Присъда № 2 от 04.06.2026, Военен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 2 от 04.06.2026 г. по НОХД № 8/2026г.

*** Г. В. Н. постъпил на служба в БА от 14.7.2025г. във в.ф. *** - ***, на длъжност „младши мерач в 3-то механизирано отделение на 3-ти механизиран взвод във 2-ра механизирана рота”.

По време на службата си н е е бил награждаван и е нямал наложени дисциплинарни наказания.

Не е осъждан.

По време на службата си извършил следното:

На ***, около 18,20 ч. в гр. П., подсъдимият

*** Г. В. Н. управлявал лек автомобил *** *** с per. № *** негова собственост. Същият ден пътувал сам и шофирайки достигнал кръстовище образувано от ул. „*** *** I“ и ул.

***. Автомобила се движил в посока изток-запад, в дясната северна лента за движение и скоростта му била 42 - 43 км/ч. Н. извършил маневра „заобикаляне“ преди пешеходна пътека, на спряло в кръстовището моторно превозно средство. Същото било в неговата, дясна лента за движение и бил неустановен бял микробус

Подсъдимият Н. не видял непълнолетната пешеходка К. И. Д., ЕГН ********** от гр. П.. Свидетелката Д. имала намерение да пресече пътното платно посока север-юг и за това била спряла на тротоара до пешеходната пътека. Първоначално изчакала и след това предприела пресичане. На пешеходната пътека била блъсната от автомобил *** *** с per. № ***, управляван от Н. в левия крак с предната броня. Д. усетила силна болка в левия крак и от удара паднала на пътната настилка. На Д. била причинена средна телесна повреда - напречни счупвания на границата средна/долна трета на телата на костите на лявата подбедрица с разместване на костните фрагменти. Същите причинили трайно затрудняване на движенията на долен ляв крайник за период от повече от 30 дни. На място пристигнали органите на МВР. Водачът бил тестван за алкохол и наркотични вещества. Пробите били отрицателни.

От заключението на съдебномедицинска експертиза № 512/2025г. било видно, че на К. И. Д. било причинено: напречни счупвания на границата средна/долна трета на телата на костите на лявата подбедрица с разместване на костните фрагменти. Описаните травматични увреждания били причинени от действието на тъп предмет и е възможно по начин и време да са получени, както се съобщава в протоколите за разпит, а именно при настъпилото ПТП от дата ***, като пешеходец, блъснат от движещо се МПС.

Установените счупвания причинили трайно затрудняване на движенията на долен ляв крайник за период от повече от 30 дни.

Според авто-техническата експертиза причина за настъпилото ПТП е управлението от страна на водача на лек автомобил *** „***“ с per. № *** със скорост от 42-43 км/ч, в градска среда, след извършена маневра „заобикаляне“ преди пешеходна пътека на спрял в кръстовището, в неговата, в дясната лента за движение на неустановен бял микробус, скорост несъобразена с конкретните пътно-климатични условия, без да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци. Подсъдимият е собственик на моторно превозно средство лек автомобил *** „***“ с per. № ***.

1

Горната фактическа обстановка се установила от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

По този начин подсъдимият Н. на ***, около 18:20 часа, в гр. П., управлявайки лично моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег.№***, по ул. „*** *** I“, в посока изток - запад, в дясната, северната лента за движение, при приближаване към пешеходната пътека, находяща се от западната страна на кръстовището, образувано от ул. „*** *** I“ и ул. „***“, нарушил правилата за движение .

Нарушените правила за движение били: чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП:

„ Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.“ чл. 5 ал.2 т.1 от ЗДвП:

„Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.“ чл. 116 от ЗДвП:

„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора. чл. 117 от ЗДвП:

„При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необхоД.ст - и да спре.“ чл. 119, ал.1 от ЗДвП:

„При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“ чл. 119, ал.2 от ЗДвП:

„При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци“

Така подсъдимият Н., по непредпазливост причинил средна телесна повреда на непълнолетната К. И. Д., ЕГН ********** от гр. П., изразяваща се в напречни счупвания на границата средна/долна трета на телата на костите на лявата подбедрица с разместване на костните фрагменти, причинили трайно 2 затрудняване на движенията на долен ляв крайник за период от повече от 30 /тридесет/ дни.

Горното съставлява престъпление по чл. 343, ал.3, пр. последно, б. „а“, алт. втора, вр. ал. 1, б. „б“, алт. втора, вр. чл. 342, ал.1 пр.3 от НК.

Производството по делото бе проведено по реда на глава XXVII- ма от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.

Подсъдимият *** Н. е направил признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Той и защитата му не оспорват тезата на прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението.

В пледоарията си в съдебно заседание, прокурорът е на становище, че фактическата обстановка е била установена в пълен обем и тя е идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Поддържа правните квалификации на осъществената от подсъдимия деятелност. Според прокурорът формата на вината на подсъдимия е непредпазливост. По отношение реализиране наказателната отговорност на подсъдимия, прокурорът пледира да му бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“, определеното наказание да бъде към средния размер и да се приложи разпоредбата на чл. 66 от НК. Прокурорът е на становище, че на подсъдимия трябва да бъде лишен от правоуправление, както и да се приложи чл. 53 от НК относно отнемането на автомобила в полза на държавата.

