Определение № 493 от 20.06.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 493 гр. Плевен, 19.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно частно наказателно дело № 20244400600468 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал.7 НПК.

По реда на чл. 243, ал.7 от НПК е постъпила въззивна жалба от Министерство на правосъдието срещу Определение № 458 от 20.05.2024 година, постановено в производството по реда на чл. 243, ал.4 НПК по НЧД № 854/2024г. по описа на Плевенски районен съд, с което е изменено относно основанието, а потвърдено в останалата част като законосъобразно постановлението на РП гр.Плевен от 12.04.2024 г. по ДП № ЗМ 384/2023 г. по описа на 02 Ру на МВР гр.Плевен, пр. № 4149/2023 г. по описа на РП гр.Плевен за прекратяване на наказателното производство.

Посочения съдебен акт се обжалва с доводи, че изводът на районния съд, обосновал потвърждаването на атакувания пред него прокурорски акт, са неправилни. Твърди се, че са подценени съставомерните признаци на извършените престъпления, които не очертават по-ниската им степен на обществена опасност в сравнения с такива от същият вид. Сочи се,че с деянието по чл.277 ал.1 от НК са застрашени обществени отношения, свързани с реда на управление и с дейността на държавните органи, а престъплението по чл.323 от НК е с висока степен на обществена опасност.

В жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което да се отмени постановлението на РП гр.Плевен за прекратяване на наказателното производство, а делото се върне на прокурора за продължаване на следващите се процесуални действия.

1

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и провери правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал.7 НПК.

Производството пред районния съд е образувано по реда на чл. 243, ал.4 от НПК по жалба на МП, жалбоподател и по настоящето дело, срещу постановлението на РП Плевен, с което е прекратено наказателното производство по ДП. Предявено е искане за отмяна на атакуваното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В пределите на извършената проверка по чл. 243, ал.4 НПК на атакувания пред него прокурорски акт районният съд е достигнал до извода за неговата законосъобразност и обоснованост и го е потвърдил, като е изменил основанието в смисъла на приложението на чл.9 ал.2 алт.2 от НК. РС гр.Плевен е приел в атакуваното определение, че се касае за деяния, чиято обществена опасност е явно незначителна- чл.9 ал.2 алт.2 от НК.

Изводите на съда са правилни.

Видно от делото е, че Досъдебното производство е образувано с Постановление от 26.06.2023 година за това, че в периода 17.05.2023г.19.06.2023г. в град Плевен, съзнателно премахнал печат, поставен на законно основание от орган на властта - Областен управител на град Плевен, върху недвижима вещ за знак, че достъпът до апартамент *** е ограничен престъпление по чл.277, ал. 1 от НК.

С Постановление на Районна прокуратура – Плевен от 12.04.2024г. по пр. пр. 4149/2023 година по описа на РП-Плевен е прекратено посоченото досъдебно производство, образувано за престъпление по чл. 277, ал.1 от НК на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. В мотивите на обжалваното постановление, наблюдаващият прокурор е анализирал подробно събраните в хода на разследването доказателства като е достигнал до правилния извод, че формално са осъществени фактическите състави на престъпленията по чл. 277, ал.1 от НК, за което е водено разследването, а така също и на чл. 323, ал.2 от НК.

Безспорно установено при разследването е,че при извършена проверка на договорите за наем на ведомствени жилища, предоставени за управление на Министерството на правосъдието е констатирано незаконосъобразно ползване на апартамент с административен адрес град Плевен, ***, за който е 2 съставен А ДС № 7372/11.09.2017 г. Във връзка с установеното е сезиран областния управител на област Плевен за упражняване на правомощията по чл. 80 от Закона за държавната собственост (ЗДС). След като е установено по безспорен начин, че имотът е държавна собственост и че същият се ползва без правно основание, със заповед № РД-14-60/26.10.2022 г. на областния управител апартаментът е иззет от М. Т. Т., с ЕГН: **********. В определения 14-дневен срок имотът не е освободен и предаден доброволно, поради което на 17.05.2023 г. влязлата в сила на 28.02.2023 г. заповед е изпълнена в присъствието на служители на МВР - гр. Плевен от комисия, назначена със заповед № Л-1364/17.0.2022 г. на началника на затвора гр. Плевен, за което е съставен Констативен протокол per. № 2319/18.05.2023 г. При извършена последваща проверка на място на 19.06.2023 г. комисията установила, че лицето М. Т. е разбило вратата, премахнало е надлежно поставените лепенки с печат и се е самонастанило в апартамента. Министерството на правосъдието е уведомено незабавно с писмо per. № 11-00-1735/19/21.06.2023 г. от началника на затвора гр. Плевен, към което е приложен Констативен протокол per. № 509/19.06.2023 г. на комисията.

