Решение № 7 от 04.02.2025, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Частно наказателно дело 35/2025
- Вид
- Решение № 7
- Подписан
- 04.02.2025
- В сила
- 12.02.2025
- Състав
- Петър Петков Монев, Деница Красимирова Петрова, Атанас Милчев Каменски
РЕШЕНИЕ
№7 гр. гр. Добрич, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър П. Монев
Членове:
Атанас М. Каменски
Деница Кр. Петрова при участието на секретаря Детелина Вл. Михова в присъствието на прокурора В. В. В. като разгледа докладваното от Деница Кр. Петрова Частно наказателно дело № 20253200200035 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по реда на чл.32, ал.1 във вр. с чл.16 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС /ЗАКОН за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции/за разглеждане на постъпило в Окръжен съд–гр.Добрич Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, придружено с решение за налагане на финансова санкция, издадено от несъдебен орган-Областна управа С. П. (B. St. P.), А., засягащо б. гражданин Е. Д. - роден на *****г. с последен известен адрес с.Л., обл.Д.
От извършената служебно справка за данните за лицето се установява, че се касае за българския гражданин Е. Г. Д., роден на ***г. в гр.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес и настоящ адрес с.Л., ул.“***“ №***, общ.Д., обл.Д. Лицето не може да бъде намерено, за да бъде редовно призовано, поради което му е назначен служебен защитник съобр. чл.32 ал.1 вр. чл.16 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС.
1
В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Добрич изразява становище за наличие на всички предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция.
Защитникът изразява становище, че са налице условия за признаване на санкцията.
Добричкият окръжен съд намери следното:
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение Решение №**** за налагане на финансова санкция, постановено на 19.01.2024г., влязло в сила на 19.11.2024г., издадено от несъдебен орган - Областна управа С. П. (B. St. P.), А. С решението на българския гражданин Е. Г. Д., роден на ***г. в гр.Д., ЕГН ********** е наложена финансова санкция –глоба в размер на 135 евро за това, че на 12.09.2023г. в 15:06ч., движейки се с МПС-ремарке рег.№ ТХ*** по път- автомагистрала в А. е превишил разрешената максималната скорост с 24 км/ч, / разрешена максимална скорост-80 км/ч/, и тегленото ремарке е тежко, като масата на двете МПС-та надвишава 3500 кг., с което е нарушил §58 Abs. 1 Z.2 lit. E KDV 1967. §134 Abs. 1 KFG 1967.
Съгласно удостоверението общия размер на финансовата санкция е за сумата от 135 евро, представляваща размера на наложената глоба /разноски не са посочени/.
Удостоверението съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложеното решение за налагане на финансова санкция, представляващо акт за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение, издаден от несъдебен орган .
Деянието, осъществено от засегнатото лице попада сред изброените в чл.30 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС –а именно –чл.30 ал.2 т.1– поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, поради което не следва да се прави проверка за двойна наказуемост.
Не са налице основания, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция, посочени в чл.35 от ЗПИИАКОРНФС.
2
Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към чл.4 ал.І от ЗПИИАКОРНФС /, в писмена форма, придружено от превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИАКОРНФС и отговаря на приложеното към него решение за налагане на финансова санкция. Срещу лицето за същото деяние в Р България или в друга държава, различна от издаващата няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция –няма данни за такова. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското законодателство и не се касае за деяние подсъдно на български съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася и за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р България, или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. Решението е постановено срещу пълнолетно /съгласно българското законодателство/ лице, което може да носи наказателна отговорност
/съответно административнонаказателна/ отговорност за деянието, предмет на решението. Наложената санкция не е по-малка от 70 евро.
Производството е било писмено, като лицето е уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно отразеното изрично в удостоверението, което отбелязване е достатъчно доказателство за уведомяването на лицето. Приложена е и обратна разписка от пощенски плик.
Тъй като се касае до несъдебен орган изрично в удостоверението е отразено, че издаващия орган потвърждава, че засегнатото лице е имало възможност да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела.
Доколкото местоживеенето на лицето е на територията на Република България е налице една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението, съдържащи се в чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС.
Липсват доказателства от засегнатото лице за пълно или частично изпълнение във връзка с решението за налагане на финансова санкция, поради което не 3 следва да се обсъжда чл.17 от ЗПИИАКОРНФС.
На основание чл.16 ал.8 във вр. с чл.32 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи равностойността й в български лева по курс на БНБ към датата на постановяване на решението за налагане на финансова санкция /при фиксиран курс 1.95583 лв. за 1 евро / , и л и 135 евро /общия размер на финансовата санкция/ са равностойни на 264,04лв. към датата на решението за налагане на финансова санкция т.е. засегнатото лице дължи по финансовата санкция тази сума По гореизложените съображения и на основание чл.32 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение №***за налагане на финансова санкция, постановено на 19.01.2024г., влязло в сила на 19.11.2024г., издадено от несъдебен орган - Областна управа С. П. (B.St. P.), А., с което на българския гражданин Е. Г. Д., роден на ***г. в гр.Д., ЕГН ********** е наложена финансова санкция –глоба в размер на 135 евро за нарушения по §§58 Abs. 1 Z.2 lit. E KDV 1967. §134 Abs. 1 KFG 1967., равностойни на 264,04лв. към датата на решението за налагане на финансова санкция.
Препис от настоящото решение, ведно с Решение №**** за налагане на финансова санкция, постановено на 19.01.2024г., влязло в сила на 19.11.2024г., издадено от несъдебен орган - Областна управа С.П. (B. St. P.), А. да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.
След получаване на решението, НАП незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, като след приключване на изпълнението също да уведоми настоящия съд, за да се съобщи на компетентния орган на издаващата държава.
Да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, както и копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Препис от решението да се връчи на засегнатото лице.
4
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Варна в седмодневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5