Присъда № 8 от 29.05.2023, Окръжен съд - Добрич

Мотиви към присъда № 8/29.05.2023г. по НОХД №371/2022г. по описа на ДОС

Срещу подсъдимия Т. Е. Р. е повдигнато обвинение за това, че през периода 14.07.***г. до 11.09.***г. в гр.Д. при условията на продължавано престъпление потвърдил неистина в две справки-декларации по ЗДДС, като избегнал установяването и плащането на данъци в големи размери:

-Със справка –декларация по ЗДДС с вх.№***/14.07.**г. по описа на ТД на НАП гр.Д. за данъчен период 01.06.***г. до 30.06.***г., на 14.07.***г. в гр.Д. декларирал продажбите на търговското дружество „Т.“ ЕООД гр.Б., на което бил едноличен собственик и управител в размер на 48 002,87лв., вместо в размер на 64 390,72 лв. и по този начин избегнал установяването и плащането на данъци в размер на 3 277,54 лв., които са в големи размери;

-Със справка –декларация по ЗДДС с вх.№***/11.09.***г. по описа на ТД на НАП гр.Д. за данъчен период 01.08.***г. - 31.08.***г., на 11.09.***г. в гр.Д. декларирал продажбите на търговското дружество „Т.“ ЕООД гр.Б., на което бил едноличен собственик и управител в размер на 37 131,29 лв., вместо в размер на 50 142,30 лв. и по този начин избегнал установяването и плащането на данъци в размер на 3 407,63 лв., които са в големи размери, като общия размер на укритите данъци е 6 685,17 лв. и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд неплатеното данъчно задължение е внесено в бюджета с лихвите, - престъпление по чл.255 ал.4 във вр. с чл.255 ал.1 т.2 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Досъдебното производство спрямо подсъдимия е протекло задочно.

Съдебното производство срещу подсъдимия също протече задочно, доколкото от една страна обвинението не е за тежко престъпление и присъствието му в съдебно заседание не е задължително, а от друга се намира извън пределите на РБ. и е бил редовно призован за съдебните заседания чрез упълномощения си защитник.

Доколкото производството пред съда протече задочно / в отсъствие на подсъдимия/ същото бе проведено по общия ред.

В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на Добричка окръжна прокуратура, като се пледира за признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и налагане на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години, както и наказание глоба в размер на 500лв.

Защитникът на подсъдимия пледира за приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като набляга на обстоятелството, че подсъдимия бил признал вината си и данъчното задължение е внесено в бюджета, като на подсъдимия бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което на 1 основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години и на основание чл.55 ал.3 от НК да не бъде налагано наказанието „глоба“

След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Към инкриминирания период на ***г. подсъдимия Т. Е. Р. бил управител и едноличен собственик на търговското дружество „Т.“ ЕООД, което дружество в същия този период имало търговски отношения с „М. Е.“ ЕООД гр.П. /което му доставяло алкохолни напитки/ и „Е. К. ***“ ЕООД / на което доставяло алкохолни напитки/. Във връзка с извършени проверки от служители на ТМУ на обект –склад за търговия на едро, находящ се в гр.Б., ул.“П.“ №***, стопанисван от „Т.“ ЕООД, при които били установени нарушения, досежно водената счетоводна отчетност била извършена ревизия на търговското дружество, приключила с издаването на ревизионен акт №***/08.04*г. С**ъобразно посоченото в обвинителния акт констатациите на ревизионният акт относно неотчетени приходи се потвърждавали от изготвените експертизи. Видно от изготвения ревизионен акт, подробно цитиран и в ОА, във връзка с извършени две проверки в обекта, стопанисван от Т.“ ЕООД от Агенция –Митници, РМД-В., ТМУ-Д. на 29.02.***г. и на 29.05.***г. / т.е. извън инкриминираните периоди по обвинението/ с констатации при първата-за налични акцизни стоки с неистински бандероли, а при втората-разлики между фактическа наличност и счетоводна такава и изискани в тази връзка обяснения от представляващия Т. Р., органа по приходите извършил ревизията по реда на чл.122 ал.1 т.2 и т.4 от ДОПК и чл.122 ал.2 от ДОПК. По този ред с цел да установи неотчетените приходи, /посоченото е че дружеството реализира приходи от продажба на стоки търговия на едро в склад за алкохолни и безалкохолни напитки / данъчния орган изходил от отчетената най-висока средна надценка, която била показателна за това, че дружеството отчита приходи, но съразмерните им разходи са в по-малък размер, тъй като счетоводно са заприходени само стоките с издадени фактури и така е определил размера на неотчетените приходи /данъчна основа/, съответно дължимите в тази връзка данъци. За инкриминираните периоди, предмет на обвинението данъчния орган е начислил ДДС съответно за данъчен период от 01.06.*** до 30.06.***г.- 3 277,54 лв. и за данъчен период 01.08.***г.-31.08.***г. - 3 407,63 лв.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-графическата експертиза подписът върху инкриминираните справки-декларации за данъчен период м.06.***г. и за данъчен период м.08.***г. е на подсъдимият.

