Решение № 3 от 06.04.2021, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№3 гр. , 06.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ива Т. Гогова при участието на секретаря Емилия В. Рикова като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело № 20205630100893 по описа за 2020 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл.422 ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, по чл.422 ал.1 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД, по чл.422 ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.205 от ЗЗД и по чл.422 ал.1 от ГПК, вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, район „Илинден”, ул. ***, с ЕИК: 131468980, чрез адв. А.П., против М. Р. Х., с ЕГН: **********, с адрес: гр.

Кърджали, ул. "***, в която се твърди, че в полза на ищеца по ч.гр.д. 566/2020 г. по описа на PC Харманли била издадена Заповед за изпълнение, с която ответникът бил осъден да заплати на ищеца следните суми: 198,85 лева - главница; 65,90 лева неустойка; 46,27 лева - законна лихва за забава за периода от 17.09.2017 г. до 13.04.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 14.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, 386,10 лева - съдебни разноски. Срещу издадената заповед за изпълнение било подадено възражение от длъжника на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, което обуславяло предявяването на настоящия иск.

Ищецът твърди, че между него и М. Р. Х. бил сключен договор с номер 505099097 от 03.07.2017 г. Договорът бил с рамков характер и имал за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане. Различните услуги и продукти били предоставяни от ищеца на абоната 1 чрез подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор. Във връзка с изложеното: с Приложение № 1 от 03.07.2017 г. А1 България предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ***. Избраният от абоната тарифен план за услугата „Мтел без граници S 2017 2г" бил с месечна абонаментна такса в размер на 11,99 лв. с ДДС (9,99 лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента бил 24 месеца, видно от чл. 6.2.2 от приложението, и изтичал на 03.07.2019 г. С Договор за продажба на изплащане от 03.07.2017 г. А1 България продал на ответника продукт - апарат „Alcatel Pixi 4 4" Black MAT 10". Устройството било предоставено в пакет с горепосочената мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер *** по Приложение № 1 от 03.07.2017 г. За това обстоятелство свидетелствал чл. 3 от договора за продажба на изплащане, както и приемо-предавателният протокол и гаранционната карта на устройството, където бил посочен номерът на SIM картата ***. Същият бил сключен за срок от 23 месеца, като били уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 5,50 лв., видно от чл. 4 във връзка с чл. 11 от договора. Предаването на вещта от продавача на купувача се удостоверявало с приемо-предавателен протокол.

Освен това всички останали услуги, използвани от абоната извън избраните тарифни планове (допълнително проведени разговори, изпратени съобщения, използвани мобилни данни, пакети минути и интернет, телевизионни програми и други подобни), се таксували съгласно ценоразписа на мобилния оператор, посочен в отделно/и Приложение/я и/или достъпен на интернет адреса на А1 България. За неуредените в идивидуалните договори въпроси следвало да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел" ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE. Те имали задължителна сила за абонатите. Това се удостоверявало чрез подписа им под договорите за услуги, съгласно чл. 6 от общите условия.

На основание сключените договори и във връзка с предоставяните услуги и продукти на изплащане А1 България издавал ежемесечни фактури. Съгласно чл. 26.4 от общите условия заплащането на услугите и продуктите се извършвало въз основа на месечна фактура, която се издавала на името на абоната. Във фактурите били отразени таксите за ползваните от потребителя електронни съобщителни услуги, както и месечните вноски за предоставените му продукти на изплащане. Във всяка една фактура било отразено подробно потреблението на абоната за съответния период - в това число абонаментна такса, брой проведени разговори, времетраене, изпратени съобщения, към кой оператор, използвани мобилни данни, за коя SIM карта или услуга, използван интернет, телевизионни програми и пр.

Съгласно чл. 26.5 от общите условия мобилният оператор предоставял на 2 абоната 15-дневен срок след издаването на всяка една фактура за плащането на посочената в нея сума, през който период от време вземането било ликвидно, а след изтичането му ставало изискуемо

Сочи още, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК 14.04.2020 г., от страна на ответника М. Р. Х. били налице изискуеми незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер на 198,85 лв., представляваща главница, разпределена както следва: незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които били издадени фактури, посочени в исковата молба, за периода от 01.09.2017 г. до 03.01.2018 г., в общ размер на 77,85 лв., както и незаплатени суми за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане, за които били издадени фактури, посочени в исковата молба, за периода от 01.09.2017 г. до 01.02.2018 г., в общ размер на 121,00 лв.

По отношение на договорите за продажба на изплащане следвало да се има предвид, че същите се прекратявали при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача - чл. 12.3 от договора/ите. При такава хипотеза всички останали суми за месечни вноски, дължими до края на срока по съответния договор, ставали предсрочно изискуеми. Договорът се считал за прекратен от датата на издаване на фактурата за тези суми. Сумата по нея, съдържаща оставащите месечни вноски, следвало да бъде заплатена по общия ред в 15-дневен срок от издаването й. Прекратяването на договорите не засягало задължението на абоната да заплати пълните цени на вещите, които е получил. В настоящия случай това била фактура № 367234222 от 01.02.2018 г., с която бил прекратен договора за продажба на изплащане от 03.07.2017 г., като същата включва оставащите 17 месечни вноски по 5,50 лв.

