Решение № 6294 от 08.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6294 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВА ЦВ. НЕШЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело № 20221110154591 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по искова молба, подадена от „фирма“ АД, срещу Р. М., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва:

1. иск с правно основание чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца за сумата в размер на 5 000 лева, представляваща главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № (номер) от 08.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума;

2. иск с правно основание чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца за сумата в размер на 151,93 лева, представляваща неразрешен овърдрафт по процесния договор за потребителски кредит;

3. иск с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 133,88 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 09.04.2020 г. до 07.10.2022 г. и 4. иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД, вр. т.5.4 от договора за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 256,49 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 09.04.2020 г. до 07.10.2022 г.

В исковата молба се твърди, че на 08.03.2019 г. между страните е сключен договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт 1 по разплащателна сметка № (номер), при условията на който кредиторът предоставя на кредитополучателя възможност да ползва револвиращ кредит под формата на овърдрафт по неговата разплащателна сметка в размер на 5 000 лева.

Кредитополучателят е усвоил изцяло овърдрафта, като дори е ползвал парични средства, превишаващи салдото по разплащателната му сметка. Датите, основанието и конкретните стойности на всички усвоени суми са подробно описани в приложената Справка за движението по разплащателната сметка. Ищецът сочи, че в т. 11 от договора е уредена възмездност на правоотношението между страните, като в полза на кредитодателя се начислява възнаградителна лихва /цена на кредита/ - годишен лихвен процент в размер на 9 %. Възнаградителната лихва се дължи ежемесечно на число от календарния месец, съвпадащо с датата от месеца, на която изтича срокът за издължаване на овърдрафта, тоест на всяко 8-мо число от съответния месец. В т.11.2 е прието, че при неиздължаване на ежемесечната дължима лихва по усвоената част от кредита, същата се отнася като усвоена част от разрешения кредитен лимит /овърдрафт/, а ако той е усвоен изцяло, то неплатената лихва се отнася като неразрешен овърдрафт, олихвяван по реда на т.5.4 от процесния договор. Съгласно т.

11.3 от договора, при неиздължаване от страна на кредитополучателя за главница и/или лихви, както и в случаите на предсрочна изискуемост, последният дължи на банката обезщетение /неустойка/ в размер, посочен в т. 5.4 - законната лихва за забава или 10 % годишно. Ответникът е преустановил изпълнението на договорните си задължения относно погасяване на дължимите суми по кредитното правоотношение, считано от 08.02.2020 г. Съгласно т. 7 от договора крайният срок за погасяване на всички задължения по целия кредит е настъпил на 08.03.2022 г. и на това основание ищецът претендира изискуемост на всички свои вземания спрямо ответника, като в случая покана до последния не е необходима, тъй като съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава със самото изтичане на деня на изпълнението, след като този ден е определен. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника за отговор, като макар извън срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез назначен особен представител. Процесуалният представител оспорва предявения иск.

Твърди, че процесният договор е сключен в нарушение на ЗПК, като ищецът не е представил никакви доказателства, сочещи, че текстът на договора, на общите условия и на всички съпътстващи документи са били разбираеми за ответника, предвид че същият е гражданин на (кралство). Последното сочи, че е в нарушение с чл. 11, ал. 1 ЗПК. Навежда, че липсва декларация, че ответникът владее български език, нито има отбелязване на присъствието на преводач при уговаряне на съглашението. Изрично е маркирано, че макар отговорът да е депозиран извън законоустановения за това срок, същият съдържа възражения, чието предявяване не може да бъде ограничено от 2 преклузията по чл. 131 ГПК, доколкото касае императивни норми за неравноправност, за които съдът дължи и служебно произнасяне.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД:

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем. Според чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено /чл.

240, ал. 2 от ЗЗД/. Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

Следователно за уважаване на предявените искове следва да бъдат установени следните предпоставки: 1/ между ищеца в качеството му на заемодател и ответника, в качеството му на заемополучател, е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на процесната сума и възнаградителна лихва върху нея, а именно – предаване от ищеца на ответника на паричната сума, предмет на договора за кредит и размера на писмено уговорената лихва; 2/ настъпила е изискуемостта за връщане на получената в заем сума – изтичане на срока за заплащане задължението; 3/ ответникът не е върнал заетите пари;

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

За основателност на предявените искове на първо място следва да се установи наличието на договор за кредит, кредитодател по който е ищецът в настоящото производство – „фирма“ АД, а кредитополучател – ответника. По делото е представен договор за банков кредит от 08.03.2019 г., сключен между „ фирма“ АД и ответника, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника кредит под формата на заем усвояван чрез овърдрафт в размер на 5 000 лева, а ответникът се е задължил да върне предоставената му в заем сума в срок до 08.03.2020 г., ведно с договорена между страните възнаградителна лихва. Съгласно параметрите и условия на кредита, заемът е сключен при годишен лихвен процент в размер на 9 %, като общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 5272,01 лева, определена към момента на сключване на договора. Годишният процент на разходите е определен на 10,1882 %.

Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено както 3 от постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на заемателя на сумата, предмет на договора. Заемодателят е изпълнил задължението за реално предоставяне на заемателя на сумата от 5000 лева, предмет на паричния заем, който факт следва от заключението на вещото лице по ССчЕ, от което се установява, че кредитът е под формата на овърдрафт и е отворен тип, който се отпуска до размера на договорения лимит и се усвоява и погасява многократно изцяло или частично, до максимално разрешения размер. Усвояването на кредита е под формата на теглене в брой от банкомати АТМ и плащания на сделки кредитирани от банката. Движението по овърдрафта се е отчитало по сметка с IBAN (айбан) с титуляр ответника. Според вещото лице към 08.03.2020 г. усвоения овърдрафт е в размер на 5 037,42 лева.

Следователно по делото се доказва, че кредиторът е изпълнил задължението си да предаде на кредитополучателя паричната сума, предмет на договора за заем, съобразно уговорения в договора начин, като за заемателя е възникнало задължение да върне предадената парична сума в уговорения в договора срок.

Доколкото това обстоятелство се установи по делото, то налице е първата предпоставка за уважаване на предявения иск.

Както беше посочено, крайният срок за връщане на предоставената в заем сума, ведно с договорената между страните възнаградителна лихва, е изтекъл на 08.03.2020 г., поради което и по аргумент от чл. 84, ал. 1 ЗЗД вземането на кредитора за главница и възнаградителна лихва е изискуемо в пълен размер.

Следователно, исковете за заплащане на главница и възнаградителна лихва са установени по своето основание, като следва да бъде извършена преценка за размера на дължимите суми. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните, размерът на непогасените задължения за главница и възнаградителна лихва, изискуеми към 10.10.2022 г., възлизат на сумите, както следва:

5000 лв. – главница (разрешен лимит към дата на падеж); 151,93 лв. – главница (неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит); 1133,88 лв. – възнаградителна лихва за периода от 09.04.2020 г. до 07.10.2022 г.

Неоснователни са доводите на особения представител на ответника, че същият не е разбирал текста на договора и липсва съгласие за сключването му. Както стана ясно, ответникът е ползвал многократно предоставените му в заем пари под формата на овърдрафт. Той е подписал договора и с това се е съгласил с всички негови клаузи. По делото липсват данни, от които да се изведе съмнение в това, че ответникът не е разбирал какво подписва.

Ето защо, исковете с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД следва да се уважат за пълния предявен размер, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

4

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД:

За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг, акцесорна клауза за заплащане на неустойка в случай на забава, както и какъв е размерът на дължимата неустойка.

Както беше посочено, по делото се установява, че кредитополучателят е преустановил погасяването на дължимите вноски по договора за кредит.

Съгласно т. 11.3 от договора, при неиздължаване от страна на кредитополучателя на главница (изискуем разрешен и/или неразрешен овърдрафт и/или лихви, съгласно съответните срокове, както и в случаите на предсрочна изискуемост, цялата ползвана, но неиздължена част, включително над разрешения лимит на овърдрафта се олихвява с лихва за неразрешен овърдрафт по т. 5.5. – в размер на законната лихва 10,00%.

Следователно, по делото се установява, че е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължението му да заплаща дължимите сумите по договора за кредит, като между страните е налице договорена неустойка в случай на такова неизпълнение.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза дължимата и непогасена неустойка за забава възлиза на сумата от 1256,49 лв. (вещото лице е посочило като общ размер на възнаградителната лихва и лихвата за забава взети заедно, който сбор надвишава претендираните възнаградителна лихва и неустойка за забава). Съдът взе предвид и изчисли и по реда на чл. 162 ГПК.

Ето защо, искът с правно основание чл. 92 ЗЗД следва да се уважи изцяло.