Решение № 6389 от 25.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6389 гр. София, 25.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20221100505988 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е въз основа на две въззивни жалби: 1/ от Н. М. /ищца в първоинстанционното производство/ срещу решение № 20014927/19.02.2022 г. по гр. д. № 57099/2020 г. на СРС, 174-ти състав , в частта, с която са отхвърлени предявените от нея искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл.

86 ал.1 от ЗЗД – за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв;

2/ от И. М. Ч., Х. Д., Б. Ч. И М. В. /ответници в първоинстанционното производство/ срещу решение № 20014927/19.02.2022 г. по гр. д. № 57099/2020 г. на СРС, 174-ти състав, в частта, с която предявените от Н. М. искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД са уважени за размерите:

- по отношение на И. Ч. – за разликата над 1000 лв. до 2500,00 лв. по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД и съответна част от лихвата за забава;

- по отношение на Х. Д. – за разликата над 700,00 лв. до 2000,00 лв. по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД и съответна част от лихвата за забава;

- по отношение на Б. Ч. – разликата над 300,00 лв. до 1300,00 1 лв. по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД и съответна част от лихвата за забава;

-по отношение на М. В. – за разликата над 200,00 лв. до 900,00 лв. по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД и съответна част от лихвата за забава;

Във въззивната жалба на въззивника - ищец се навеждат доводи за извършена неправилна преценка от първоинстанционния съд на релевантните факти обосноваващи размера на обезщетението за неимуществени вреди, като счита, че присъденият такъв не репарира в пълен размер причинените вреди.

Във въззивната жалба на въззивниците – ответници се твърди, че съдът е присъдил прекомерно обезщетение, което не съответства на принципа на справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, както и не е взел предвид провокативното поведение на ищеца преди осъществяване на деликтите

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съдът е бил сезиран от Н. В. М. с искове срещу И. М. Ч., Х. Х. Д., Б. Х.

Ч. и М. Е. В. с правно основание чл. 45 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да й заплатят следните суми, представляващи обезщетение за неимуществени вреди: И. М. Ч. - сумата в размер на 4000 лв., ведно със законната лихва от 18.11.2020 г. до окончателното плащане, мораторна лихва за забава от 21.08.2016 г. до 17.11.2020 г. в размер на 1722,36 лв.; Х. Х. Д. сумата в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва от 18.11.2020 г. до окончателното плащане, мораторна лихва за забава за периода от 21.08.2016 г. до 17.11.2020 г. в размер на 1291,77 лв.; Б. Х. Ч. - сумата в размер на 2500 лв., ведно със законната лихва от 18.11.2020 г. до окончателното плащане, мораторна лихва за забава от 21.08.2016 г. до 17.11.2020 г. в размер на 1076,47 лв.; М. Е. В. - сумата в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва от 18.11.2020 г. до окончателното плащане, мораторна лихва за забава от 21.08.2016 г. до 17.11.2020 г. в размер на 645,89 лв.

Ищцата основава претенциите си с твърденията, че на 21.08.2016 г. около 16:30 ч. в с. ****, в двора на имот, находящ се на ул. **** ответникът И.

М. Ч. казал нещо унизително за честта и достойнството на ищцата с думите:

„ще ви еба майката на всичките“, като обидата е изречена на публично място в 2 присъствието на много хора и е причинила неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в увреждане на честта, достойнството и доброто име на същата; ответницата Х. Х. Д. казала нещо унизително за честта и достойнството на ищцата с думите: „Разбра ли ме, боклук мръсен!“, като обидата е изречена на публично място в присъствието на много хора и е причинила неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в увреждане на честта, достойнството и доброто име на същата; ответницата Б. Х. Ч. казала нещо унизително за честта и достойнството на ищцата с думите: „нищожество такова“, като обидата е изречена на публично място в присъствието на много хора и е причинила неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в увреждане на честта, достойнството и доброто име на същата и ответницата М. Е. В. казала нещо унизително за честта и достойнството на ищцата с думите: „ненормално същество“ като обидата е изречена на публично място в присъствието на много хора и е причинила неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в увреждане на честта, достойнството и доброто име на същата. Обосновава, че в резултат на нанесената обида се е почувствала унизена и засегната, системно не се е чувствала добре и е получавала сърцебиене, поради което й бил поставен 24-часов холтер.

В законоустановения срок от страна на ответниците е постъпил писмен отговор на исковата молба, с която предявеният иск се признава по основание и се оспорва по размер като прекомерен. Признава се исковата претенция по отношение на ответника И. М. Ч. за сумата в размер на 1000 лв., за ответницата Х. Х. Д. за сумата в размер на 700 лв., за ответницата Б. Х. Ч. за сумата в размер на 300 лв. и за ответницата М. Е. В. за сумата в размер на 200 лв. Обосновава, че обидата е нанесена в дворно място пред близки семейства, които много добре познават ищцата и процесният случай не е променил мнението им за нея. Обръща се внимание, че при инцидента страните по делото са се намирали в обтегнати отношения. Излагат се доводи, че нанесен удар от ищцата спрямо ответницата В. е допринесъл за отправяне на обидите.

