Определение № 1328 от 12.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1328 гр. София, 12.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20258002902310 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Банка ДСК“ АД - чрез юрк. Д. Д., против решение № 936 от 03.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2147/2024 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 2814 от 14.05.2024 г. по гр. д. №2127/2022 г. на Софийски градски съд, с което е признато за установено по предявен от Е. П. З. против „Банка ДСК“ АД иск, квалифициран с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК, че Е. П.

З. не дължи на „Банка ДСК“ АД сумата 124 128.39 лв. (63 465.84 евро) и начислените акцесорни вземания за лихви и такси, произтичащи от договорна ипотека, сключена с нотариален акт № 62, т. І, рег. 763, нот. д. № 57/2008 г. на нотариус Р. Е. с рег. № 106 на НК, за обезпечаване на договор за ипотечен кредит от 28.02.2008 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и Г. А. П., поради изтекла погасителна давност и са присъдени разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата Е. З..

В касационната жалба се прави искане за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо, евентуално - за отмяната му като неправилно с произтичащите от това последици. Недопустимостта на решението е обоснована с оплаквания, че същото е постановено при отсъствие на предпоставките за разглеждане и за произнасяне по иск с правно основание чл.

1

439 ГПК, предявен за установяване несъществуването на парично вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, която не е влязла в сила, респ. не е обезсилена, и по отношение на която не е изчерпан редът за защита по чл. 422 ГПК; че ищцата не е легитимирана и няма правен интерес да предяви иска по чл. 439 ГПК, тъй като не е лично задължена по договора за кредит, а има качеството на ипотекарен длъжник, по отношение на когото кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, банката не разполага с изпълнително основание (предвид обезсилването на разпореждането за незабавно изпълнение и на издадения изпълнителен лист по реда на чл. 419 ГПК) и няма висящо изпълнително производство; че в нарушение на правилата за съвместна процесуална легитимация искът е предявен само срещу „Банка ДСК“ АД, не и срещу главния длъжник - страна по обезпечения с ипотеката договор за кредит. Като основания за неправилност на решението се сочат необоснованост и противоречие с материалния закон на изводите на въззивния съд, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена на ищцата в качеството й на ипотекарен длъжник и че вземането, предмет на издадената срещу длъжника заповед за изпълнение, е погасено по давност, като погасителната давност е започнала да тече от датата на постановяване на определението за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение на обективираното в заповедта за изпълнение парично вземане.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирани са въпроси, за които се твърди, че са от значение за изхода на делото и че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в посочени решения по чл. 290 ГПК и със задължителната съдебна практика, формирана с приетите от ОСГТК на ВКС Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. и Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно : „1. Следва ли съдът да приеме, че е започнала да тече погасителна давност за цялото вземане по договор за кредит, въпреки, че с влязъл в сила съдебен акт е отречено това вземане да е предсрочно изискуемо; 2. Настъпва ли предсрочна изискуемост за цялото вземане по договор за кредит, ако изявлението на банката - кредитор за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е съобщено на кредитополучателя, а 2 единствено на ипотекарния длъжник/лицата, предоставили лични или реални обезпечения по договора, респ. тече ли погасителна давност за цялото вземане, ако изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост е достигнало до ипотекарния, но не и до главния длъжник (кредитополучателя);

3. Представлява ли подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, респ. връчването на заповедта за изпълнение, изявление за обявяването на кредита за предсрочно изискуем; 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства; 5.

Длъжен ли е съдът да определи правилно предмета и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да изложи собствени фактически и правни изводи, да обсъди всички доводи и възражения, които имат значение при постановяване на решението съгласно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК“. Като самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване се поддържат вероятност въззивното решение да е недопустимо - чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, и очевидна неправилност на решението - чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответницата по касация Е. П. З. - чрез адв. Д. Х. и адв. Л. П., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради отсъствие на предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и за неоснователност на касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

Производството пред Софийски градски съд е образувано по подадена от Е. П. З. искова молба, с която е предявен иск срещу „Банка ДСК“ АД за признаване за установено, че ищцата не дължи на „Банка ДСК“ АД сумата 124 128.39 лв., както и начислените в резултат на неплащане акцесорни вземания под формата на лихви и такси, поради изтекла погасителна давност. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че на 3