Съгласно заключението на вещото лице по изготвената съдебносчетоводната експертиза, подържано в съдебно заседание /почти изцяло преписана в ОА/ установеното данъчно задължение на дружеството „Т.“ ЕООД при извършената ревизия е установено по реда на чл.122 от ДОПК по възможния вариянт за установяване на неотчетени приходи от продажби и са 2 извършени действия и подходи за установяване процента на надбавка/ надценка и по този подход са определени данъчните задължения по ЗДДС и ЗКПО, като не може да се конкретизира или опише всяка от сделките, за която според данъчната администрация има възникнало данъчно задължение и то не е декларирано и не са платени дължимите данъци. В експертизата се сочи, че създадената счетоводна отчетност от дружеството не позволява установяването на основата за облагане с данък с абсолютна точност и че при определяне на неотчетените приходи от продажба при определяне на основата за облагане с данъци, целта е тя да е максимално обективната и близка до реално реализираната такава. По –нататък в експертизата се визира, че при липса на доказателства за реално реализирани, но неотчетени продажби, недекларираните приходи от продажби могат да се установят по няколко начина, /описани в експертизата/, като чрез използваната методика / чрез процента надбавка/ бил определен възможно най-близкия за лицето данъчен резултат. По посочения метод според вещото лице, изведено и от ревизионния акт по визираните по-горе справки –декларации е следвало да се декларират по-висок размер на продажби, а именно – по справка –декларация по ЗДДС с вх.№***/14.07.***г. по описа на ТД на НАП гр.Д. за данъчен период 01.06.***г. до 30.06.***г., е следвало да се декларират продажби в размер на 64 390,72 лв., вместо декларираните 48 002,87лв., а по справка – декларация по ЗДДС с вх.№****/11.09.***г. по описа на ТД на НАП гр.Д. за данъчен период 01.08.***г. - 31.08.***г., е следвало да се декларират продажби в размер в размер на 50 142,30 лв. вместо декларираните в размер на 37 131,29 лв.

Към момента на приключване на досъдебното производство посочените данъчни задължения по ревизионния акт са били внесени в бюджета с лихвите /л.70-71, т.ХVІ от д.п./

Това представлява накратко описанието на фактическата обстановка по обвинителния акт, като в хода на съдебното следствие не бе установено нещо различно /за изчерпателност съдът само маркира наличието на неспомената в ОА експертиза -изготвената по досъдебното производство първоначална съдебно-счетоводна експертиза/. Видно е при така изложената накратко обвинителна теза, че на първо място –липсват посочени факти / които да бъдат установявани, респ. доказвани в хода на съдебното следствие/ касаещи съставомерността на деянието – визираната от обвинението съдебносчетоводна експертиза и ревизионният акт не представляват такива факти, като първата е способ за доказване, а втория - писмено доказателствено средство. При това експертното заключение изцяло следва и пресъздава констатациите в ревизионният акт, където е видно, че ревизията спрямо дружеството „Т.“ ЕООД е извършена по реда на чл.122 от ДОПК т.е при т.нар. „особени случаи“. Разпоредбата на чл.122 от ДОПК представлява предвидена от закона възможност в ревизионното производство данъчния орган да приложи особени доказателствени правила, така, че да определи данъка при пълна или съществена липса на доказателства досежно 3 осъществяване на съответния данъчен фактически състав, при което както е посочено в експертното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, визирана по-горе данъчната основа се определя така, че да е максимално обективна и близка до реално реализираната такава /т.е. тя е приблизителна/.

