежава вещно право или друго облигационно основание, което да противопостави на собственика.

По делото е отделено като безспорно и ненужно за доказване обстоятелството, че ответникът Г. Д. Г. осъществява фактическа власт върху процесното избено помещение (мазе № 5). Самият той лично в открито съдебно заседание потвърждава това пред съда. Този факт се потвърждава както от изричното признание на ответника в съдебно заседание.

Съдът счита че макар направено признание на иска да е неоттегляемо, по делото не се и представиха доказателства, които да доказват, че ответникът има право да владее процесното мазе № 5, което с доклада по делото бе разпределено в негова доказателствена тежест.

От друга страна от представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот ........ г. се установява, че ищецът Р. С. Б. е дарил на ищцата М. Д. П. процесния Апартамент № 5, ведно с прилежащото към него Мазе № 5. Впоследствие, с Нотариален акт за покупкопродажба ..... г., М. П. продава обратно на Р. Б. 1/3 идеална част от същия имот.

Следователно, легитимацията на ищците като съсобственици (М. П. с 2/3 ид.ч. и Р. Б. с 1/3 ид.ч.) е надлежно установена чрез официални удостоверителни документи, ползващи се с доказателствена сила съгласно чл. 179 от ГПК.

Възраженията на ответника, че е собственик на имота на основание давностно владение са преклудирани, направени извън строка за отговор на искова молба.

Въпреки предоставената от съда възможност и дадените указания с протоколно определение от 06.10.2025 г., ответникът не представи в цялост и в заверен препис твърдения Договор за продажба на държавен имот от 13.04.1991 г. - доколкото твърди да е собственик и на основание покупко - продажба. Представената в заседание само първа страница от документа, без подписи и без съдържание, индивидуализиращо имота, не бе приета като годно доказателство. Липсата на писмен документ за собственост (титул) прави невъзможно установяването на транслативен ефект в полза на ответника.

2

Следва единствено за пълнота на изложението да се посочи, че доколкото ответника твърди да е собственик на процесния обект като да е закупил същия с договор за продажба на държавен имот по реда на Наредба за държавни имоти - видно от самият акт, е че същият касае мазе № 11, а не мазе № 5, като същото мазе № 11 е със съвсем различни граници изток стълбище, запад зелена площ, север - мазе № 6, юг - мазе № 4, доколкото индивидуализацията на мазе № 5 е изток - стълищезапад мазе №4 , север мазе № 6, юг улица.

Неоснователно е и възражението за недопустимост на иска поради неучастие на бившата съпруга на ответника. В производството по чл. 108 ЗС пасивно легитимиран е този, който упражнява фактическата власт върху вещта, а както ответникът лично заяви пред съда - това е самият той. Доколкото ответникът признава, че той владее и ползва мазето ("моето мазе", "аз го владея"), искът е правилно насочен срещу него.

С оглед на горното, съдът намира, че ищците доказаха правото си на собственост, както и факта, че ответникът владее имота им без правно основание. Ответникът не ангажира доказателства, които да противопостави на правата на ищците – които да доказват да има право на това владеене.

По изложените съображения искът се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените от тях разноски по делото в размер на 80 лв. за държавна такса.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ........., че М. Д. П., ЕГН ********** и Р. С. Б., ЕГН **********, са собственици (съответно М. П. на 2/3 идеални части и Р. Б. на 1/3 идеална част) на следната принадлежност към недвижим имот: а именно: на Мазе № 5 (пет), находящо се в ...., в сграда с идентификатор ....., представляващо прилежаща част към самостоятелен обект в сграда – АПАРТАМЕНТ № 5, с идентификатор ........ по КККР на гр. София, при граници (съседи) по документ за собственост: изток – стълбище, запад – мазе № 4, север – мазе № 6, юг – улица, на основание чл. 108 от Закона за собствеността.

ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН **********, ДА ПРЕДАДЕ на М. Д. П., ЕГН ********** и Р. С. Б., ЕГН **********, владението върху описания по-горе недвижим имот – Мазе № 5, прилежащо към Апартамент № 5 с идентификатор .........

ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН **********, да заплати на М. Д. П. и Р. С. Б. сумата от по 40 лв. на всеки - разноски, сторени в процеса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4