Решение № 4165 от 11.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4165 гр. София, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110206242 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С електронен фиш серия К № 6451483 издаден от СДВР на Д. Б. Б., с ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение по чл. чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност.

Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което, в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се излагат оплаквания за непълноти в съдържанието на атакувания електронен фиш, като се сочи, че в същия не е посочено дали е издаден в отсъствие на контролен орган или не, както и не посочен вида на АТСС- стационарно или мобилно. В тази връзка пък подробно се аргументира, включително с привеждане на обилна съдебна практика, че санкционирането чрез използване на облекчения ред на чл.189, ал.4 ЗДвП е възможно само при установяване на нарушението със стационарно техническо средство. Прави се и възражение за изтекла давност, като жалбоподателят твърди, че доколкото от датата на нарушението- 13.10.2022г. до датата на връчване на процесният електронен фиш- 01.04.2023г. е изминал период надхвърлящ срока по чл.34, ал.1 ЗАНН, то е изтекъл предвидения там давностен срок, което изключва възможността за ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя. На следващо място се акцентира върху факта, че липсват доказателства за изправността на техническото средство към датата на нарушението, респективно за достоверността на установената от него скорост на движение, както и върху факта, че към ЕФ не е приложен снимков материал от извършеното чрез АТСС заснемане, като се твърди и непълнота и неяснота при отразяване на мястото на извършване на нарушението. В заключение пък отново се излагат оплаквания, свързани със съдържанието на електронния фиш, в частност относно непълно описание на санкционния акт обуславящ признака повторност, доколкото не е отразено за какво точно нарушение е издадени същия, както и предвид липсата на указание относно реда и сроковете за обжалване на електронния фиш.

1

Претендира присъждане на сторените в хода на производството разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

В съдебно заседание въззиваемата страна, СДВР, редовно призовани, не изпращат представител. По делото са представени писмени бележки, в които се излагат общи съображения за материална и процесуална законосъобразност на атакувания електронен фиш, като се акцентира върху обществената опасност на нарушенията на ограниченията в скоростта на движение. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, ул."Васил Чекаларов" № 28.

На 13.10.2022г. в 15:46 часа в гр.София, по бул.“Черни връх", лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5 ***“ с регистрационен номер *** собственост на "Уникредит Лизинг" ЕАД, с ползвател жалбоподателя Д. Б., се движел в посока от бул.“Св.Наум“ към бул.“Джеймс Баучер“. По същото време на бул. „Черни връх“ в района на № 26, от патрул на ОПП-СДВР бил осъществяван контрол за спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство модел CORDON M2, с номер на устройството MD1193. Системата била въведена в експлоатация от служител на ОПП-СДВР, а измерването било извършено в периода от 14.40 до 17.30 часа на 13.10.2022г., съгласно приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта.

При преминаване на посочения автомобил в района на контрол, била отчетена скорост на движение от 72 км/ч, след отчитане на допустимото отклонението от 3 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч, в рамките на населените места. Скоростта на движение била установена с посоченото по-горе техническо средство чрез изготвяне на фотоснимка, отразяваща, дата, точен час, адрес и географски координати, както и скорост и самото превозно средство, в частност регистрационния номер на същото.

Въз основа на тези данни на основание 189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя Б. в качеството му на собственик на превозното средство с рег. № СВ 3000 ТВ бил издаден атакувания Електронен фиш серия К № 6451483.

Освен това жалбоподателят Д. Б. е наказван по административен ред за същото деяние- превишаване на максимално допустимата скорост на движение, представляващо нарушение на чл.21 ЗДвП, а именно с Електронен фиш серия К, № 5373341, издаден от СДВР, връчен на 28.01.2022г., влязъл в сила на 14.02.2022г., като глобата по същия дори е заплатена от жалбоподател, съгласно отбелязванията в АИС-АНД и Справка картон на водача.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – Електронен фиш серия К № 6451483, Електронен фиш серия К, № 5373341, справка за регистрация и собственост на МПС, Заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 13.10.2022г. Протокол от проверка № 06-СГ-ИСИС/15.03.2022г., Удостоверение за одобрен тип техническо средство и справка от електронния регистър на БИМ за вписан тип средство за измерване, Ежедневна форма на отчет, справка от АИС-АНД, Справка картон на водача за жалбоподателя Д. Б. Б., Справка от СО, дирекция „Управление и анализ на трафика“ относно организацията на движението и поставените пътни знаци на бул.“Черни връх “, с приложена към същата схема, веществени доказателствени средства –фотоснимка, изготвени с техническо средство, 2 заснемащо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, дигитална снимка на техническото средство.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, но разгледана по същество жалбата се явява неоснователна в искането за отмяна по изложените по-долу съображения.

