Решение № 23 от 14.02.2024, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Шумен, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.а

Петранка Б. П. при участието на секретаря Галина Св. Г.а като разгледа докладваното от Петранка Б. П. Въззивно гражданско дело № 20233600500492 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №773/17.10.2023 г., постановено по гр. д. №2551 по описа за 2022 г. ШРС отхвърлил предявения от С. Д. П. срещу С. А. М. иск с правно основание чл. 109 от ЗС, за осъждане на ответницата да предаде на ищцата ключа от вратата, през която осъществява достъп до имот с идентификатор ***, за да може да достига до собствения си имот с идентификатор ***, както и да не възпрепятства занапред достъпа й до процесния имот. Присъдени са и следващите се разноски.

Недоволна от постановеното решение останала С. Д. П., която чрез пълномощника си – адв. Б. Б. при ШАК го обжалва. Въззивницата намира за необосновани и неправилни изводите на ШРС, с които е отхвърлил исковете. Въззивницата твърди, че съдът неправилно е приложил §. 8, ал. 4 от ПР на ЗУТ във вр. с чл. 14, ал. 4 от ЗУТ и чл. 19, ал. 1 от ЗУТ.

Изразява несъгласие с извода на съда, че не е налице съсобственост. Ако се приемел за правилен изводът на съда, че липсва съсобственост и двата имота са самостоятелни, то имотът на ищцата оставал без лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк, а имотът на ответника следва да бъде с площ от 200 кв.м., което чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ забранявал. В този смисъл решението на ШРС противоречало и на нормалната човешка логика и действащото законодателство, установяващо с императивни норми обратното на 1 приетото от ШРС. Твърди, че дори да е изтекъл срокът по §. 6 от ПР на ЗУТ действието на влезлия в сила план на гр. Шумен не е прекратено поради осъщественото изключение на §.

8, ал. 4 от ПР на ЗУТ във вр. с чл. 14, ал. 4 от ЗУТ и чл. 19, ал. 1 от ЗУТ. Не било налице и изключението, въведено с ал. 3 на чл. 19 от ЗУТ с оглед площта на имота на ответницата. От съда напълно били игнорирани констатациите на вещото лице по приетата СТЕ, според което (т. 1) регулацията е приложена на място и в противоречие с установената съсобственост на двата имота по изготвената СТЕ приел, че всяка от страните има самостоятелно право на собственост върху имота, който е закупила, а не притежават парцел Х-1045,1046 в съсобственост. Установеното от вещото лице, че на копието от КРП с условен знак „стрелка“ са показани заснети към 1996 г. (Приложение 5) входовете, през които се е влизало в имот пл. №1045 от запад, преминавайки през пл. №1044, оборвало извода на ШРС, че ищцата (или нейните праводатели) са влизали от съседния имот. Твърди, че оградата между имот с пл. №1045 и имот с пл. №1045 била изградена скоро, но неизвестно кога за ищцата, поради ограничаване на достъпа й до нейното дворно място, което се осъществявало повече от 3 години. Несъстоятелен бил изводът на съда, че имотът на ответницата е ограден от четири страни, като откъм границата с имота на ищцата оградата е масивна и дори да се предостави ключ от вратата, това няма да помогне достъпа на ищцата до собствения си имот, тъй като такива доводи дори процесуалният представител на ответницата не направил и тъй като единият от исковете бил да бъде осъдена ответницата да не ограничава достъпа и преминаването на ищцата през имот с идентификатор ***, представляващ част от съсобствения общ УПИ Х-1045,1046, за да достигне ищцата до ПИ с идентификатор ***, представляващ част от УПИ Х-1045,1046.

Обстоятелството, че ответницата е изградила незаконна ограда не означавало, че това действие следвало да бъде търпяно в правния мир. Районният съд неправилно се позовал и на чл. 110 от ЗУТ (отм.), тъй като този текст бил неприложим към настоящия казус, доколкото в случая нямало придаваеми места с плана от 1996 г. Неясно било и защо ШРС обсъжда чл. 134, ал. 2 от ЗТСУ (отм.), след като страни са придобили собствеността след отмяната на ЗТСУ. Според въззивницата неправилни са изводите на съда, че за да е приложена регулацията по плана от 1996 г., собствениците на двата имота, които са влезли в общия парцел Х-1045, 1046, е трябвало да сключат договор за уравняване на частите, а по делото нямало доказателства подобен договор да е сключен, като на този извод противопоставя текстът на чл. 31, ал. 2 ЗТСУ (отм.) и разпоредбите на §. 8, ал. 4 от ЗУТ и чл. 19, ал. 1 от ЗУТ, които били императивни и следва безусловно да се спазват. Изразява несъгласие и с извода на съда, че от самите нотариални актове се установявало, че и самите нотариуса са приели, че регулацията не е приложена и че ако регулацията беше приложена, нямаше да съществуват два отделни имота в рамките на общия парцел. От нотариалните актове на страните се установявало, че нотариусът не е удостоверил сделка за самостоятелен имот. Така още при придобиване на имота ответникът е знаел, че придобива имот в съсобственост. Излага, че следва да бъде съобразено и ТР №3/28.03.2011 г. по т.д. №3/2010 г. на ОСГК на ВКС. В настоящия случай нямало отчуждаване, няма и придадени поземлени имоти или части от тях и изравняване не следва да бъде извършвано, тъй като съгласно чл.

