Решение № 489 от 15.03.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Велико Търново, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20234110102376 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за паричен заем ****., по който ответникът е кредитор, а ищецъткредитополучател. Ищецът твърди ,че договорът за кредит е за сумата 1000лв., който е следвало да де върнат за срок от четири месеца, с дата на първо плащане-17.12.2020г. и дата на последно плащане17.11.2021г. Сочи се, че ГПР е 48,36%, а ГЛП е фиксиран-40,05%. Ищцата твърди, че в договора е посочена неустойка за непредставяне на обезпечение, като общия й размер е 1341,72лв. Ищцата заявява ,че е платила по договора общо сумата 1999,92лв. Ищцата сочи, че има качеството потребител и твърди ,че процесния договор за кредит е недействителен на основание чл.11 ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Твърди, че клаузата на чл.33 от ОУ на договора за осигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение по д формата на поръчителство или банкова гаранция е нищожна като представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, но не включено в ГПР. Сочи ,че не е посочено кои разходи се включват в ГПР и е налице нарушение на чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. На следващо място счита ,че неустойката в общ размер 291,47лв. е нищожна поради противоречие с добрите нрави и представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като е необосновано висока. Подробни съображения излага в исковата молба. Сочи, че съгласно чл.23 от ЗПК, когато потребителския кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, която в случая възлиза на 600лв.-главницата.

Ищцата твърди,че е надплатила сумата 999,92лв.Ищцата отправя искане съдът да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 999,92лв., представляваща дадена без основание, ведно със законната лихва,считано от подаване на 1 исковата молба до окончателното изплащане. На следващо място, по присъединеното гр.дело №2379/2023г. по описа на ВТРС ищцата заявява, че е страна по договор за паричен заем №626143/27.01.2022г., по който ответникът е кредитор, а ищецът-кредитополучател. Ищецът твърди ,че договорът за кредит е за сумата 1000лв., който е следвало да де върнат на 12 вноски, с дата на първо плащане28.02.2022г. и дата на последно плащане-27.01.2023г. Сочи се, че ГПР е 48,4%, а ГЛП е фиксиран-40,05%. Ищцата твърди, че в договора е посочена неустойка за непредставяне на 1 обезпечение, като общия й размер е 1341,72лв. Ищцата заявява ,че е платила по договора общо сумата 2376,91лв. Ищцата сочи, че има качеството потребител и твърди ,че процесния договор за кредит е недействителен на основание чл.11 ал.1, т.9 и 10 от ЗПК, като съображенията си излага в исковата молба.Ищцата отправя искане съдът да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 1 376,91лв., представляваща дадена без основание, ведно със законната лихва,считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че процесните договори не са нищожни, а уговорената неустойка е действителна, като съображенията си излага подборно в отговора на исковата молба. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.11.2020г. между ищеца Р. И. Ш. и ответника **** е сключен договор за паричен заем **** по силата на който кредитодателят „Сити Кеш“ предоставя на ищеца кредит в размер на 1000 лв., при лихвен процент 40,05% и ГПР 48,36%. Съгласно чл.3 от договора, кредитополучателят следва да върне главницата и да заплати лихвите по кредита на три погасителни вноски, всяка в размер на 33,38 лв. и девет погасителни вноски, взяка в размер на 130,46лв., като последната вноска е с падеж 17.11.2021г.

В чл.6 ал.1 от договора за паричен заем е посочено, че в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, заемателят се задължава да предостави обезпечение, по начин и ред, отговоравящо на условията на чл.33 ал.1 от ОУ:поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение на т.6.1 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 341,72 лв., която се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят се счита уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

Съгласно чл.3.10 от договора, общата сума, дължима от кредитополучателя по договора за кредит е в размер на 1274,28лв.

По делото не е спорно, че ищцата е заплатила общо сумата 1999,92лв. по договоа за кредит. Представена е разписка за сумата 1563,92лв. от 07.04.2021г. по договор за кредит №469456 и разписка за сумата 218лв., платени на 30.03.2021г.

На 27.01.2022г. между ищеца Р. И. Ш. и ответника *****е сключен договор за паричен заем****, по силата на който кредитодателят „Сити Кеш“ предоставя на ищеца кредит в размер на 1000 лв., при лихвен процент 40,05% и ГПР 48,4%. Съгласно чл.3 от договора, кредитополучателят следва да върне главницата и да заплати лихвите по кредита на три погасителни вноски, всяка в размер на 33,38 лв. и девет погасителни вноски, взяка в размер на 130,46лв., като последната вноска е с падеж 27.01.2023г.

