Решение № 304 от 05.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Пловдив, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20255001000386 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 40/19.05.2025 г. по т.д. № 38/2024 г. на ОСХасково, с което е отхвърлен предявеният от „Застрахователна компания Лев инс“АД-гр.София против Н. Х. Г. иск с правно основание чл.500,ал.1,т.3 от КЗ за сума в размер на 171 184,95 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по щета №****************, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 26.03.2024 г., и е осъдено дружеството да заплати на Н. Х. Г. сумата 1 500 лв. за деловодни разноски – възнаграждения на вещи лица, както и да заплати на адвокат М. Т.

Т. от АК-Хасково сумата 3 000 лв. – възнаграждение за адвокат за оказана на Н. Х. Г. безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от ЗА.

Жалбоподателят „Застрахователна компания Лев инс“АД-гр.София моли решението да бъде отменено като неправилно по съображенията, изложени във въззивната жалба от 20.06.2025 г., и да бъде уважен предявеният от него срещу Н. Х. Г. иск. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 26.03.2024 г. иск с правно основание 1 чл.500,ал.1,т.3 от КЗ за осъждане на ответницата Н. Х. Г. да му заплати сумата 171 184,95 лв., представляваща изплатено на Д.А.К. застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по щета №****************, за увреждане, причинено виновно при ПТП на 12.04.2019 г. в гр. Хасково от Н. Х. Г. като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №*******, застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в „Застрахователна компания Лев инс“АД-гр.София, която е напуснала мястото на ПТП без да уведоми и изчака идването на органите за контрол на движението по пътищата, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира за присъждане на разноски.

Ответницата по въззивната жалба Н. Х. Г. моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в писмен отговор от 10.07.2025 г. Като ответница в производството пред окръжния съд оспорва иска като неоснователен. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 12.04.2019 г. в гр.Хасково е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.

№*******, управляван от ответницата Н. Х. Г., при което е пострадал Д.А.К..

Безспорно е, че вината на водача Г. за настъпването на това ПТП е установена със споразумение, одобрено в съдебно заседание на 5.11.2020 г. по НОХД № 1069/2020 г. на РС-Хасково. Не се спори между страните, че за Г. е имало сключена застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при застрахователното дружество-ищец. Няма спор и че дружеството е изплатило на пострадалото лице Д.К. обезщетение в размер на 170 000 лв. за причинените му неимуществени вреди и обезщетение в размер на 1 184,95 лв. за причинените му имуществени вреди. Твърдението на ищеца, заявено с исковата молба, е, че дружеството има право на регрес срещу виновния водач Н. Г. при условията на чл.500,ал.1,т.3 от КЗ, тъй като тя е напуснала мястото 2 на произшествието без да уведоми и изчака контролните органи. Няма спор между страните и относно обстоятелството, че ответницата е напуснала мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, което посещаване от тях в случая е било задължително по закон.

Ответницата възразява и се спори между страните дали в случая тя е напуснала мястото на ПТП по неотложна причина, поради което не дължи на застрахователя платеното от него на пострадалото лице застрахователно обезщетение ведно с претендираната законната лихва.

С подадения на 8.05.2024 г. отговор на исковата молба ответницата оспорва размера на определеното и изплатено обезщетение от застрахователя за неимуществени вреди в размер на 170 000 лв. по предявената от пострадалото лице К. претенция, като счита, че тя е завишена и не отговаря на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Възразява, че е налице значително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия К., който като водач на лек автомобил „Ауди А6“ срег. №*********, престоявайки и/или паркирайки в средата на дясната пътна лента на северното еднопосочно пътно платно на Бул.“България“ и в района на автобусна спирка е нарушил правилата за движение по ЗДвП, посочени в чл.93,94,97 и 98 от ЗДвП. Твърди и че е налице неправомерно поведение на трети участник в движението – водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №********* М.П.Р., който, управлявайки автомобила си по бул.“България“, е бил пристроен в лявата пътна лента на кръстовището между бул.“България“, бул.“Съединение“ и ул.“Стара плаН.“, която пътна лента според хоризонталната маркировка е единствено за завой наляво по бул.“Съединение“ към моста, но вместо това е продължил неправомерно движението си в права посока по лявата лента на бул.“България“, като в този момент пред него в дясна лента се е движил управлявания от ответницата Г. лек автомобил, тя вече е била започнала маневра по заобикаляне на спрелия в нейната пътна лента лек автомобил „Ауди А6“ чрез подаване на ляв пътепоказател, но движещият се успоредно отляво зад нея водач на лекия автомобил „Мерцедес“ неправомерно е предприел изпреварване на лекия автомобил „Голф“ в момент, когато това не е било безопасно и разрешено предвид вече започнатата от него маневра по отклонение наляво за заобикаляне на спрялото в лентата за движение МПС „Ауди А6“, като тези нарушения на правилата за движение от страна на водача М.Р. също са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. При посочване на 3 доказателствените искания за разпит на свидетели е заявено, че събирането на гласните доказателства се иска относно обстоятелства, свързани с психическото състояние на ответницата след произшествието с оглед доказване на неотложни причини по смисъла на чл.500,ал.1,т.3 от КЗ за напускане на произшествието.