Поради неизпълнение на задълженията си в срок, ответникът М. Р. Х. дължал на А1 България и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка една от фактурите до 13.04.2020 г. Лихвата за този период възлизала в общ размер на 46,27 лв.

Ищецът твърди още, че при неплащане на дължимите суми по фактурите след изтичане на срока им за плащане, договорът се считал за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на услугата, за която било забавено плащането. Съгласно чл. 54.12 от общите условия, договорът по отношение на конкретна услуга на потребителя се считал за едностранно прекратен от страна на А1 България, в случай че забавата за плащането на дължимите за нея суми продължила повече от 124 дена.

3

На основание чл. 92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия, поради виновното неизпълнение от страна на ответника, била начислена неустойка в общ размер на 65,90 лв. Видно от договорените между страните условия за описаните по-горе електронни съобщителни услуги, ако абонаментът по договор за услуги бъде прекратен по инициатива или вина на абоната преди изтичането на срока за ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратявал, по техния стандартен размер, без отстъпка и без ДДС, считано от датата на прекратяване до изтичане на съответния срок за ползване. Когато абонатът е физическо лице, както в настоящия случай, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не можел да бъде по-голям от сбора на три месечни абонаментни такси по техния стандартен размер без отстъпка и без ДДС.

Освен това при предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги по вина на абоната, се дължало и възстановяване на стойността на отстъпката от пазарната цена на крайното устройство (закупено изцяло или предоставено на изплащане), предоставено в пакет с прекратения договор.

С оглед изложеното, във връзка с предсрочното прекратяване на описаните погоре договори за електронни съобщителни услуги, ищецът претендирал неустойка за предсрочно прекратяване, която възлизала в размер на 29,97 лв., разпределена както следва: 29,97 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ***, съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 03.07.2017 г., представляваща сборът на 3 месечни такси от по 9,99 лв. За неустойката била издадена сметка № 568706374 от 25.01.2018 г.

Ищецът претендира и неустойка за възстановяване на стойността на отстъпките от пазарните цени на крайните устройства (закупени изцяло или предоставени на изплащане), която неустойка възлизала в размер на 35,93 лв., разпределена, както следва: 35,93 лв. - неустойка за възстановяване на отстъпка от пазарната цена на крайно устройство „Alcatel Pixi 4 4" Black MAT 10", предоставено c Договор за продажба на изплащане от 03.07.2017 г., в пакет с мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ***, съгласно 6.3.1 от Приложение № 1 от 03.07.2017 г., във връзка с чл. 3 от договора за продажба на изплащане. Размерът на отстъпката бил предвиден изрично в чл. 6.3.2 от Приложение № 1. За неустойката била издадена сметка № 568706375 от 25.01.2018 г.

Следвало да се има предвид, че след датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК - 14.04.2020 г., ответникът М.Х. осъществил частични плащания, като погасил част от претендираната главница. По-точно, последният извършил две плащания, съответно 30,00 лв. на 03.08.2020 г. и 20,00 лв. на 10.08.2020 г., или общо 4

50,00 лв. Т а к а претендираната от ищеца главница, в размер представлявала дължимия остатък, отчитайки извършените плащания. на 148,85 лв.,

С оглед гореизложените обстоятелства, моли да се признае за установено, че ответникът М. Р. Х., с ЕГН: **********, дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище в град София и адрес на управление: район „Илинден", ул. ***, с ЕИК № 131468980 присъдените му със Заповед за изпълнение на парично задължение суми:

Сумата от 148,85 (сто четиридесет и осем цяло и осемдесет и пет стотни) лева – главница, Сумата от 46,27 (четиридесет и шест цяло и двадесет и седем стотни) лева законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от 198,85 лева за периода от 17.09.2017 г. до 13.04.2020 г.; Сумата от 65,90 (шестдесет и пет цяло и деветдесет стотни) лева - неустойка; Законна лихва от дата на подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК - 14.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и разноските.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника.

В съдебно заседание ищецът „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД , редовно призован, чрез пълномощника си адв.А.П. прави искане за постановяване на решение при признание на иска съгл. чл.237, ал.1 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът М.Х., редовно призован, се явява, като признава исковете за основателни с оглед представените от него доказателства за заплащане на дължими суми в полза на ищеца.

С оглед направеното от страна на ответника признание на предявените против него искове и предвид искането на ищеца съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска, съдът с определение в открито съдебно заседание на 26.02.2021г. допусна постановяване на решение при признание на иска.