Решение № 4990 от 17.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4990 гр. Пловдив, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330107834 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от М. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от Н. П. П.,, с която са предявени осъдителен иск за присъждане на сумата от 3 284,10 лв. – недължимо платена по недействителен Договор за паричен заем Кредирект №******/05.12.2021 г., сключен между страните.

В исковата молба и уточняваща молба се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем Кредирект №******/05.12.2021 г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца парична сума в размер на 1600 лева в заем, като били уговорени още договорна лихва от 642,48 лв. и неустойка при непредставяне на обезпечение от 3 247,52 лв., съгласно т.6.2 от договора. Твърди се, че ищцата била платила общо сумата от 4 884,10 лв. по процесния договор. Поддържа се обаче, договорът за кредит бил недействителен, тъй като съдържанието му не съответствало на императивните изисквания на закона и не бил правилно изчислен и посочен в договора реално приложимия ГПР, доколкото в него не била включена неустойката. Поради изложеното ищцата смита, че платеното над главницата от 1600 лв. е лишено от основание, поради което иска да й бъде възстановена неоснователно надплатената разлика от 3 284,10 лв. По изложените съображения се моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, е депозирал отговор на исковата молба, с който признава на основание чл. 237 ГПК основателността на предявения иск. Развити са съображения, че доколкото не бил дал повод за завеждане на делото, ответникът не дължал разноски. Не били налице и основанията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за присъждане на адвокатско възнаграждение, поради което възразява срещу уважаването на това искане.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между М.

С. А., като кредитополучател, „Сити Кеш“ ООД, като кредитор, е сключен Договор за паричен заем Кредирект №******/05.12.2021 г. с визирано от ищцата съдържание; че уговорената в чл. 6.2 от договора неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 6.1 от договора за предоставяне на обезпечение, не е включена при изчисляването на ГПР по договора за кредит; и че М. С. А. е заплатил сумата от общо 4 884,10 лв. по договора за кредит или сумата от 3 284,10 лв. над чистата стойност по кредита.

В първото по делото открито съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, моли за постановяване на решение при признание на иска. Моли за присъждане на сторените разноски.

Като писмени доказателства са приети Договор за паричен заем Кредирект №******/05.12.2021 г., и приложенията към него, както и извлечение за извършени и предстоящи плащания по кредита от страна на длъжника по сделката М. А..

С оглед признанието на иска и становището на страните, не са събирани допълнителни доказателства, като е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, което води до съвпадение на насрещните им позиции. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда. То не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.

Ето защо и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови решение, основавайки се на признанието, като се уважи изцяло предявения иск.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК, като в нейна полза ще се присъди сумата от 131,36 лв. за държавна такса. В случая съдът счита, че ответното дружество е дало повод за 2 завеждане на делото, като е приемало плащания над размера на главницата по кредита, за които се признава от самия кредитор, че е недействителен на особените основания по ЗПК, както и с оглед обстоятелството, че дружеството е продължавало да претендира допълнителни суми по кредита, видно от представеното извлечение за извършени и предстоящи плащания. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при съобразяване с приетото с Решение по дело C‑438/22 на СЕС, и при отчитане на материалния интерес по делото, ниската фактическа и правна сложност на спора, броя на проведените открити съдебни заседания и осъществената от процесуалния представител на ищеца дейност по защита на неговите интереси, както и при отчитане на изричното възражение за прекомерност от страна на ответника, то в полза на ****** Д. Г. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело в размер на 504 лв. с ДДС

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на М. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, сумата от 3284,10 лева – недължимо платена по недействителен Договор за паричен заем Кредирект №******/05.12.2021 г., сключен между страните.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на М. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, сторените разноски по делото от 131,36 лева за държавна такса.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. Д. Г. от ******, с личен №****** и съдебен адрес ******, сумата от 504 лева с ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана безплатна правна помощ на ищеца по настоящото дело.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3