С подадената от ищеца на 7.06.2024 г. допълнителна искова молба дружеството-ищец заявява, че в производството по НОХД № 1069/2020 г. на РС-Хасково е доказано, че ударът е бил предотвратим, водачът е разполагал с техническата възможност да предотврати удара с пострадалия, като в случая следва да бъде съобразено и обстоятелството, че районът на местопроизшествието е оживен и това налага изключително внимание от страна на водача. Посочено е, че ответницата като водач на ПТП е напуснала местопроизшествието след като е възприела настъпилото ПТП и пострадалия на пътя, при което като водач е длъжна да остане на местопроизшествието при условията, предвидени в ЗДвП, като е трябвало да спре, да се убеди какви са последиците от произшествието и да остане там, доколкото е имало пострадал човек, а вместо това с ясното съзнание, че е предизвикала ПТП, е напуснала същото без да сигнализира компетентните медицински и полицейски органи.

Посочено е, че с оглед одобреното от наказателния съд споразумение по чл.383,ал.1 от НК, което има последиците на влязла в сила присъда, съгласно чл.300 от ГПК и фактът, че Н. Г. е напуснала мястото на ПТП, е установен от наказателния съд. Заявено е противопоставяне на доказателственото искане на ответницата за събиране на гласни доказателства за изясняване на обстоятелство, свързано с психичното състояние на ответницата след ПТП като причина за напускане на мястото на ПТП. Заявено е, че според ищеца в случай, че ответната страна твърди, че психичното състояние на ответницата е неотложната причина, поради която е напусната мястото на ПТП без да уведоми и изчака контролните органи, то това обстоятелство следва да се докаже с медицинска документация, а не с разпит на свидетели. Оспорено е възражението на ответницата за прекомерност на изплатеното застрахователно обезщетение.

От ответницата не е подаден отговор на допълнителната искова молба.

С доклада по делото в откритото съдебно заседание на 30.09.2024 г. окръжният съд при разпределянето на доказателствената тежест посочва, че е 4 в тежест на ответницата да установи изложените в отговора твърдения за наложителността да й бъде оказана медицинска помощ или че напускането на местопроизшествието е в резултат на друга неотложна причина. В същото съдебно заседание от страна на ответницата е заявено, че психичното й състояние е неотложна причина, поради която тя е напуснала мястото на ПТП без да уведоми и изчака контролните органи.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че по делото е безспорно, че за извършеното от ответницата деяние е ангажирана наказателната й отговорност с одобреното от съда споразумение, имащо последиците на влязла в сила присъда съгласно чл. 383,ал.1 от НПК. Съдът посочва, че според разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, включително и правната квалификация на престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на ответницата – по чл. 343,ал.3,б.“а“,предл.1, вр. ал.1,б.“б“,предл.1,вр.чл.342,ал.1 от НК, включваща и утежняващото обстоятелство деецът да е избягал от местопроизшествието. Съдът приема, че в случая застрахователното дружество е изплатило на увреденото лице исковата сума като застрахователно обезщетение, поради което за него е възникнало правото на регрес в случаите, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието е задължително по закон – чл. 125,т.1,предл.1 от ЗДвП. Съдът приема, че в случая е доказано въведеното от ответницата правозащитно твърдение за това, че е напуснала мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата по „неотложна причина“ по смисъла на чл.500,ал.1,т.3 от КЗ, което изключва отговорността й по предявения срещу нея регресен иск на застрахователя. Съдът посочва, че съгласно приетата съдебно-психологична експертиза в конкретния случай ответницата е избрала бягството, водена от единствения довод да махне двете си деца близнаци, тогава по на 4 години, водещи се отзад в автомобила й, от създалата се ситуация, в която тревожността й е била на нива, надвишаващи способностите й да се справи на психично ниво, решението за бягство е свързано с невъзможността да преработи ситуацията, изтощението като пореден стадий 5 на стреса се е появило при ответницата, когато се е прибрала в дома си, оставяйки децата си на сигурно място, в ситуацията на силен стрес – настъпването на ПТП, в организма на ответницата са се отделили хормоните на стреса кортизол, адреналин, имащи задачата да подготвят тялото за реакция, случилото се след това – идването на две жени, които викат и заплашват, тръгвайки срещу нея, е увеличило тези нива и заплахите са се увеличили – страхът от това, че е ударила човек, се е изместил към нов стимул – тя и децата са реално заплашени, това отключвало производството на окситоцин, който неутрализирал нивата на кортизол, което водело до увеличаване на стреса и намаляване на способностите за адаптация и предопределяли изборът на ответната реакция да бяга. Съдът посочва, че съгласно заключението волевата активност продължавала при наличие на две условия – личността да възприеме целта като полезна, като имаща личен смисъл и решението да се оценява като правилно, т.е. като съответстващо и на възможностите на човек, в конкретната ситуация личността имала понижена способност да се справи с възникналото събитие и да го приеме, единствена възможна алтернатива, оценявана като добра, е да се погрижи за децата си, като така ще се подчини и на психичния етап на справяне на психиката, който е отричане, това било достатъчен мотив да избере едната алтернатива – „да махна децата от това място“, още повече, че другата алтернатива – да остана, не ми е известно каква полза ще ми донесе – ответницата обяснява, че ако е била наясно с последиците, не би си тръгнала и не би усложнила толкова достатъчно тежката ситуация, в случая се касаело на стечение на обстоятелствата в рамките на много кратко време, в което няма правилен ход.