По делото са приети писмени доказателства- амбулаторен лист от 04.04.2018 г., от 15.08.2017 г., от 31.03.2018 г.

Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Д.С.Я. и ЛИ.а В.В.-П..

Свидетелката Я. заявява, че същата не е присъствала на инцидента, а е 3 научила за него след разказ от страна на ищцата. Споделя, че ищцата е понесла случилото се много тежко, т. к. агресията е била проявена спрямо нейни много близки хора - майка й, сестра й, и по нея самата лично. Разказва, че ищцата е търсила лекарска помощ във връзка с инцидента, имала проблеми със сърцето и съня.

Свидетелката ЛИ.а В.В.-П. разказва, че с ищцата са приятелки и че е научила за инцидента от нея. Споделя, че преди инцидента ищцата е била усмихната и забавна, след това е станала затворена и тъжна. Разказва, че ищцата се е чувствала много обидена и се е страхувала да се прибере в бащината си къща, след това взела решение да се премести в друго жилище.

Постоянно плачела, изпитвала страх, била депресирана, загубила приятелите си, постоянно треперела и вече била различен човек. Сочи също и че това състояние продължава и до момента.

От приетото по делото заключение на съдебно-психологическата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че в резултат на инцидента от 21.08.2016 г. ищцата е преживяла емоционален стрес, обида и унижение, като в последствие е развила продължителна адаптационна реакция на травматичното събитие, изразяващо се в напрежение, безпокойство, нарушения в съня, опасения от посегателство върху сигурността й, и тази на своята майка, най-интензивна през първите два месеца след инцидента и постепенно отслабваща в рамките на около четири месеца, като последиците не са отзвучали напълно и към настоящ момент.

Според експерта актуалното състояние на ищцата се характеризира с повишено ниво на тревожност, което несъмнено се дължи на отправените й обиди и закани, но не може да бъде изведено единствено от тях.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза найвероятната причина за сърцебиенето е повишена активност на симпатиковата нервна система, което обикновено е провокирано от страх, стрес, психоемоционален дискомфорт. Експертът сочи, че оплакванията са свързани с описаните от психолога данни. Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза в проведеното открито съдебно заседание пояснява още, че промените в психичната кондиция са били сериозни и са довели до изява на сърдечни аритмии. Вещото лице по съдебно-психологичната експертиза сочи, че и към настоящ момент има остатъчни симптоми на безпокойство, 4 напрежение, които не могат да бъдат напълно изолирани под други съпътстващи събития в живота на ищцата, поддържа, че има подобрение в сравнение с първоначалното състояние, но е останало чувство на обида и тревожност. В заключение вещото лице по съдебно-медицинската експертиза сочи, че видно от последния холтер са налице промени в сърдечния ритъм.

Поддържа, че персистират сърдечни нарушения, които ищцата не е имала преди инцидента.

С решение № 20014927/19.02.2022 г. по гр. д. № 57099/2020 г. на СРС, 174-ти състав:

1/ И. М. Ч. е осъден да заплати на Н. В. М. сумата в размер на 2500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на това, че на 21.08.2016 г. около 16:30 ч. в с. ****, в двора на имот, находящ се на ул. **** е казал нещо унизително за честта и достойнството на ищцата с думите: „ще ви еба майката на всичките“, като обидата е изречена на публично място в присъствието на много хора, ведно със законната лихва от 18.11.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 1076,38 лв., представляваща законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 21.08.2016 г. до 17.11.2020 г.;

2/ Х. Х. Д. е осъдена да заплати на Н. В. М. сумата в размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на това, че на 21.08.2016 г. около 16:30 ч. в с. ****, в двора на имот, находящ се на ул. **** е казала нещо унизително за честта и достойнството на ищцата с думите: „разбра ли бе, боклук мръсен“, като обидата е изречена на публично място в присъствието на много хора, ведно със законната лихва от 18.11.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 861,12 лв., представляваща законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 21.08.2016 г. до 17.11.2020 г. ;

3/ Б. Х. Ч. е осъдена да заплати на Н. В. М. сумата в размер на 1300 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на това, че на 21.08.2016 г. около 16:30 ч. в с. ****, в двора на имот, находящ се на ул. **** е казал нещо унизително за честта и достойнството на ищцата с думите: „нищожество такова“, като обидата е изречена на публично място в присъствието на много хора, ведно със законната лихва от 18.11.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 559,71 лв., 5 представляваща законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 21.08.2016 г. до 17.11.2020 г.;

4/ М. Е. В. е осъдена да заплати на Н. В. М. сумата в размер на 900 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на това, че на 21.08.2016 г. около 16:30 ч. в с. ****, в двора на имот, находящ се на ул. **** е казал нещо унизително за честта и достойнството на ищцата с думите: „ненормално същество“, като обидата е изречена на публично място в присъствието на много хора, ведно със законната лихва от 18.11.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 387,50 лв., представляваща законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 21.08.2016 г. до 17.11.2020 г.;

В останалата част претенциите са отхвърлени. Разпределени са дължимите разноски.

Срещу така постановеното решение са постъпили две жалби, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество частично неправилно.