Определение № 547 от 01.06.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 375/2026
- Вид
- Определение № 547
- Подписан
- 01.06.2026
- В сила
- 01.06.2026
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ, ВЕЛИСЛАВ ИВАНОВ ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.425, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 547 гр. Перник, 01.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500375 по описа за 2026 година Производството се движи по реда на чл. 278 от ГПК.
Обжалва се пред Окръжен съд гр. Перник определение № 122 /20.02.2026 г. , noстановено по частното гражданско дело № 25/2026г. на районен съд гр.
Радомир, с което съдът е обезсилил издадената по делото заповед за плащане .
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна по делото , при внесена държавна такса. Тя подлежи на разглеждане по същество.
След като взе предвид изложените в жалбата доводи и прецени приложените към делото писмени доказателства, Пернишкият окръжен съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното разпореждане е валидно и допустимо.
Установено е следното :
Производството по частното гражданско дело № 25 по опис на РС Радомир за 2026г. е образувано на дата 14.01.2026г., по заявление за издаване на заповед за изпълнение , депозирано от А. Й. Й., ЕГН ********** , от *** , срещу длъжника „Кредисимо „ ЕАД , ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление в София , бул. „Витоша „ № 146 , и с искане за издаване на заповед за плащане на надплатена – над чистата стойност по договор *** – сума от 281.21 евро за вземания на кредитора по договора ,за който се твърди да е недействителен по смисъла на чл. 22 от Закона за потребителския кредит.
Заявлението е подадено от адвокат, чиято представителна власт е била обаче да подаде такова по друг договор между същите страни, под номер ***. Съдът 1 не е поставил под съмнение представителната власт на адвоката и издал на същата дата заповед за заплащане на сумите по договора ***.
Междувременно обаче , още на 12.01.2026г., сезираният със идентично заявление РС Перник издал заповед за заплащане за същите суми и между същите страни , която била редовно връчена на длъжника „Кредисимо „ ЕАД и с платежно нареждане от дата 29.01.2026г той платил всички дължими суми.
Издадената от РС Радомир под номер 80/14.01.2026г. заповед за плащане била редовно върчена на длъжника и той депозирал възражение против нея по реда на чл. 414а , като посочил като мотив освен извършеното плащане , но и факта на предходно образуваното дело с идентичен предмет и страни, това под № 181 по опис на ПРС за 2026г. В изпълнение на цитираната норма на кодекса, съдът разпоредил препис от възражението и доказателствата към него да се връчат на заявителя , за становище в срок от три дни. „По неизвестна причина” обаче ЕИСС не отчела качването на съобщението в ЕПЕП и по този начин жалбоподателя като страна по делото с достъп до ЕПЕП не получила известие за изготвеното разпореждане, и препис от възражението не бил връчен. Към проведеното закрито заседание били съставени обаче списъци за призоваване на лицата по делото.Тъй като становище по възражението не постъпило в указания срок, съдът го приел за основателно и с обжалвания акт обезилил заповедта и осъдил заявителя да заплати на длъжника разноски за защита от юрисконсулт от 30 евро.
При тези факти, жалбата е неоснователна, като съдът намира обжалваното определение за правилно като краен резултат, макар и по мотиви , различни от изложените в него.
Заявлението , инициирало гражданско дело № 25 по описана РС Радомир е съставлявало нередовно процесуално действие, тъй като е било подписано и подадено от адвокат без представителна власт – с такава представителна власт, която според представените договори и пълномощно е ограничена само до защита по спор, формиран по друг договор. Липсата на представителна власт на пълномощника е порок, посочен в чл. 128 т. 1 от ГПК. Според Тълкувателно решение № 4 /2013 , ОСГКТК обаче , т . 1, заповедният съд дължи указания за отстраняване на нередовности на заявлението само в изрично уредената хипотеза на чл.425, ал.2 ГПК, както и при невнесена в пълен размер държавна такса за заявлението по аргумент от чл.73, ал.3 ГПК /нередовност по смисъла на чл.128, т.2 ГПК/; в хипотезата по чл. 129, ал. 1 ГПК той е длъжен да следи за редовността на заявлението, но не и да дава указания за неговото поправяне, като вместо това следва да го отхвърли.
На следващо място, съдът е обвързан от изложените в заявлението факти, от които вземането на кредитора произтича; той не може да ги подмени по 2 подразбиране , извлечено от данните по делото , тъй като заявлението е по реда на чл. 410 от ГПК и важат дадените в т. 2Б от същото тълкувателно решение разяснения, според които, не отговаря на изискванията по чл.410, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.4 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от представените към заявлението документи. Затова , дори да е била налице още в заявлението грешка при индивидуализацията на спорното право от заявителя, то тя не може да бъде поправена по никакъв начин, особено след упражнено вече право на защита от длъжника. Такава грешка не съставлява очевидна такава по фактите по смисъла на чл. 247 от ГПК, а подмяна на спорното право между страните , което е недопустимо. Оттам следва, че след като вече е било налице идентично производство пред друг съд, то образуваното такова пред РС Радомир е недопустимо в хипотеза по чл. 126 от ГПК. Като е издал заповед № 12 / 14.01. 2026г в такава хипотеза , както и при наличие на пречки по чл. 129 ал.1 от ГПК, районния съд е постановил недопустим акт, който затова подлежи на обезсилване, и след като е обезсилен, то като краен резултат обжалваното определение е правилно. То следва да бъде потвърдено .
Определението следва да бъде потвърдено и в частта за разноските, доколкото длъжникът има право на защита и разноски и по недопустимо производство.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 122 /20.02.2026 г. , noстановено по частното гражданско дело № 25/2026г. на районен съд гр. Радомир.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3