Решение № 959 от 01.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 959 гр. Пловдив, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20265330200829 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-008397/ 10.11.2025г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на Е. К. М., ЕГН: ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева (с еврова равностойност 51,13 евро) за нарушение на чл. 181, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 300 лева (с еврова равностойност 153,59 евро) за нарушение на чл.

5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за неправилност и незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено на 20.11.2025г., а жалбата е подадена по пощата с клеймо от 03.12.2025г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на 1 разглеждане по същество.

Съдът след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери от фактическа страна следното:

В.Я.Б. притежавал МПС Рено Трафик с рег. № ****. На 19.08.2025г. посоченият автомобил бил спрян от движение поради технически проблем от служители на КАТ-Габрово.

На 23.10.2025г. било издадено Разрешение за временно движение за процесното МПС Рено Трафик с рег. № ****, собственост на В.Я.Б.. Като причина за издаване в удостоверението било записано „за придвижване до сервиз“, като разрешението било издадено „за придвижване в страната - без ограничение“.

На 25.10.2025г. жалб. М. управлявал процесното МПС Рено Трафик с рег. № **** на автомагистрала Тракия км 154, до бензиностанция „Лукойл“, когато бил спрян за проверка от полицейски служители, сред които св. П.. При извършената справка се установило, че автомобилът бил спрян от движение, както и че няма преминат годишен технически преглед.

За така констатираното, св. П. издал АУАН , в който посочил, че осъществените от жалбоподателя нарушения се състоят в: 1. не е представил автомобила на задължителен годишен преглед в установения срок и 2. управлява автомобил, който е спрян от движение, поради технически проблем.

Жалбоподателят подал писмено възражение, което било прието за неоснователно и било издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена по делото въз основа на събраните по делото доказателства – показанията на св. П. и св. Ю. и от приложените писмени доказателства. От показанията на св. П. и св. Ю. се установява движението на жалбоподателя с процесния автомобил на процесните дата и място. От приложената справка за регистрация на автомобила се установява спирането му от движение на 19.08.2025г. От представеното Разрешение за временно движение от 23.10.2025г. се установява издаването на същото и конкретните му параметри – срок на валидност, причина за издаване и ограниченията за движение на превозното средство.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени 2 лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност. При издаването на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

За нарушението по чл. 181, т. 1 от ЗДвП.

От описателната част по пункт 1 от наказателното постановление е видно, че жалбоподателят е наказан за това, че не е представил автомобила на задължителен годишен преглед в установения срок. Същевременно обаче, такова задължение жалбоподателят няма, доколкото той не е собственик на автомобила. Съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. От текста на разпоредбата е видно, че законодателят е вменил задължение за предоставяне на ППС за задължителен периодичен преглед за техническата му изправност, като субект на задължението за представяне на МПС на ГТП е само и единствено собственикът на автомобила, респективно само той може да носи административно наказателна отговорност за неизпълнение на това задължение.

Действително след измененията на ЗДвП в сила от 07.09.2025г. се предвиди административно-наказателна санкция и за водачите на ППС, управляващи такива без преминат годишен технически преглед (така и чл.

181, т. 1, пр. 3 от ЗДвП), но в този случай изпълнителното деяние е управлението на ППС без извършен преглед, а не представянето на автомобила на задължителен технически преглед (каквото е посочено като изпълнително деяние в текста на наказателното постановление).

Отделно от това се установява по делото, че за управлявания автомобил е имало издадено разрешение за временно движение, като управлението му е било предприето от жалбоподателя в срока му за валидност, при това при липса на ограничение в маршрута, поради което и деянието не е било противоправно – аргумент от чл. 32е от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, съгласно който когато представеното на технически преглед превозно средство не отговаря на 3 изискванията на ЗДвП и на стандартизационните актове, му се разрешава временно движение до отстраняване на неизправностите и успешно представяне на преглед за пускане в движение.

За нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.

Посоченият състав предвижда забрана за водачите на ППС-та да управляват такива, които са спрени от движение. В случая безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал ППС, което е било спряно от движение (макар и без да е описано в НП кой е актът, въз основа на който е било спряно от движение съответното ППС). Същевременно обаче, съгласно чл. 141а, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат и моторни превозни средства, за които е издадено разрешение за временно движение и са предоставени табели с регистрационен номер, предназначени за придвижване на превозното средство. Съгласно чл. 33а, ал. 1 от ЗДвП разрешение за временно движение се издава за временно придвижване на спряно от движение превозно средство. В настоящия случай, безспорно се установява по делото, че за управляваното МПС, макар и същото да е било спряно от движение, е било издадено Разрешение за временно движение от 23.10.2025г., като посоченото разрешение е било издадено преди процесното деяние. Тоест, към момента на извършване на деянието, управлението не е било неправомерно само на база констатираното спиране на автомобила от движение. Нещо повече, в предвидената за санкционна норма на чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП изрично е предвидено, че предвидената санкция се налага само на водач, управляващ спряно от движение МПС без разрешение на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи.

В случая извън предмета на делото остава въпросът дали жалбоподателят не е изпълнил предписаното в издаденото разрешение за временно движение.

От една страна, от административнонаказващият орган не се твърдят такива факти, за да може жалбоподателят да се защитава по тях, а и съдът да провери същите. От друга страна, в случай, че е налице нарушение на условията на издаденото временно разрешение за движение, то санкционният режим на това нарушение съществено се различава от санкционирането на управляващия спрян от движение автомобил без налично разрешение за временно движение – санкциите са предвидени в чл. 175, ал. 1, т. 7 от ЗДвП, като е предвидено кумулативно лишаване от правоуправление за срок от 3 месеца и глоба в размер на 200 лв. (за разлика от санкцията за управляване на спрян от движение автомобил по чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП без разрешение, 4 която е глоба в размер на 300 лв.). При така посоченото, дори да установи в хода на процеса неспазване на условията на издаденото временно разрешение, за съда не би съществувала възможността да преквалифицира деянието и да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, доколкото за първи път със съдебния акт би се наложило на жалбоподателя наказание, което не е било първоначално предвидено с обжалваното НП (наказание лишаване от правоуправление), което би противоречало на принципа reformatio in pejus (забрана за влошаване на положението на жалбоподателя).

Така мотивиран, настоящият състав прие, че обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от адвокат , видно от който е било уговорено представителството да бъде безплатно на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, следва да се определи възнаграждение в размер на 400 лв. с ДДС, с еврова равностойност 204,52 евро. Същото следва да бъде заплатено от насрещната страна на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Пловдив не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а именно ОДМВР-Пловдив.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1030-008397/ 10.11.2025г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на Е. К. М., ЕГН: ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева (с еврова равностойност 51,13 евро) за 5 нарушение на чл. 181, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 300 лева (с еврова равностойност 153,59 евро) за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на адв. Б. Т. Г., вписан в ***** с персонален номер **********, сума в размер на 204,52 евро, представляваща сторени в хода на производството пред РС-Пловдив разноски за адвокатско представителство.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6