Решение № 111 от 24.04.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Шумен, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20263600500116 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 408 от 23.12.2025г. по гражданско дело № 20253620100737 по описа за 2025 година на Районен съд – Нови пазар, съдът е постановил следното:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че Ж. С.

Г.С. ЕГН **********, с адрес в гр. Нови пазар, ул. „.... дължи на „Девил Синема Груп” ЕООД, ЕИК 206299814, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „..... представлявано от Управителя Х.П.Х. сумата от 291 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по Договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция на 11.12.2021 г., формирана както следва: трета по ред вноска в размер на 97 лева, дължима от 01.03.2022 г. до 05.03.2022 г., четвърта по ред вноска в размер на 97 лева, дължима от 01.04.2022 г. до 05.04.2022 г. и пета по ред вноса в размер на 97 лева, дължима от 01.05.2022 г. до 05.05.2022 г., ведно със мораторна лихва върху сумата от 291 лева в размер на 82,54 лева за периода от 22.05.2022 г до 10.09.2024 г., ведно със законна лихва върху сумата от 291 лева, считано от 11.09.2024 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 656/12.09.2024 г. по ч. гр. д. № 1175/2024г. на РС - Нови пазар, на основание чл. 415, ал.1, вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Девил Синема Груп” ЕООД, ЕИК 206299814, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „.....

1 представлявано от Управителя Х.П.Х. срещу Ж. С. Г.-С. , ЕГН **********, с адрес в гр. Нови пазар, ул. „.... искове с правно основание чл.415, във връзка с чл.422 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД и чл.92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 679 лева, представляваща неустойка по чл.8.1. от Договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция на 11.12.2021 г. в размер на остатъчните седем вноски от шеста до дванадесета в размер на по 97 лева, както и сумата от 192,46 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 679 лв. за периода 22.05.2022 г. до 10.09.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 656/12.09.2024 г. по ч. гр. д. № 1175/2024г. на РС - Нови пазар.

ОСЪЖДА Ж. С. Г.С. ЕГН **********, с адрес в гр. Нови пазар, ул.

„.............. ДА ЗАПЛАТИ на „Девил Синема Груп” ЕООД, ЕИК 206299814, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „..... представлявано от Управителя Х.П.Х. сумата от 142,52 лева, направени разноски съобразно уважената част от претенциите пред настоящата инстанция за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 142,52 лева в разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 1175/2024 г. на РС - Нови пазар, включваща адвокатско възнаграждение и държавна такса.

ОСЪЖДА „Девил Синема Груп” ЕООД, ЕИК 206299814, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „..... представлявано от Управителя Х.П.Х. ДА ЗАПЛАТИ на Ж. С. Г.С. ЕГН **********, с адрес в гр.

Нови пазар, ул. „.... сумата от 314,99 лева, направени разноски съобразно отхвърлената част от претенциите пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Ж. С. Г.С. ЕГН **********, с адрес в гр. Нови пазар, ул.

„.............. ДА ЗАПЛАТИ на РС – Нови пазар по сметка за държавни такси, сумата от 30 лева, дължима, неплатена държавна такса по предявените искове.

ОСЪЖДА „Девил Синема Груп” ЕООД, ЕИК 206299814, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „..... представлявано от Управителя Х.П.Х. ДА ЗАПЛАТИ на РС – Нови пазар по сметка за държавни такси, сумата от 70 лева, дължима, неплатена държавна такса по предявените искове.

Недоволен от това решение в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА ЧАСТ, е останал ищецът Девил Синема Груп ЕООД, ЕИК 206299814, който чрез пълномощника си адвокат П. Ж. П. от АК-Стара Загора, го обжалва. В жалбата се сочи, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано, тъй като фактическите изводи на съда са в противоречие със събраните доказателства и приложимите правни норми, както и съдът не е обсъдил доводите на дружеството. Излага подробни съображения за неправилност на изводите на районния съд относно приетата от него недължимост на претендираната неустойка. Заема позиция, че целта на 2 същата не е била да се обогати неоснователно обучаващия, а да бъде компенсиран за направените разходи по подготовката и организацията на обучението, т. е. характерът й не е санкционен, а компенсационен. В случая въззивникът заявява, че е започнал изпълнението на договора, осигурил всичко необходимо в тази насока, но ответната страна не се е възползвала от уговорените услуги, без да има уважителни причини за това. Ето защо, моли същото бъде отменено в обжалваната част и вместо него бъде постановено решение, с което исковите претенции бъдат уважени. Излага подробни съображения. Позовава се на съдебна практика по дела касаещи идентични клаузи на договорите сключени от жалбоподателя с други лица - Решение № 205 от 9.05.2025 г. на ОС - Русе по в. гр. д. № 240/2025 г., Решение № 1277 от 25.11.2024 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1506/2024 г., Решение № 256 от 19.05.2025 г. на ОС - В. Търново по в. гр. д. № 150/2025 г., Решение № 1630 от 6.12.2024 г. на РС - В. Търново по гр. д. № 659/2024 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната страна – Ж. С. Г.С. чрез пълномощника си адвокат И. К. Д. от ШАК, депозира отговор на жалбата.

