Определение № 53 от 17.01.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 53 гр. София, 17.01.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Частно касационно гражданско дело № 20238003100142 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. Й. Г., чрез адв. Й. К., срещу определение № 11404/10.11.2022г. по ч.гр.д.№ 11245/22г. по описа на СГС, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд от 03.08.2022г. по гр.д.№ 15070/22г. за прекратяване на исковото производство.

С обжалваното определение въззивната инстанция е приела за установено, че детето Александър и неговите родители, които са страните по делото (Д. Г. – ищец и С. Я. – ответник), са български граждани; че към 23.03.2022г., когато е сезиран българският съд, детето има обичайно местопребиваване в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия; предвид момента на предявяване на исковете - след изтичане на преходния период след напускане на ЕС от Обединеното Кралство - са приложими разпоредбите на ратифицираната от Р Българя и от Обединеното Кралство Конвенцията за компетентността, приложимото право и признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на детето /Конвенцията/, които са идентични тези на Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. и доколкото повдигнатите въпроси са елемент от определената в Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г.

„родителска отговорност”, следва да бъдат разгледани и разрешени по правилата на общата компетентност, прогласена в чл. 8 от Регламента, респ. съобразно целите на чл. 5 и чл. 7 от Конвенцията – от съда по обичайното местопребиваване на детето към момента на сезиране с исковата молба. При така приетото и с оглед неприемането от ответника на подсъдност на спора на български съд, въззивният съд е заключил, че производството по делото е недопустимо предвид липсата на международна компетентност на българския 1 съд.

Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение, като твърди, че исковите претенции са четири ( по чл. 127а СК за заместващо съгласие на ответника за издаване на паспорт на малолетния Александър и за пътуването му в чужбина, придружен от майка си; за определяне на местоживеене на детето Александър на адреса на майка му в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, и за промяна в режима на лични отношения между ответника и детето Александър ), а мотивите на съда за липса на международна компетентност на българския съд касаели единствено спора по последните две претенции. Заявява, че по отношение на исканията по чл. 127а СК е компетентен именно българският съд съгласно чл. 4 КМЧП и предвид липсата на възражение по чл. 119, ал.4 ГПК. Това водило до компетентност на българския съд и по отношение на другите претенции, съгласно чл. 21, ал.1 КМЧП.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят четири правни въпроса, за които се твърди да са разрешени в противоречие с цитирана практика на ВКС от периода 2010г.- 2015г. И четирите въпроса касаят компетентността на българския съд по претенциите по чл.127а СК и са следните ( третият и четвъртият са уточнени от касационната инстанция):

1/ Компетентен ли е българският съд по иск с правно основание чл.

127а, ал.2 СК да разреши спор между родители по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаване на необходимите лични документи за това, ако майката – ищец и детето са български граждани, а ответникът – баща има обичайно местопребиваване в Р България?

2/ Компетентен ли е българският съд по иск с правно основание чл.

127а, ал.2 СК да разреши спор между родители по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаване на необходимите лични документи за това, ако с отговора на исковата молба ответникът не е направил възражение по чл. 119, ал.4 ГПК?

3/ Международната компетентност на българския съд по исковете по чл.

127а СК налага ли на основание чл. 21 КМЧП разглеждането от този съд и на иначе неподведомствените на български съд небрачни искове за местоживеенето на малолетното дете и режима на лични отношения ?

4/ Условие ли е за законосъобразност на атакуваното определение наличието на ясни и убедителни мотиви по заявените в жалбата правни и фактически обстоятелства?

Ответната страна по жалбата – С. А. Я., я оспорва и възразява срещу наличието на основания за допускането й до касационен контрол.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за процесуално недопустима в частта досежно претенцията по чл. 127а СК вр. с чл. 76, ал. 9 ЗБЛД за заместване съгласието на ответника за издаване на паспорт на детето и за пътуване на детето извън страната. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 ГПК /редакция ДВ бр.8/2017г./, въззивните решения в производства по чл. 127а СК не подлежат на касационно обжалване, а според разпоредбата на чл.274 ал.4 2

ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно в частта, касаеща прекратяване на производството по претенциите по чл. 127а СК въззивното определение не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба и в тази й част същата е недопустима.

В допустимата част частната касационна жалба не следва да бъде допускана до разглеждане. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд с обжалваното определение/ решение по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Нито един от поставените от касатора правни въпроси няма отношение към решаващия извод на въззивната инстанция в подлежащата на касационно обжалване част от определението за липса на международна компетентност на българския съд по въпросите по чл.127 СК за местоживеенето на детето и режима на лични контакти. И четирите въпроси на жалбоподателя касаят единствено изключената от касационен контрол, съгласно приетото по – горе, компетентност на българския съд по претенциите по чл. 127а СК.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх.№ 78605/21.11.2022г. на Д. Й. Г., чрез адв. Й. К., срещу определение № 11404/10.11.2022г. по ч.гр.д.№ 11245/22г. по описа на СГС в частта, с която е потвърдено определението на първоинстанционния съд от 03.08.2022г. по гр.д.№ 15070/22г. за прекратяване на исковото производство в частта по исковете по чл. 127а СК, вр. с чл. 76, ал. 9 ЗБЛД за заместване съгласието на ответника за издаване на паспорт на детето Александър и за пътуване на детето извън страната И ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази част.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 11404/10.11.2022г. по ч.гр.д.№ 11245/22г. по описа на СГС в частта, с която е потвърдено определението на първоинстанционния съд от 03.08.2022г. по гр.д.№ 15070/22г. за прекратяване на исковото производство в частта по исковете по чл. 127 СК за определяне местоживеенето на детето Александър и промяна на режима на личните му отношения с бащата.

Определението в прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг тричленен състав на ВКС, а в останалата част е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4