На първо място, съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения свързани със съдържанието на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Съдът не споделя изложените в жалбата оплаквания за непълнота в съдържанието на ЕФ, като макар и схематично описанието на нарушението съдържа всички обстоятелства от значение за отговорността- място, време, изпълнително деяние и неговите обективни характеристики, включително данните за скоростта и техническото средство, с което е установена, като обемът на информацията в пълна степен позволява на нарушителя да разбере административното обвинение. Същото в пълна степен важи и за описанието на обстоятелствата, относими към квалифициращия признак, а именно повторността, като изрично е посочен акта, който обуславя същата, както и, че настоящото деяние е извършено в рамките на една година от влизане в сила на същия. При това макар да не е изрично посочена датата на влизане в сила на ЕФ К/5373341, то изрично е отбелязано, че нарушението попада в едногодишния срок от нея, с оглед на което се съдържат достатъчно твърдения, които да гарантират правото на защита на нарушителя и да му позволят да разбере всички параметри на вмененото нарушение. Тук е мястото да се отбележи, че в съдържанието на ЕФ, еднозначно е посочена приетата за установена стойност на движение, срещу който именно факт се защитава жалбоподателя, а при съпоставка с наличните по делото доказателства е видно, че отразената стойност е след приспадане на толеранса от 3 км/ч. Предвид на това от една страна административното обвинение е недвусмислено и правото на защита гарантирано, а от друга са спазени правилата за определяне на наказуемата скорост.

На следващо място съгласно легалната дефиниция на §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронния фиш е "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.", т.е. същият се генерира автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно физическо лице, поради което именно не съдържа издател, предвид, на което за законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната система или неговата длъжност. Следва да се изтъкне, че уточнението на чл.189, ал.4 ЗДвП, относно отсъствието на контролен орган и нарушител, касае именно 3 процеса по генериране на самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението, доколкото абсурдно е да се твърди, че което и да е нарушение е извършено в отсъствието на нарушителя, като видно от текста на нормата именно процесът по издаване на ЕФ не включва участие на нарушителя или контролен орган. (изрично в този смисъл Решение № 3845 от 10.06.2022г. по адм.д. 2762/2022г., Решение № 3840 от 10.06.2022г. по адм.д. № 275682022г. по описа на АССГ),поради което и направеното в тази връзка възражение във връзка с липсата на данни относно присъствието на контролен орган в момента на нарушението се явява ирелевантно. Същото важи и за липсата на отбелязване относно вида на АТСС- стационарно или мобилно, доколкото последиците от контрола не са свързани конкретно с посочената разновидност на устройството, а с други негови характеристики, които ще бъдат обсъдени по-долу.

Най-сетне макар атакувания електронен фиш да не съдържа дата на издаване, то от една страна същата е отразена в АИС -АНД- 14.10.2022г., като предвид датата на нарушението- 13.10.2022г., то въпросът за сроковете по чл.34 ЗАНН не се поставя, а връчването на санкционния акт, в настоящия случай- електронен фиш, не се влияе от тези давностни срокове, а се покрива от общата давност на чл.80 НК вр. чл.11 ЗАНН, която се равнява на поне три години бездействие на контролните органи, каквото в настоящия случай не се констатира.

На следващо място правилно е определен субекта на отговорността, като видно от приложената справка за регистрация и собственост, МПС с рег. № *** собственост на дружество- лизингодател, е предоставено за ползване именно на жалбоподателя Д. Б., видно от вписването поради което и при спазване на правилото на чл.189, ал.5, вр чл.188, ал.1 ЗДвП, електронният фиш е издаде именно срещу него. Същият е надлежно връчен на санкционираното лице, респективно не е ограничено правото на защита, нито пък възможността по чл.189, ал.5, изр.2 ЗДвП да посочи друго лице като водач на автомобила.