Оспорва същата, като моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването за въззивника не се явява представител. Пълномощникът му адвокат П. Ж. П. от АК-Стара Загора депозира писмена молба, с която моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Поддържа въззивната жалба и излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемата страна не се явява и не се представлява. Нейния пълномощник адвокат И. К. Д. от ШАК депозира писмена молба, с която моли делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. Поддържа отговора на въззивната жалба и излага подробни съображения.

ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Жалбата е подадена от надлежна страна в производството, срещу подлежащ на обжалване акт, постъпила е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция. В установителната част, както и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати по сметка на първоинстанционния съд сумата от 30 лв. представляваща дължима държавна такса, решението е влязло в сила като необжалвано и не е предмет на въззивна проверка за допустимост и правилност.

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, 3 съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ответника оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Настоящият съдебен състав, намира че в обжалваната му част решението е неправилно.

Въззивният състав приема, че първоинстанционния съд правилно е установил фактическата обстановка, поради което препраща към мотивите на РС в тази им част, на осн. чл. 272 ГПК. Въззивният състав обаче, не споделя правния извод на първата инстанция, че процесната неустойка е нищожна, като накърняваща добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД.

Съображенията за това са следните:

Първоинстанционният съд се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД , чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД - за установяване на задължения за възнаграждение по Договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция на 11.12.2021 г.; неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника, в размер на оставащите вноски; лихва за забава върху тези главници.

Доколкото срещу първоинстанционното решение не е подадена въззивна жалба в частта, с която е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 291 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по Договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция на 11.12.2021 г., формирана както следва: трета по ред вноска в размер на 97 лева, дължима от 01.03.2022 г. до 05.03.2022 г., четвърта по ред вноска в размер на 97 лева, дължима от 01.04.2022 г. до 05.04.2022 г. и пета по ред вноса в размер на 97 лева, дължима от 01.05.2022 г. до 05.05.2022 г., ведно със мораторна лихва върху сумата от 291 лева в размер на 82,54 лева за периода от 22.05.2022 г до 10.09.2024 г., ведно със законна лихва върху сумата от 291 лева, считано от 11.09.2024 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 656/12.09.2024 г. по ч. гр. д. № 1175/2024г. на РС - Нови пазар, на основание чл. 415, ал.1, вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД, в тази част решението е влязло в сила. Следователно със сила на пресъдено нещо е установено, че между страните са съществували валидни облигационни отношения по посочения договор, както и че ответникът е бил в неизпълнение на задълженията за заплащане на вноските по договора. Така Решение № 262105 от 31.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 13282/2019 г. и Решение № 7158 от 26.11.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 4

7396/2023 г.

Спорният въпрос, пренесен пред въззивната инстанция, касае действителността на клаузата, предвиждаща пораждане на задължение за ответника по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, а от там - дължимостта на вземането за неустойка при прекратяване на договора.

Съгласно чл. 8. 1 от процесния договор персонажът, когато поради виновно свое поведение препятства обучението /едностранно прекрати участието си в курса без да уведоми за това агенцията, отсъства от повече от 20% от занятията или не заплати в срок дължимите вноски/ и това е довело до разваляне на договора от страна на агенцията, дължи неустойка в размер на неплатените вноски от стойността на обучението.

За да е валидна клаузата за неустойка, тя съгласно чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД следва да не противоречи на добрите нрави. Съгласно задължителната съдебна практика, добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение. Те са общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за неустойка съдът следи служебно. Условията за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от присъщите й функции обезпечителна, обезщетителна, санкционна. Нищожна ще е онази клауза за неустойка, която преценено към момента на сключване на договора е с единствена цел, излизаща извън типичните й функции. (така Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.).

Действително, съдебната практика е противоречива по въпроса дали процесната неустойка по чл. 8.1 от договора е нищожна, като накърняваща добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД /ищцовото дружество е сключвало множество договори с идентични клаузи за неустойка, поради което са налице редица решения на различни окръжни съдилища, явяващи се последна инстанция, с оглед на цената на иска до 5 000 лв., на осн. чл. 280, ал.3, т.1 ГПК/.