Решение № 3462 от 27.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3462 гр. Варна, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Й.ова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Й.ова Гражданско дело № 20233110105496 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от В. М. И. срещу *** за заплащане на осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, на сумата от 2000 лв. частичен иск от 5000 лв. / съобразно допуснато изменение на иска – л.45 от делото/ обезщетение за търпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, тревожност, притеснение и чувство на унижение в резултат от незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 НК във връзка с което е образувано ДП 405/2022 по описа на сектор „Пътна полиция“ –Варна, пр.пр. 11422/2022 по описа на РП-Варна, прекратено с постановление от 11.11.2022 г., ведно със законната лихва от 11.11.2022г. до окончателното заплащане на главницата.

В исковата молба се поддържа, че ****, чрез прокурор от *** ***е започнала досъдебно производство срещу В. М. И. за това, че на 27.08.2022г., около 17:26 ч., при управление на личния му автомобил марка *** в гр- Варна, по ул. „***" в посока бул. *** е спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция" към ОДМВР Варна. Резултата от проверката е отчетен с техническо средство „Дрегер дръг тест 5000" с фабричен № ARAM - 0004, проба № 415, която е отчела положителен резултат за употреба на Амфетамин и му е издаден талон за медицинско изследване № 121780/27.08.2022г. За установеното нарушение на водача бил съставен АУАН № GA696391/27.08.2022r. и му била издадена Заповед за ППАМ № 22-0819-001147/29.08.2022г., с която му е временно отнето СУМПС и контролния талон, както и Заповед за ППАМ № 22-0819-001134/27.08.2022г., с която е прекратена регистрацията на управлявания от него автомобил. И. е отведен във ВМА МБАЛ Варна, където е дал кръв и урина за извършване на медицинско изследване, след което е задржан и отведен в помещение за временно задържане в Сектор „Пътна полиция" Варна за срок от 24 часа.

Сочи се, че за извършеното деяние срещу В. И. е образувано ДП № 405/2022г. по описа на Сектор „Пътна полиция" Варна, пр.пр. № 11422/2022г. по описа на ВРП за извършено престъпление по чл.343б, ал.З от НК, както и му е направена полицейска регистрация, при която са му снети лични данни и дактилоскопни отпечатъци.

От заключението на извършената химикотоксикологична експертиза № Е183/03.11.2022г. било видно, че от извършените изследвания на представените от В. И. биологични проби, не се установява наличие на наркотични вещества и техни аналози, поради което с Постановление на ВРП от 11.11.2022г., на осн. чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 във 1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 и чл.243, ал.2 от НПК е прекратено наказателното производство срещу него.

При изложеното, се навеждат твърдения, че от 27.08.2022г.до подаване на исковата молба, ищецът е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство. Задържането му за срок от 24 часа и извършените действия по разследването му предизвикали у В. И. огромен стрес, тревожност и унижение, трудно заспивал, а сънят му бил неспокоен, често сънувал кошмари, как му извършват проверка за наличие на наркотични вещества и после го задържат, постоянно бил уморен от системното недоспиване и изпитвал ежедневни притеснения и тревожност, не можел да се концентрира, започнал да губи желание и да се храни редовно, отслабнал с 5 кг. На работното си място неможел да се концентрира, бил разсеян и постоянно допускал грешки, често влизал в конфликт с колегите си, което преди това никога не се е случвало. Сочи се, че ищецът изпитвал страх за своето бъдеще и евентуалната му осъдителна присъда, т.к. наказанието предвидено за престъплението в което е обвинен щяло да окаже влияние на личния и професионалния му живот. Излага се, че неговите познати и близки приятели също започнали да странят от него. Проблемите със семейството му станали ежедневие, като дори родителите му постоянно го обвинявали, че той скришно употребява наркотици.

Третирането му като престъпник било стресиращо за него и се чувствал оскърбен, подтиснат и унижен, страхувал се, че може да бъде осъден несправедливо, без да е употребявал наркотици, поради което бил сринат психически. Не излизал и ограничил контактите си с близки и познати, тъй като бил принуден да търпи подигравките на всички за това, че бил „наркоман". Притеснявал се да не загуби работата си, тъй като всички мислили, че употребява наркотици. Поддържа се, че към момента на подаване на исковата молба все още ищецът не може да преработи емоциите и да забрави унижението и стреса, който преживял, както и все още е с ограничени социални контакти. При изложеното се твърди, че ответника следва да отговора на осн. чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ. Посочва се съдебна практика, съгласно което без значение за възникване на отговорността е обстоятелството дали прекратяването и извършено преди или след като на лицето е било повдигнато обвинение, а е важен фактът на засягане на личната сфера, който настъпва от момента, в който спрямо съответното лице се извършват действия във връзка с образуваното срещу него наказателно производство - а не формалното му привличане в качеството на обвиняем /чл.54 от НПК/ по реда на НПК. Иска се уважаване на претенцията.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва нейната основателност. Сочи се, по отношение на твърдението, че ищецът претърпял вреди от задържането му за срок от 24 часа, че не са налице доказателства така твърдените вреди да се намират в причинна връзка с дейността на ответника, а се установява , че това задържане е по реда на ЗМвР, предприето от органите на МВР, при което не са налице доказателства *** да е разпореждала действия по задържане в конкретния случай.

Съответно изложените от ищеца твърдения за това, че задържането по ЗМвР предизвикало стрес, тревожност и унижение се явява неоснователно и нямащо за първопричина действията на ответника.