Горната фактическа обстановка е установена от събраните в хода на разследването доказателства–показанията на свидетелите К. М. М., Л. М. Б., Р. А. Р.в, К. Й. Г., И. Д. М., А. М.а А., М. Т. Т.. Приложени са документи, касаещи правото на собственост на процесния апартамент. Установено е,че М.

Т. е безработен, получава инвалидна пенсия в размер на 440лв. и същият има Решение на ТЕЛК, от което е видно, че е с 50% намалена трудова работоспособност. От приложените справки от ТД на НАП е видно,че Т. е работил до 2020г.

Посочено от прокурора и възприето от РС гр.Плевен е, че от правна страна, описаната фактическа обстановка, покрива съставомерните признаци, както на престъпление по чл.277, ал.1 от НК, в каквато насока е водено разследването, така и на такова по чл.323, ал.2 от НК - самоволно заемане на недвижим имот.

Прието обаче е, че е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК. Касае се за посегателство върху имот, който е държавна собственост, но М. Т. е роден във въпросното жилище, и през целият си живот е живеел в него. Когато то било запечатано от комисията, вещите на Т. били в жилището, което била причината 3 той да проникне в него, а и нямало къде другаде да отиде. Той е с ограничена трудоспособност и трудно подвижен, поради заболяване, за което са приложени и документи. Преживява със социална пенсия в размер на 440,00лв. , той е работил до 2020г., след което не е имал възможност да е трудово ангажиран. Не на последно място е посочено и чистото съдебно минало. Всички тези обстоятелство, установени по делото обусловили правния извод, че обществена опасност на извършеното от Т. е явно незначителна, което сочи, че използването на наказателна репресия е неоправдано.

Тези изводи са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция.

Правилно е твърдението в жалбата,че при престъпления на формалното извършване, какъвто е конкретният случай, в признаците им не е посочен резултат, който да настъпи при извършване на изпълнителното деяние. В този смисъл, ако преценката на съда почиваше на съждения за степента на обществената опасност на деянието по признак на настъпил резултат би бил в нарушение на закона. В обжалваното определение РС гр.Плевен не е направил такива съждения.

По отношение наведените в жалбата твърдения, че достигнатата степен на обществена опасност следва да се прецени, след като се съобразят всички фактически обстоятелства,също е правилно и точно това е сторил първоинстанционният съд. А що се отнася до сочените допълнителни неблагоприятни последици, в случая продължилата години наред невъзможност за Министерството на правосъдието да ползва пълноценно недвижимия имот, то това е следствие на продължилото във времето обжалване пред съда заповедта, издадена на основание чл.80 от ЗДС, с която е разпоредено да се изземе от ползвателя процесното жилище. Обжалването на съответен, подлежащ на обжалване акт е гаранция в правовата държава за справедливост и упражняването на права от този вид не може да се тълкува във вреда на лицето, упражнило тези свои права.

С оглед изложеното първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая се касае за втората хипотеза на чл. 9, ал. 2, алт. 2 от НК, а именно за деяние, чиято обществена опасност е явно незначителна, като възприел направеното в постановлението за прекратяване на наказателното 4 производство обсъждане на данните за деянието и личността на извършителя.

В съответствие с посочените съображения, първоинстанционният съд правилно приел, че на основание чл. 243, ал. 7, вр., ал. 5, т. 2 от НПК, прокурорският акт следва да бъде изменен, в смисъл че в случая се касае за деяние, чиято обществена опасност е явно незначителна, т.е. че макар деянието формално да осъществява състава на престъпление по чл. 277, ал.1 от НК, респ. на чл. 323, ал.2 от НК, то обществената опасност на това деяние е явно незначителна, съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 2, алт. 2 от НК.

Предвид изложеното и на основание чл. 243, ал.8 НПК окръжен съд гр.Плевен,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 458 от 20.05.2024 година, постановено в производството по реда на чл. 243, ал.4 НПК по НЧД № 854/2024г. по описа на Плевенски районен съд, с което е изменено относно основанието, а потвърдено в останалата част като законосъобразно постановлението на РП гр.Плевен от 12.04.2024 г. по ДП № ЗМ 384/2023 г. по описа на 02 Ру на МВР гр.Плевен, пр. № 4149/2023 г. по описа на РП гр.Плевен за прекратяване на наказателното производство.

Определението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5