Докато обаче в административното данъчно производство е допустимо използването на предположения, защото това по съществото си представлява ревизията по реда на чл.122 от ДОПК, доколкото чрез този ред би могло да се определи /чрез заместване на действителните данни с определени такива по различни методики/ само приблизително данъчната основа и съответно дължимия данък, то в наказателното производство е недопустимо доказването с предположения. В конкретния случай начинът по който е определена данъчната основа -неотчетените приходи от продажби в Ревизионният акт / констатациите са пренесени и са идентични във цитираната по-горе съдебно-счетоводна експертиза/ е базиран на разпоредбата на чл.122 от ДОПК, т.е. на предположение. Това обаче е недопустимо в наказателния процес, където обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин, като тежестта за доказване е на прокурора, а по настоящото дело с оглед изложеното по-горе липсват каквито и да е доказателства, от които да се установи с точност размер на дължимия ДДС.

Конкретния размер на данъка, т.е. данъчното задължение е елемент от състава на престъплението по чл.255 от НК, за което с обвинителния акт е повдигнато обвинение и трябва да е безспорно установен, а липсват доказателства за точния му размер, като липсата на доказателства, събрани по реда и със средствата на НПК обвинението е заместило с недопустимото използване на предположението чрез смесване на наказателната с административната процедура по ДОПК. Визираният от обвинението Ревизионен акт не се ползва с формална доказателствена сила съгл. чл.14 ал.2 от НПК, а имайки предвид и че ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК този ревизионен акт не би могъл да е годен доказателствен източник досежно размера на дължимия данък. Отделно от това е налице и забраната по чл.127 ал.2 от НПК / нужно е уточнение, предвид заявеното от защитника в пледоарията– подсъдимият не е давал каквито и да е обяснения по делото и за съда остава неясно твърдението на защитника, че подсъдимият бил признал вината си, доколкото процесът срещу подсъдимия изцяло е бил задочен - и в досъдебна и съдебна фаза и в никой момент същия не е давал обяснения по обвинението;що се касае до давани изявления в хода на данъчната ревизия, то е повече от очевидно, че същите не могат да се ползват в наказателния процес, независимо от посочването им в ОА/. Визираната съдебносчетоводна експертиза пресъздава констатациите на ревизионния акт с подробни разяснения за това какви методи биха могли да бъдат използвани при извършване на ревизия по този ред, какво представлява ревизията по този ред и за конкретно използвания метод. В заключението на вещото лице относно извършването на ревизия по чл.122 от ДОПК е посочено, че „..Основната задача на разпоредбата на чл.122 от ДОПК е да се даде 4 възможност да се извърши облагане и тогава, когато необходимите данни за установяването на данъчните задължения, съобразно приложимите норми на материалния закон не са налице. С така цитирания член се създават условия за попълване или направо заместване на липсващите доказателства с други данни, които да позволят установяване на задълженията.“ А досежно конкретната ревизия на „Т.“ ЕООД, вещото лице сочи, че „ При липса на доказателства за реално реализирани, но неотчетени продажби, недекларираните приходи от продажби могат да се установят по няколко начина…“, /описани в експертизата/, като чрез използваната методика / чрез процента надбавка/ „…е определен възможно най-близкия за лицето данъчен резултат“. Този цитат е достатъчен, за да онагледи презюмптивния характер на направените изводи, доколкото недекларирани приходи от продажби са установени по съответния метод /с получаване на най-близкия данъчен резултат/ и при „..липса на доказателства за реално реализирани,но неотчетени продажби“, при което данъчната основа, респ. размерът на данъчното задължение е определен по предположение. Обвинението не е посочило каквито и да са неотчетени приходи от продажби / неотчетени продажби/, само се твърди, че има такива, с позоваване на експертизата / тя от своя страна –на ревизионния акт/, поради което в тази част обвинението почива на предположение. Присъдата обаче не може да почива на предположения- чл.303 ал.1 от НПК. Доколкото пък обвинението се е позовало на практика само на Ревизионния акт /както се посочи, констатациите в съдебно-счетоводната експертиза възпроизвеждат тези от ревизионния акт и не са анализирани други доказателствени източници / следва да се посочи отново ограничението по чл.127 ал.2 от НПК. Липсата на доказателства досежно размера на данъка явяващ се елемент от престъпния състав на престъплението по чл.255 от НК води до единствено възможния резултат- а именно оправдаване на подсъдимия.