По отношение на твърдението, че на ищеца била извършена полицейска регистрация е отбелязно, че от една страна по делото ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем, от друга страна полицейската регистрация стои извън правомощията на ответника, а в случая и липсват действия в тази връзка, дължащи се на конкретно предприето спрямо ищеца поведение от страна на ответника.

По отношение на твърдението, че ищецът претърпял вреди от воденото и прекратено срещу него наказателно производство се твърди, че ищецът в нито един момент е нямал качеството на обвиняем, съответно спрямо него не е било предявено обвинение, нито ответникът е указвал предприемането на такива действия. Била следвана конкретно разписана нормативно уредена процедура, регламентирана в Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, сочеща, че се извършва медицинско изследване при несъгласие на водача на превозното средство с показанията на теста. Съответно ищецът е дал кръвна проба и се е преминало към назначаването и изготвянето на съответната химическа експертиза. С оглед на това ответникът ПРБ не е предприел каквито и да било действия свързани с наказателно преследване спрямо ищеца, а напротив с извършеното му на 2

27.08.2022г. от органите на МВР изследване с дръг-тест е било поставено началото на съответната нормативно разписана процедура по гореуказаната наредба. Съответно, при липсата на доказана с експертизата употреба на наркотични вещества, ответникът е прекратил досъдебното производство.

Сочи се, че твърдените от ищеца вреди не са доказани, а и не са в причинноследствена връзка с действия на ПРБ, поради което се иска отхвърляне на претенциите.

Евентуално се поддържа, че претендираният размер от 1 000 лева е завишен и не отговаря нито на срока, в който се е провело и завършило наказателното производство, което в случая е било два месеца и половина, нито отговаря на факта, че спрямо ищеца не са били предприети действия по предявяване на обвинение, съответно вземане на мярка за неотклонение, поради което при основателност на иска, обезщетението не следва да се присъжда в пълния претендиран размер.

Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

От фактическа страна:

По делото е изискано и прието ДП405/2022 г. по описа на СПП-ОДМВР Варна, пр.пр. 11422/2022 г., видно от което:

С писмо от 29.08.2022 г. ОД МВР- Варна, Отдел „Разследване“, сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ до РП-Варна се уведомява, че на осн. чл.212, ал.3 НПК на 27.08.2022 г. е образувано ДП ***/2022 г. по описа на СПП-ОД МВР-Варна въз основа на съобщение на длъжностно лице до органа на досъдебното производство и данни за извършено престъпление за това, че на 27.08.2022 г. около 17.15 ч. в гр. Варна, водачът В.

М. И. управлявал МПС – л.а. ***след употреба на наркотично вещество „амфетамин“, установено с техническо средство „дрегер Дръгтест 5000“ с фабр. Номер АРАМ 0004 в проба 415. Водачът е отведен в МБАЛ – Варна и е дал биологична проба кръв и урина за химическо изследване.. Посочена е правна квалификация на престъпление – чл.343б, ал.3 НК, както и че ДП се провежда на осн. чл.212, ал.2 НПК започнало с първо действие по разследването – разпит на свидетели очевидци.

С писмо с изх. номер от 05.09.2022 г. се уведомява, че е определен наблюдаващ прокурор от *** и са дадени указания ДП да приключи в законоустановения срок.

С прокурорско постановление с изх. номер от 30.09.2022 г. и вх. от ОД МВР-Варна от 03.10.2022 г. от прокурора е поискано съдебно-химичната експертиза по ДП на кръвта и урината на И. да се извърши в най-кратки срокове, доколкото на 26.09.2022 г. е получено писмо в РП-Варна от водещия разследването, че вещото лице по химическата експертиза е информирал разследващия орган, за отрицателен резултат от първоначалната проба от химическото изследване.

С постановление от 17.10.2022 г. е продължен срок на разследване по досъдебното производство до 27.12.2022г.

Представените са протоколи от разпит на свидетели от 27.08.2022 г. вкл.на разпит на ищеца в качеството на свидетел. Ищецът отново е разпитан като свидетел на 29.08.2022г.

По ДП е наличен фиш за токсикохимичен анализ по собствено желание на В. И. от 29.08.2022 г., в който е отразено че не се открива наличие на наркотични вещества в изследваната урина.

В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно химико-токсикологична експертиза от 03.11.2022 г. със заключение в предоставените биологични проби иззети от ищеца на 27.08.2022 г. не са открити наличие на наркотични вещества или техни метаболити.

Наличен е акт 696391 от 27.08.2022 г. за установяване на нарушение от В. И., като водач на л.а.- управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като са иззети свидетелството за управление на МПС на ищеца, контролния талон и 2 бр. регистрационни табели на автомобила.

За установява на търпени от ищеца неимуществени вреди са разпитани двама свидетели.

От правна страна:

Предявен е осъдителен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ

Разпределение на доказателствената тежест: ищецът следва да докаже, че е търпял вреди, както и вида и интензитета на претърпени неимуществени вреди, причинени от в 3 хипотеза по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно наличие на обвинение в извършване на престъпление, за което лицето да е оправдано или образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Конкретния казус касае хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ т.е. частта „или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление“, тъй като досъдебното производство е прекратено на осн. че не са открити следи от наркотични вещества в изследвания биологичен материал, т.е. не е налице управление на МПС под въздействие на наркотици респ. не е налице състав на такова престъпление.