Решение № 363 от 23.02.2012, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр.Русе, 23.02.2012 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, седми граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря Е.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4132 по описа за 2011 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът К.Д.Д., чрез пълномощника си адв.Т.К., е предявил против ответника

- Прокуратурата на Република България и Русенска Районна Прокуратура иск, с правно основание - чл.2, т. 1 и т.2 пр.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 52 от ЗЗД, да се осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 15 000 лева за претърпени неимуществени вреди, причинени болки и страдания, изразяващи се в неприятни изживявания, притеснение, дискомфорт, унижение, уплаха и стрес, отрицателно отношение от публикации в печата, в резултат от действия на ответника – задържане под стража, за периода от 16.06.2006 г. до 21.08.2006 г. и обвинение в извършване на престъпление по чл. 152 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 2 пр. 1 и 2 от НК, за което е оправдан, с присъда № 121/26.06.2007 г. по НОХД № 4039/2006 г. на РРС ІІІ н.с., влязла в сила на 25.02.2008 г., ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредите до завеждане на иска и окончателното изплащане. Претендира направените разходи за адвокатска защита по наказателното производство в размер на 220 лева, както и за разноските по настоящото дело.

В законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, който оспорва изцяло предявеният иск като недоказан по основание и размер. Сочи, че дори да се приеме, ищецът да е претърпял неимуществени вреди, претендираното обезщетение е прекомерно завишено и не е съобразено със стандарта в страната и практиката по аналогични случаи. Счита, че наказателното производство е приключило в разумен срок, а мярката за неотклонение „задържане под стража” е била за непродължителен период от време. Относно разноските за адвокатски хонорар по наказателното производство смята, че е недопустимо да се репарират по ЗОДОВ. По иска за присъждане на законна лихва, счита, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда.

В съдебно заседание ищецът К.Д.Д. се явява лично и с адв. Т. К., като поддържа исковата молба и моли исковете да се уважат изцяло, ведно с направените по делото разноски. Сочи, че след оправдателната присъда не е публикувано опровержение от ответника, което му причинило морални страдания. С наложената му мярка за неотклонение „Задържане под стража” била ограничена личната му свобода и престоял 77 дни в ареста.

За това прекъснал лечението си от наркотична зависимост. Изтъква, че продължителното наказателно преследване – от 1 г. 8 м. и 10 дни го довело до силно психическо напрежение и стрес.

В съдебно заседание ответникът Прокуратурата на Република България и Районна Прокуратура Русе, се представляват от прокурор при РРП Стефан И., който оспорва предявеният иск за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. и имуществени вреди в размер на 220 лв. и моли да се отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан. Счита, че не са ангажирани доказателства от ищеца за наличие на пряка причинно следствена връзка с действията на Прокуратурата на РБ. Алтернативно счита иска за прекомерно завишен, както и че лихва се дължи от влизане в сила на оправдателната присъда 25.02.2008 г.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното НОХД № 4039/2006 г. по описа на РРС ІІІ н.с-в, с присъда № 121/26.06.2007 г. ищецът К.Д.Д., с ЕГН ********** е признат за невинен по повдигнатото му обвинение за това, че на 13.06.2006 г. срещу 14.06.2006 г. в гр. Русе се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило

18 г. - М. Р. М., на 16 години, от гр. Русе, като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание и на осн. чл. 304 от НПК е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение по чл. 152 ал. 2 т. 1 вр. с ал. 1 т. 2 пр. 1 и 2 от НК.

Присъдата е протестирана от РРП пред въззивната инстанция, която с решение № 57/25.02.2008 г. по ВНОХД № 33/2008 г. по описа на РОС, потвърждава присъда № 121/26.06.2007 г. постановена по НОХД № 4039/2006 г. по описа на РРС. Решението е окончателно и присъдата влиза в сила на 25.02.2008 г.

Видно от приложеното дознание № 653/06 г. по описа на Второ РПУ гр. Русе и Дознание 447/2006 г. по описа на Районна прокуратура Русе с постановление от 14.06.2006 г. 22,25 ч. на РРП ищецът е привлечен в качеството на обвиняем. С постановление от 14.06.2006 г. 22,50 ч. на РРП ищецът е задържан за 72 часа за довеждането му пред Съда. С определение № 24 от 16.06.2006 г. по ЧНД № 1989/2006 г. на РРС е взета по отношение на ищеца мярка за неотклонение „Задържане под стража” по искане на РРП. С определение от 21.08.2006 г. РРС е оставил без уважение искане на ищеца по чл. 65 от НПК за изменение на взетата мярка за неотклонение, което е отменено с определение № 233/30.08.2006 г. по ВЧНД 288/2006 г. на РОС и вместо изменена мярката за неотклонение от „Задържане под стража” в „Парична гаранция” в размер на 1000 лв.

От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че ищецът е изтърпял мярка за неотклонение „задържане под стража” за периода от 14.06.2006 г. до 30.08.2006 г.

По делото е представен Договор за правна защита и съдействие сключен между ищеца и адв.

Терзиев за сумата 220 лв., за защита по Д № 447/06 РРП.

Видно от представеното по делото удостоверение изх. № 429 от 23.02.2011 г. изд. от ЦПЗ Русе ЕООД, в периода от 04.05.2006 г. до 16.06.2006 г., ищецът К.Д.Д., тогава на 22г., с адресна регистрация: гр. Русе, ул. „Чипровци” 21, вх. 2, ет. 2, е работил като градинар по трудов договор по национална програма „Отново независими” в ЦПЗ Русе ЕООД.