В чл.6.5 от договора за паричен заем е посочено, че в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, заемателят се задължава да предостави обезпечение, по начин и ред, отговоравящо на условията на чл.33 ал.1 от ОУ:поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение на т.6.5 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 341,72 лв., която се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем 2 заемателят се счита уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

Съгласно чл.3.10 от договора, общата сума, дължима от кредитополучателя по договора за кредит е в размер на 1274,28лв.

По делото не е спорно, че ищцата е заплатила общо сумата 2376,91лв. по договоа за кредит, видно от представен РКО от 14.07.2022г.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните са сключени Договор за паричен заем кредирект №№469456 от 17.11.2020 г. и Договор за паричен заем кредирект №626143 от 27.01.2022 г, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на по 1000лв.по всеки от двата договора за кредит, като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на на три погасителни вноски, всяка в размер на 33,38 лв. и девет погасителни вноски, взяка в размер на 130,46лв., като последната вноска по договора от 17.11.2020г.е с падеж 17.11.2021г. , а по договора от 27.01.2022г. е 27.012023г.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Твърденията на ищеца за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира за неоснователно. В договора е посочен лихвения процент по кредита /40,05 %/, както и годишния процент на разходите по кредита /4 8.36 %;

48,4%/. Настоящият съдебен състав приема, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК, доколкото с договора е уговорен фиксиран лихвен процент за целия срок на кредита, като за спазване на изискването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е достатъчно същият да бъде посочен в договора, доколкото останалите изброени в нея реквизити относно лихвата по потребителския кредит, касаят хипотезата, в която страните са уговорили променлив лихвен процент. При договори за кредит с фиксиран лихвен процент за спазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК е необходимо погасителният план да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на 3 погасителните вноски. В случая по делото в сключения между страните договор се съдържа погасителен план с такова съдържание, поради което следва да се приеме, че в него се описани условията за издължаване на кредита от потребителя. На следващо място следва да се има предвид, че съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК възнаградителната лихва е част от ГПР, а съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК същият не може да бъде по–висок от пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения в левове и във валута. В този смисъл при договорен размер на лихвата от 40.05 % и ГПР в размер на 4 8.36 %; 48,4%, същият се явява съобразен със закона и непротиворечащ на добрите нрави. В случая не е налице и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора е посочен размера на ГПР и общата сума дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключването му.

Отразени са и всички дължими плащания по договора, релевантни за изчисляване на ГПР, съобразно отразения в приложение № 1 към ЗПК начин към момента на сключване на договора.

С оглед изложеното наведените от ищеца твърдения за недействителност на договора за кредит на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК се явяват неоснователни. Основателни обаче са твърденията, че клаузата на чл. 6.2 от договора от 17.11.2020гг, респ клаузата на чл.6.5 от договора от 27.01.2022г. са нищожни поради противоречие с добрите нрави и с императивни разпоредби на закона.

С клаузата на чл. 6.1 от договора от 17.11.2020г./ клауза 6.5 от договора от 27.01.2022г./кредиторът е въвел изискване за предоставяне от страна на кредитополучателя на обезпечение – поръчител/и, който да отговаря на определени изисквания или банкова гаранция, и то в размер на два пъти общата дължима сума по договора кредит – главница и възнаградителна лихва, а при неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 6.2 от договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1341,72 лева. Настоящият съдебен състав намира, че така уговорените с договора клаузи за неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по кредита, както и за самото задължение за такова, са неравноправни, респективно - такива, които противоречат на добрите нрави, поради което същите са нищожни. Неустойката, предвидена в чл. 6.2 от договора за паричен заем за неизпълнение на задължението по чл. 6.1 от същия, във връзка с чл. 33 от ОУ е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Въведените пък с договора и ОУ изисквания за вида на обезпечението и срока за представянето му създават значителни затруднения на кредитополучателя при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Уговорена по този начин претендираната сума не съставлява неустойка, а част от печалбата на кредитора, която е единствената цел за начисляването й. Клаузата за неустойка е и с неравноправен характер по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока - в размер повече от два пъти по-голям от този на главницата по договора. Размерът й е фиксиран отнапред и с оглед вторичния характер на задължението, което обезпечава - неизпълнение на задължение за обезпечаване на главното задължение по договора, чрез поръчител или банкова гаранция, безспорно създава значително неравновесие 4 между търговеца и потребителя. Установеното противоречие на клаузите за предоставяне на обезпечение по кредита и за неустойка при неизпълнение на това задължение с добрите нрави прави същите нищожни, като съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът не е породил действие и за кредитополучателя не е възникнало задължение за заплащане на сумите за неустойка по договора.