2

31, ал. 2 ЗТСУ (отм.) частите на съсобствениците съответстват на стойността на местата, включени в парцела. Освен това, ШРС съществено нарушил принципите на състезателност и равенство на страните - при липса на твърдения, доказателства и аргументи от едната страна, съдът да прави изводи и доводи в подкрепа на една от страните по делото, че сделката на ищцата би била нищожна поради липсва на предмет. По така изложените доводи моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявения иск да бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се изразено становище за неоснователност на жалбата. Счита за обоснован, на база нотариалните актове на страните и на заключението на СТЕ, извода на районния съд, че всяка от страните има самостоятелно право на собственост върху имота, който е закупила, а само по себе си отреждането на общ парцел (УПИ) не трансформирало реалната индивидуална собственост върху двата поземлени имота в идеална съсобственост. Намира за обоснован и извода на съда, че няма данни тогавашните собственици на процесните имоти да са сключили договор за уравняване на частите, следователно регулацията не е била приложена. Счита, че дори собствениците и да бяха извършили изравняване на имотите, това не би променило факта на реална съсобственост върху двата имота предвид обстоятелството, че в имота на въззиваемата са разположени сгради. Оспорва твърдението в жалбата, че според СТЕ – т. 1 от заключението, регулацията е приложена на място, тъй като от буквалният израз от заключението се виждало, че това се отнася за имота на въззиваемата. Това, че за ПИ №1045 заедно с ПИ №1046 е отреден УПИ Х-1045,1046 не лишавало имотите от индивидуалност и самостоятелност. Твърди, че няма в настоящото производство позоваването от страна на въззивницата на §. 8 от ПР на ЗУТ. По нейно искане имало вече произнасяне по този текст от кмета на общината, респ. – решение на адм. съд.

Намира също за ирелевантно в настоящото производство твърдението, че дори да е изтекъл срокът по §. 6 от ПР на ЗУТ, че приложението на действащия план не било прекратено поради осъщественото изключение, твърдяно в жалбата, тъй като срокът по §. 6 бил императивен и изтекъл на 30.09.2001 г. Районният съд нямало как да е нарушил чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, тъй като съдът не е орган, който създава и одобрява регулационните планове.

Твърди, че въззивницата има удобен подход към имота си откъм южната му граница, като при това положение й липсвал правен интерес от водене на настоящото дело. По така изложените доводи моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за 3 установено от фактическа страна следното:

От представения нотариален акт № 128, том I, рег. № 2975, дело № 118 от 20.02.2008 г. на Нотариус К.М. с рег. № 222 и район на действие ШРС, се установява, че ответницата закупила имот с площ 200 кв. м. с идентификатор ***, ведно с намиращите се в него сгради.

От нотариален акт № 115, том III, рег. № 5422, дело № 489 от 14.07.2014 г. на Нотариус К.М. с рег. № 222 и район на действие ШРС ищцата закупила недвижим имот от 408 кв.м. с идентификатор ***.

В първоинстанционното производство е прието неоспорено от страните заключение по СТЕ, което настоящия съдебен състав цени като обективно, пълно и обосновано, от което се установяват следните факти и обстоятелства:

За първи път е извършена улична регулация на процесните два имота и одобрена дворищна регулация към 1924 г. По този план имотът на ответницата е бил заснет като имот с пл. № 11 и за него е бил отреден парцел IX-11, а имотът на ищцата е бил заснет като имот с пл. № 12 и за него е бил отреден парцел X-12 (Приложение 1). По този план парцел IX-11 (на ответницата) е имал лице към ул. „.....“ (съществуваща), а за парцел X-12 (на ищцата) е имало предвидено лице към ул. „.....“ (в проект). Предвижданата за изграждане ул. „.....“ не била изградена.

Със следващия регулационен план от 1958 г. двата имота са означени като имот с пл.

№ 1045 (на ответницата) и имот пл. № 1046 (на ищцата). За тях първоначално бил отреден един общ парцел VI-1045, 1046 в кв. 95 (Приложение 2), като в границите на имот пл.

№1045 била заснета и част от съседния от изток имот пл. №1048. В последствие предвидените парцели били заличени и заедно с друга група имоти били включени в парцел I -„ДИП Вела Пискова“. Мероприятието не било извършено.

С регулационен план от 1973 г. (Приложение 3) имотите били заснети в кв. 580 първоначално в границите по плана от 1958 г., а впоследствие източната част от имот пл.

1045 (на ответницата) била присъединена към имот пл. №1048 и имотите били отредени за парцел на Окръжна болница. При изграждане на болницата имотите не били заети.

Със заповед №РД-25-879/01.07.1992 г. на кмета на община – Шумен (Приложения 4.1. и 4.2) е изменен плана в обхвата на процесните имоти, като за имот с пл. № 1045 (този на ответницата) и съседния имот с пл. № 1044 е отреден един общ парцел XI-1044, 1045 с лице към ул. „......“, а за имот пл. № 1046 (този на ищцата) е отреден парцел X-1046 с лице към проекта улица, минаваща през отчуждени имоти с пл. № 1041 и 1047. Към момента тази улица не е изградена.

С регулационен план от 1996 г. за двата процесни имота е бил предвиден един общ парцел X-1045, 1046 в кв. 580 (Приложение 5). Този план е действащ и към настоящия момент.

При заснемане на кадастралната карта, одобрена през 2005 г., имотът на ищцата е заснет с идентификатор ***, а имотът на ответницата – с идентификатор 4

***.

Според заключението на вещото лице имот с идентификатор *** (този на ответницата) се ползва в границите, съвпадащи с поземления имот, съвпадащи с регулацията от 1924 г. Имотът е ограден от всички страни като откъм границата с имота на ищцата оградата е масивна. Имот с идентификатор *** (този на ищцата) е ограден от три страни. Няма данни за това дали е ограден от четвъртата страна (срещулежаща на границата с имота на ответницата), тъй като имотът е обрасъл и в тази си част не е достъпен. По данни на съседи праводателите на ищцата са достъпвали имота през имот с пл.

№ 1044. Трите огради на имота са поставени на имотните граници на имот с пл. № 1046.