Видно от приложената по делото епикриза изд. от ОДПЗ Русе ЕООД К.Д. е неработещ, постъпил на 09.01.2006 г. и изписан на 15.01.2006 г. с диагноза: психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди, синдром на зависимост. В епикризата е отразено, че ищеца боледува от 3 г. като системно е приемал хероин. Поддържа субституиращо лечение със „Субститол”, последен прием на 08.04.06 г. Изписан преди включването на „Ревия” в терапията, поради срив на мотивацията, взет от близки. Предадени на майката 28 таблетки „Ревия”.

От представената по делото справка за съдимост на К.Д.Д. изд. на 15.12.2011 г. от РРС „Бюро съдимост” се установява, че лицето е осъждано: 1/по НОХД 995/2004 г. за престъпление по чл. 198 ал. 1 НК, чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК за това, че отнел на 07.02.2004 г. чужди движими вещи, 11 лв. в брой, от владението на Д. Стоянов и Кр.

Тодоров, с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване, поради което му е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което наказание е отложено за срок от 3 г. и е реабилитиран по право на 05.06.2007 г.; 2/по НОХД 740/2004 г., с присъда от 21.05.2004 г. на РРС в сила от 08.06.2004 г. за това, че на 16.01.2004 г. в гр.

Русе, отнел чужди движими вещи - пари на стойност 20 лв. от владението на Иван Марчев от гр. Русе, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие откраднатата вещ била заместена и е освободен от наказателна отговорност, като му е наложена административно наказание глоба от 500 лв. на осн. чл. 197 т. 2 вр. чл. 194 ал. 3 НК вр. чл. 78А ал. 1 НК.

От събраните по делото свидетелски показания на свид. М.Т.Г. - баба на ищеца по майчина линия, се установява, че К. живее при нея откакто се е родил и тя го отгледала. Майка му заминала за Гърция да работи. Баща му „го убили”. К. започнал да взема наркотици. Започнали да го лекуват, като го изпратили на лечение. Неговите приятели разбрали, че той се лекува и е излекуван и започнали да го търсят, отново да го „зарибят”. Той три години бил чист и когато го задържали се получил един голям шок. Лекарството му не трябвало да се спира веднага. В момента на задържането той бил на работа.

Взели го специално от София по програма от Психото да работи и да докаже, че може да се изчисти. Той работел и бил много добре. Тя всяка вечер му правела тест, три години. Сега се влошил много. Голям стрес имал. Когато го задържали направо го пратили в ареста, че изнасилил една наркоманка. Свидетелката ходела на свиждане при него всеки ден почти. Носела му храна и да види как е състоянието му. Ходила при д-р Иванов лекуващия му лекар за съвет. К. споделял, че се чувства зле защото ги няма лекарствата. Казвал, че е много зле и иска да си сложи край на живота, че не е виновен. Отразило му се много. От работа го уволнили. Във вестника три пъти го писали, че е опасен за Обществото.

На работа не го вземали сега. След като го освободили от ареста, не смеел да излезе навън и като се звънне, изпадал в стрес и му ставало лошо, криел се.

Мислел, че Полицията идва. Преди това като се лекувал, бил много по-добре. Бил първия наркоман излекуван и се гордеел. Нямал нерви, нямал нищо, ходел на работа. Като станало това нещо и го задържали, всичко се обърнало пак. По цели нощи не спял и сега също. Д-р Иванов ходил и казал в ареста, че трябва да си взема лекарствата. Изписали му „Ревие”, за мозъка и струвало 150 лева на месец. Дали всичко, което трябва, за да го излекуват. След като минало делото не е спокоен. Като излязъл от ареста продължил лечението си веднага и се подобрил здравословно от лекарството. Обаче нервите му не се поправили. Във вестник “Бряг” пуснали много лошо за наркотиците, за това дето са го задържали, за него.

Горните факти съдът установи след преценка на всички събрани по делото доказателства, съобразно доказателствената сила, която им придава ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

От събраните писмени доказателства по делото се установява, че по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 152 ал. 2 т. 1 вр. с ал. 1 т. 2 пр. 1 и 2 от НК ищецът е оправдан изцяло на 25.02.2008 г.

При положение, че ищецът е оправдан и наказателно производство е прекратено, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и следва да се ангажира отговорността на държавата.

Отговорността на държавата е безвиновна гаранционно-обезпечителна отговорност и е за репариране на причинените на ищеца вреди от органите на прокуратурата, които са в причинна връзка с образуваното срещу ищеца наказателно производство. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, отговорността на държавата е обективна и не се изисква да са налице виновни действия от страна на съответното длъжностно лице повдигнало и поддържало обвинението в извършване на престъпление, за което образуваното срещу ищеца наказателно производство е прекратено, поради което не следва да се изследва въпросът за мотива на длъжностните лица повдигнали и поддържали обвинението срещу ищеца. Налице са предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОДОВ и този, който следва да отговаря за претърпените от ищеца вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство е Прокуратурата на Република България.

Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди, които се явяват пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, която причинна връзка в случая е налице.

Безспорно в резултат на повдигнатото обвинение ищецът е бил отстранен от работа и по този начин е бил лишен от възможността да получава трудовото си възнаграждение като градинар по трудов договор по национална програма „Отново независими” в ЦПЗ Русе ЕООД и възможността да продължи лечението си. Относно размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да се имат предвид всички факти и обстоятелства, в резултат на които ищецът е търпял негативни изживявания и емоции, докато срещу него е имало висящо наказателно производство, както и да се има предвид периода от образуването до прекратяването на наказателното производство. От събраните по делото свидетелски показания на свид. М.Т.Г. - баба на ищеца по майчина линия, се установи, че след като го освободили от ареста, не смеел да излезе навън и като се звънне, изпадал в стрес и му ставало лошо, криел се.