Повереникът на пострадалата в съдебно заседание заявява, че следва да се наложи справедливо наказание около минимума или може и под минимума.

Счита, ч е деецът не е с висока степен на обществена опасност, млад човек, неосъждан, служи в БА. Свързал се е с доверителите му и е проявявал загриженост за състоянието на пострадалата. Не е имало употреба на алкохол и не е имало бягство от местопроизшествието. Не счита, че следва да има отнемане на автомобила.

В съдебно заседание защитата на подсъдимия адв. Д. счита , че в предвид на диференцираната процедура, по която е протекло съдебното заседание няма спор по фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и по отношение на извършеното деяние. Защитата е на становище, че предвид на самопризнанията направени от подсъдимия, чистото му съдебно минало и младата му възраст, са налице всички основания за прилагането на разпоредбата на чл. 66 от НК. Според защитата престъплението, вменено на подзащитния му, е извършено по непредпазливост под формата на небрежност. Съгласно чл. 11, ал. 3 от НК деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Подзащитният му по никакъв начин не е искал настъпването на този вредоносен резултат. Подсъдимият не е възприел пострадалата, като именно такава е била и фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.

Защитата се позовава и на заключението на изготвената автотехническа 3 експертиза, като видно от нея подсъдимият се е движел със скорост от 42–43 км/ч, тоест в рамките на разрешената за съответния пътен участък максимална скорост. Защитата иска от съда съгласно чл. 58а, ал. 4 от НК, в случаите когато едновременно са налице условията по ал. 1 и ал. 3 и условията на чл. 55, съдът да приложи и чл. 55 ако е по благоприятен, като целите на наказанието биха били постигнати и с налагане с минималния размер предвиден в закона, а имено три месеца лишаване от свобода, като бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години и да не му се налага наказание по чл. 343г.

Подсъдимият в съдебно заседание е признал вината си, както и фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Същият е изразил и съжаление и поддържа изложените от защитника си доводи.

Съдът като анализира доказателствата по делото, направеното от подсъдимия самопризнание и обсъди становищата на страните намира, че самопризнанията на *** Н. по фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства, обуславят извод за безспорна фактическа установеност на извършеното деяние.

Описаните фактически обстоятелства се извеждат на базата на анализа на всички събрани и приобщени към доказателствения материал на досъдебното производство доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а имено: направените от подсъдимия признания на фактите описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт, които самопризнания са направени при условията на чл.

371, т. 2 от НПК и приети от съда по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК. Тези самопризнания се подкрепят изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, установени чрез:

- том първи: протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум - л.6 л.13; разпит на обвиняем – л. 27-29; разпит на свидетел – л. 30-31; разпит на свидетели – л. 36-42; съдебномедицинска експертиза- л. 46-л. 52, автотехническа експертиза- л. 58- л. 80, автооценъчна експертиза- л. 83- л. 91, протокол за доброволно предаване- л. 99, протокол за оглед на ВД и фотоалбум- л. 100- л. 107, протокол за оглед на ВД и фотоалбум- л.108- л. 112, протокол за следствен експеримент и фотоалбум- л. 113. Л. 120, протоколи за доброволно предаване - л. 121- л. 122, протокол за оглед на ВД и фотоалбумл. 123- л. 125, справка от РЦ „112“- Кърджали- л. 127, справка от РУ-П.- л.

129, справка за нарушител-л. 139-л. 140.

- том втори: писмо от МБАЛ и УМБАЛ „Св. Г.“ – Пловдив, ведно с документи – л. 1-61; писмо, ведно с молба от ЗАД „Далбог: „Живот и здраве“ АД – л. 82-87; обезпечителна заповед рег. № 6/20.11.2025г. на ВСПловдив – л.115, определение № 26/20.11.2025г. на ВС-Пловдив- л. 116-л.119, справка съД.ст-л.131, кадрова справка-л.132-134, служебен картон-л.135, служебна характеристика-л.136.

4

- веществени доказателствени средства предадени с протокол за доброволно предаване – л. 121, том първи от ДП: Ключ за МПС; свидетелство за регистрация - част 1 и част 2; флаш памет, Еметес; CD-R Media Range.

Съдът, възприема при постановяване на присъдата си показанията на свидетелите, относно изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признати по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелствата от значение за предмета на доказване, кореспондиращи по между си.

Съдът, кредитира изцяло заключенията на изготвените авто-техническа експертиза; автооценъчна експертиза и СМЕ, които са били назначени и изготвени в хода на досъдебното производство.

От заключението на СМЕ по писмени данни е било видно, че на К. И. Д. е било причинено: напречни счупвания на границата средна/долна трета на телата на костите на лявата подбедрица с разместване на костните фрагменти.

Травматичните увреждания били причинени от действията на твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са се получили при настъпилото ПТП. Установените счупвания са причинили трайно затрудняване на движенията на долен крайник за период от повече от 30 дни.