Решение № 17846 от 18.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17846 гр. София, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110153415 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК от З. С. М. срещу „О.б.б.“ АД и „ЕОС М.“ ЕАД за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит без обезпечение от 05.10.2011 г. и иск по чл.

439, ал.1 от ГПК от З. С. М. срещу „ЕОС М.“ ЕАД за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи сумата 805,05 лв. възнаградителна лихва за периода 25.08.2012 г. – 06.01.2014 г., 1919,79 лв. лихва за забава за периода 25.08.2012 г. – 06.01.2014 г. и законната лихва върху главницата от 10 509,47 лв. от 07.01.2014 г. до изплащане на вземането, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.03.2014 г. по ч. гр. дело № 610/2014 г. по описа на СРС, 56 с-в.

В искова молба са изложени фактически твърдения, че между ищцата и ОББ АД е сключен договора за кредит, по който тя е договаряла като потребител, поради което се ползва от специалната закрила по ЗПК и ЗЗП. Пояснява, че в полза на б.та е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 от ГПК и изпълнителен лист. Образувано е изп. дело № 3381/2014 и № 4346/2023 г., и двете по описа на ЧСИ М. Б.. Настоява съдът в настоящото производство да разгледа въпроса за действителността на договора за кредит, доколкото това не е сторено по ч. гр. дело № 610/2014 г. по описа на СРС. Сочи, че заемът е за сумата 11 хил. лв., при променлив лихвен процент, който към момента на сключването е 7 %, и ГПР – 17,82 %, дължим в срок от 120 месечни вноски. На 13.02.2018 г. като взискател по изп. дело е конституиран ЕОС М.

ЕАД, на осн. договор за цесия. Поддържа, че договорът за кредит е сключен в нарушение на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК с подробни съображения в р.IV на искова молба. Предвид това ищцата няма да дължи друго, освен чистата стойност на кредита, в т.ч. законната лихва, присъдена със заповедта за изпълнение. За претендираната наказателна лихва (мораторна неустойка) поддържа, че се основава на неравноправната клауза на чл. 7 от договора, предвиждаща да плати необосновано високо обезщетение.

1

Ответникът „О.б.б.“ АД, в законоустановения срок едномесечен срок не е подал отговор на искова молба, считано от датата на връчване на искова молба – 04.02.2026 г. Постъпило е писмено изявление отговор на искова молба чрез ЕПЕП в 05.03.2026 00:07:18 ч. Дава становище за недопустимост и неоснователност на иска. Договорът отговаря на изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Ответникът „ЕОС М.“ ЕАД, в законоустановения срок едномесечен срок е подал отговор на искова молба. Не спори за нА.чието на договора за кредит, както и че се легитимира като взискател по изп. дела, образувани въз основа на изпълнителен лист от 12.03.2014 г. по ч. гр. дело №610/2014 г. по описа на СРС.

Оспорва исковете по допустимост и основателност с доводи, че вземането е съдебно установено и възраженията на ищцата са преклудирани; евентуално поддържа, че договорът отговаря на изискванията на ЗПК и ЗЗП с подробни съображения.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК е допустим в контекста на разясненията, дадени от СЕС с решение от 18.02.2016 г. по дело С49/14, решение от 17.05.2022 г. по дело С-600/19, решение от 17.05.2022 г. по съединени дела С693/19 и С-831/19, определение от 18.12.2023 г. по дело С231/23, решение от 18.01.2024 г. по дело С-531/22 и решение от 29.02.2024 г. по дело С-724/22, като преценката дА. е осъществен контрол за неравноправност на клаузите или части от клаузи в рамките на развилия се пред заповедния съд процес съдът ще направи с крайния съдебен акт след събиране на всички релевантни доказателства. В случай че се установи, че проверка за неравноправност на клаузите или части от клаузи е извършена, производството по настоящото дело подлежи на прекратяване поради липса на правен интерес за ищеца.

Потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност, като това положение води до приемането от негова страна на условията, установени предварително от продавача или доставчика, без да може да повлияе на съдържанието им (Решение от 27 юни 2000 г. по дело Océano Grupo Editorial и Salvat Editores, C‑240/98,C‑244/98, Recueil, стp. I‑4941, точка 25, както и Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Mostaza Claro, C‑168/05, Recueil, стp. I‑10421, точка 25).

Възможността съдът служебно да провери неравноправния характер на дадена клауза е подходящо средство за постигане на поставената в чл. 6 от Директива 93/13 цел, а именно да бъде предотвратено обвързването на отделния потребител с неравноправна клауза, което също така способства за постигане на целта по чл. 7 от тази директива, тъй като такава проверка може да има възпиращ ефект и да допринесе за прекратяване на практиката на продавачите или доставчиците да използват неравноправни клаузи в потребителските договори.

Когато националният съд, сезиран с молба за допускане на принудително изпълнение на окончателно арбитражно решение, трябва съгласно вътрешните процесуалноправни норми да прецени служебно противоречието между арбитражна клауза и националните норми от публичен ред, той е длъжен също служебно да прецени дА. тази клауза е неравноправна с оглед на чл. 6 от посочената директива, когато разполага с необходимата за това правна и фактическа информация Предвид решения на СЕС по дело С-421/14 (т. 50, 5253), дело С- 600/19 (т. 49-51); дело С-231/23 (т. 27-28), принципът на ефективност на потребителската защита не е спазен, когато съдилищата не са изпълнили, ex 2 officio или по възражение на потребителя, задължението си да направят проверка за нА.чието на неравноправни клаузи, както и че силата на присъдено нещо може да бъде преодоляна независимо от естеството на съдебния акт, който я е породил - заповед за изпълнение или съдебно решение.

Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителният лист са издадени на 12.03.2014 г. или преди българския законодател изрично да предвиди с чл. 7, ал. 3 (нова – ДВ, бр. 100/2019 г.) от ГПК/ заповедния съд – с чл.

411, ал. 2, т. 3 (нова – ДВ, бр. 100/2019 г.) от ГПК, служебно задължение на съда да следи за нА.чието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

В тази връзка съдът отчита, че националните процесуални разпоредби, уреждащи принципа на сила на присъдено нещо, трябва да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т. е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите. Съдът намира, че няма пречка настоящият съд да се произнесе по този въпрос, като влязлата в сила заповед за изпълнение не препятства правото на потребителя да се позове на недействителността предвид липсата на извършена проверка и мотиви за действителност/недействително на правоотношение; в т.ч. доколкото към датата на издаване на заповедта за изпълнение е постановено Решение от 14.06.2012 г. на СЕС по дело C-618/2010 г., което на основание чл. 267, ал. 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз, както и по аргумент от чл. 633 от ГПК е обвързващо за националните юрисдикции и направеното с него тълкуване на приложимото право трябва да се съобрази от националния съд при разглеждане на производство със страна потребител и по-конкретно дА. правилата на съдебната процедура, в която е постановен акта-заповед за изпълнение, гарантира правата на потребителя. Съгласно това решение Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка…. която не дава възможност на съда в заповедното производство, макар да е установил нА.чието на всички необходими за това правни и фактически обстоятелства, да преценява служебно in limine litis или на който и да е друг етап от производството неравноправния характер на клауза за мораторни лихви в договор между продавач или доставчик и потребител, ако последният не подаде възражение. В този смисъл допреди измененията от 2019 г. б.та правна уредба видимо не е съобразена с принципа на ефективност, доколкото в производствата, образувани с ответници потребители, прави невъзможно или прекомерно трудно прилагането на защитата, която Директива 93/13 е предназначена да осигури на потребителите. Наред с изложеното, по време действието на решенията на СЕС се разпростират и заварените правоотношения, освен ако в тях не е посочено друго.

Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 05.10.2011 г. е сключен между „О. б. б.“ АД, като кредитор, и З. С. М., като кредитополучател.

На ищцата е отпуснал кредит в размер на 11000 лв. за покриване на потребителски нужди (чл. 1 , ал. 1-3 от договора). Крайният срок за погасяване на кредита е 25.09.2021 г. (чл. 11 от договора). В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорена дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва, както следва: редовната главница по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на базовия лихвен процент на ОББ АД за потребителски кредити в лева (БЛП), вА.ден за съответния период на начисляване на лихвата и договорна надбавка от 8,25 пункта. Към момента на сключване на договора базовият лихвен процент (БЛП) на „ОББ“ АД за потребителски кредити в лева е в размер на 7 %. Между страните е уговорен лихвен процент към момента на сключване на договора, а именно в размер на 15,25 % (чл. 4, ал. 2 от договора). В чл. 5, ал. 1 от договора е обявен годишният процент на разходите (ГПР) към датата на 3 подписване на договора - 17,82 %, а съгласно ал. 2 общата дължима сума от кредитополучателя е в размер на 23118,25 лв. В чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че кредитополучателят дължи такса за разглеждане на молбата за отпускане на кредита в размер на 30 лв. (т.1); еднократна такса за усвояване на кредита в размер, посочен в договора (т. 2); такса за предоговаряне на условията в размер на 35 лв. (т. 3); годишна такса за покриване на разходите по управлението и обслужването на кредита в размер на 0,5 % върху остатъка от главницата, която се събира ежемесечно след усвояване на кредита (т. 4); а съгласно чл. 8 от договора, при разрешаване на кредита б.та начислява еднократна такса в размер на 2,5 % върху разрешения кредит за покриване на разходите по отпускането и усвояването му, която се изплаща преди усвояване на кредита, като при предсрочното му погасяване б.та не дължи връщане на цялата или част от таксата. В чл. 7, ал. 1 от договора е предвидено, че при забава на плащането на главницата по кредита, вкл. при предсрочна изискуемост на целия дълг, б.та олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща действителния лихвен процент по чл. 4 за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта, но с не повече от размера на законната лихва, като към момента на сключването на договора наказателната лихва е 20,25 %.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от договора получената сума се издължава от кредитополучателя на 120 анюитетни вноски, включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване, в размер на 181,77 лв., считано от 25.10.2011 г. на 25-то число на месеца.

Съгласно чл. 10, ал. 2 от договора, когато кредитополучателят е сключил Застраховка

„живот“, съгласно раздел VI от договора, дължимите застрахователни премии в размер на 10,89 лв. месечно се заплащат заедно с дължимите месечни вноски по кредита и се прибавят към посочения размер на погасителните вноски, като кредитополучателят се задължава да осигури средствата, необходими за заплащане на застрахователните премии. В този случай общия размер на месечната погасителна вноска по кредита и месечната застрахователна премия е 192,66 лв.