28.02.2008 г. между „Банка ДСК“ АД и Г. А. П. е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който банката - ответник е предоставила на кредитополучателя Г. П. кредит в размер на 128 000 лв. със срок за издължаване 300 месеца от датата на усвояването и уговорен начин за погасяване; За обезпечаване на кредита ищцата учредила в полза на банката ипотека върху свой собствен недвижим имот, като се съгласила, че неплащането в срок на която и да било погасителна вноска - главница и/или лихва, от страна на кредитополучателя прави предсрочно изискуемо цялото вземане и банката има право да го събере чрез продажба на ипотекирания имот по законовоустановения ред; Кредитополучателят Г. П. починала на 22.10.2010 г. и ищцата - в качеството на наследник по закон, се отказала от останалото след смъртта й наследство (удостоверение № 42/10.02.2010 г. на Софийски районен съд); На 16.01.2011 г., позовавайки се на неплащане на дължимите суми по кредита и на обявяването му за предсрочно изискуем, кредиторът „Банка ДСК“ АД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу ищцата в качеството й на ипотекарен длъжник; Съдът уважил заявлението и издал заповед по чл. 417 ГПК за сумата 124 128.39 лв., ведно с лихви и такси в размер на 20 005.03 лв., като разпоредил незабавно изпълнение на задължението; В срока по чл. 414 ГПК ищцата подала възражение срещу заповедта, като наред с това обжалвала и разпореждането за незабавно изпълнение, което било отменено по реда на чл. 274 вр. чл. 413 ГПК, а издаденият изпълнителен лист - обезсилен. Въз основа на така изложените фактически твърдения ищцата е поискала от съда да признае за установено, че в качеството на ипотекарен длъжник не дължи на банката - ответник сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение, поради изтичане на предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна погасителна давност за вземането на банката преди предявяване на иска. Поддържала е доводи, че предвид отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилването на изпълнителния лист за „Банка ДСК“ АД не съществува възможност да предяви иск за вземането си по реда на чл. 422 ГПК, за да прекъсне с обратно действие давността относно вземането, а също и че в рамките на образуваното изпълнително дело срещу нея не са предприемани същински изпълнителни действия, годни да прекъснат предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна погасителна давност, която е започнала да тече от момента на обявяване на 4 предсрочната изискуемост на кредита през 2011 г.

Първоинстанционният Софийски градски съд се е произнесъл с решение, с което е уважил иска, квалифициран с правно основание чл. 124 вр. чл. 439 ГПК, признавайки за установено, че ищцата не дължи на „Банка ДСК“ АД посочените в исковата молба суми поради изтекла погасителна давност. В мотивите към решението съдът е приел за доказани твърдените в исковата молба обстоятелства относно сключването на договора за кредит и на договора за ипотека, оформен с нотариален акт № 62, т. І, рег. 763, нот. д. № 57/2008 г. на нотариус Р. Е. с рег. № 106 на НК, настъпилата на 22.01.2010 г. смърт на кредитополучателя Г. П. и извършения по предвидения за това ред отказ от наследството на починалата от нейната дъщеря - ищцата Е. З., подаването на заявление по чл. 417 ГПК и издаването на заповед за изпълнение, ведно с изпълнителен лист, в производството по ч. гр. д. № 6929/2011 г. на Софийски районен съд, с осъждане на ищцата да заплати на „Банка ДСК“ АД сумата 124 128.39 лв. - главница, дължима по договора за ипотечен кредит от 28.02.2008 г., заедно с договорни и законни лихви върху главницата и заемна такса, на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ вр. чл. 418, т. 2 ГПК.

От събраните в хода на делото доказателства съдът е приел за установено, че въз основа на изпълнителния лист срещу ищцата е образувано изп. д. № 20148440400600 по описа на ЧСИ С. Я., по което е насочено изпълнение върху собствения на ищцата недвижим имот (апартамент в гр. София), обект на учредената ипотека, като изпълнението е спряно от съда на основание чл. 420, ал. 1 ГПК; С определение № 13030 от 16.06.2014 г. по ч. гр. д. № 6609/2014 г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 16.06.2014 г., по повод подадена от ищцата частна жалба е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и изпълнителният лист е обезсилен, след като е прието, че представеният от банката нотариален акт за ипотека не удостоверява подлежащо на принудително изпълнение вземане към ипотекарния длъжник Е. З., защото не се установява, че целият кредит е станал предсрочно изискуем; След постановяване на определението банката - кредитор е предприела действия по връщане на кредита в редовност и е сторнирала начислените суми по кредита, отразявайки счетоводно кредита като редовен с текуща забава. За да уважи иска, съдът е приел, че към датата на неговото предявяване приложимата за вземането на банката петгодишна погасителна давност е изтекла и ищцата не дължи сумите, „произтичащи от договорната ипотека, като обезпечение по 5 сключен договор за кредит“. Даденото разрешение е мотивирано със следните съображения : „След отмяната на издадените в заповедното производство заповед за изпълнение и изпълнителен лист с решението на СГС от 16.06.2014 г. нов изпълнителен лист за вземането не е издаван, не е предявен и иск с правно основание чл. 422 ГПК, а и такъв не може да бъде предявен. Ищцата заявява, че най-ранният момент, в който тя би могла да се уведоми за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, е уведомяването й след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист - през 2011 г. Дори да се приеме като такъв моментът на постановяване на отменителното решение на СГС - 16.06.2014 г., визираният в закона петгодишен срок за погасяване на вземането е изтекъл към момента на подаване на исковата молба, което води до извода за погасяването му по давност, съобразно нормата на чл. 110 ЗЗД“.