Решение № 19889 от 05.11.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19889 гр. С., 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110140237 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу М. Е. Ф., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата 696,59 лв. - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 18.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 87,47 лв. - мораторна лихва за период от 14.08.2022 г. до 14.02.2024 г., сумата 55,92 лв. - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 18.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 10,83 лв. - мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 14.02.2024 г. върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение, отнасящи се за имот, находящ се на адрес: гр. С....................., абонатен № 92688, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.04.2024 г. по ч. гр. д. № 15898/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.

Ищецът твърди, че ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ като вещен ползвател на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответницата топлинна енергия, като съответно тя не е заплатила дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия 1 купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнася, а като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер.

Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сградата – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение при наличие на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Н.” АД (съгласно молба – уточнение от 11.09.2024 г.) на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата оспорва исковете. Оспорва да е потребител на топлинна енергия, вкл. да е собственик или вещен ползвател на имота, както и оспорва да е единствен наследник на Н. В.Ф.. Оспорва иска за мораторна лихва с доводи, че не е изпаднала в забава за заплащане на процесните вземания. Счита, че искът за главница за дялово разпределение е недопустим, тъй като услугата се извършва от трето лице и ищецът няма право да получава възнаграждение за нея, както и оспорва, че са извършвани някакви услуги от дружеството топлинен счетоводител. Оспорва иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение с доводи, че липсва покана, която да е поставила ответницата в забава. Евентуално възразява за погасяване на сумите по давност. Заявява, че не оспорва доставката на топлинна енергия и нейното количество, размера на дължимите суми съгласно счетоводните записвания на ищеца, както и съответствието им с действащите цени за топлинна енергия към процесния период. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника по чл. 414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

За да се уважат предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че за исковия период между страните е съществувало валидно правоотношение (предвид качеството на ответницата на вещен ползвател на имота), по силата на което се е задължил да доставя до имота на ответницата топлинна енергия срещу задължение на последната да заплаща стойността й, че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно действащата към съответния момент нормативна уредба, които са в размер поне на исковата сума, че е извършена услугата за 2 дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответницата, която е поела задължение да заплати тази сума на ищеца и договорения размер на възнаграждението.

За да се уважат предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставената топлинна енергия, както и отправена и получена от ответницата покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания, както и всички свои възражения.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

Спорно е дали ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия за процесния имот и абонатен номер през процесния период, което ищецът твърди, че произтича от качеството на ответницата на вещен ползвател на имота.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна 3 енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (така ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че през исковия период ответницата е имала качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до процесния имот.

По делото е приет Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 79, том I, рег. № 4626, дело № 261 от 2019 г., видно от който на 27.05.2019 г. Н. В.Ф. и М. Е. Ф. са дарили на сина си Н.Н.Ф.в процесния апартамент № 31, идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С., район „В.“, жилищен комплекс „С.“, на осми жилищен етаж в жилищната сграда – блок 14, със застроена площ от 69,04 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, заедно с избено помещение № 19 с полезна площ от 3,93 кв. м. и заедно с 1,680 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата.

Дарителите Н. В.Ф. и М. Е. Ф. са си запазили правото на ползване върху дарявания недвижим имот пожизнено и безвъзмездно.

По делото е прието Удостоверение за наследници с изх. № РВЕ21-УГ01-5543 от 06.07.2021 г., издадено от Столична община, район „В.“, видно от което Н. В.Ф., ЕГН ********** е починал на 04.07.2021 г., като е оставил за свои наследници по закон М. Е. Ф., ЕГН ********** /съпруга/, Е.Н.а Ф., ЕГН 721276830 /дъщеря/ и Н.Н.Ф.в, ЕГН ********** /син/. По делото са приети също: Заявление от Н.Н.Ф.в с вх. № 49747/02.09.2021 г. до Софийски районен съд за вписване в особената книга на съда на отказа му от наследство, оставено от Н. В.Ф., Заявление от Е.Н.а Ф. с вх. № 49744/02.09.2021 г. до Софийски районен съд за вписване в особената книга на съда на отказа й от наследство, оставено от Н. В.Ф., 4 както и Удостоверение с изх. № 10440 от 07.09.2021 г. по ч. гр. д. № 51370/2021 г. по описа на СРС, 37 състав, според което с решение № 2498/03.09.2021 г. е вписан в особената книга при съда за отричане от наследство отказът на Н.Н.Ф.в от наследството, останало след смъртта на Н. В.Ф., ЕГН **********, починал на 04.07.2021 г., като отказът е вписан под № 1673/08.09.2021 г. и Удостоверение с изх. № 10419 от 07.09.2021 г. на СРС, 80 състав, според което Е.Н.а Ф. се е отказала от наследството, останало след смъртта на Н. В.Ф., ЕГН **********, починал на 04.07.2021 г., като отказът е вписан в особената книга на съда под № 1659/07.09.2021 г.

Разпечатката съдържа 27 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bbb105c5-5171-47ce-a03b-96525040a620