Решение № 4194 от 19.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4194 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20231110217088 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 6 3 и сл. от Закона за административните нарушения и наказА.я /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на А. А. Д., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП) №23-4332-003438/09.03.2023 издадено от Началник сектор към отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя на основА.е ч л . 185 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказА.е "Глоба" в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основА.е чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП й е наложено административно наказА.е "Глоба" в размер на 100 /сто/ лева и кумулативно "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,като нарушението е недоказано.

Претендираразноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител, като не взема становище по същество на делото.

1

След анализа на събрА.те по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 14.01.2023 г. около 14:30 часа в гр.Со ф и я н а ул.Нишава на кръстовището с ул.Доспейски проход,неизвестен водач реализирал ПТП с л.а.БМВ с рег.№ S N D N ****,след което което напуснал мястото без да уведоми оргА.те на Министерството на вътрешните работи.

Посочените фактически констатации А. С. С., на длъжност мл. автоконтрольор, при Отдел Пътна Полиция, СДВР, квалифицирал като нарушения по чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП и издал акт за установяване на административно нарушение № № АД129568, от 13.02.2023 г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на основА.е чл. 185 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказА.е "Глоба" в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основА.е чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказА.е "Глоба" в размер на 100 /сто/ лева и кумулативно "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.

"в" от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрА.те по делото доказателства и доказателствени средства показА.ята на свидетелите А. С. С. и Д. Н., както и въз основа на събрА.те по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество същата е основателна.

В производство по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да съдът провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основА.ята, изложени в жалбата - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр.

2 с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и заповед № 513з5073/21.07.2015г. на министъра на вътрешните работи АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, заемащо длъжността

"младши автоконтрольор" при ОПП - СДВР. Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган - Началник сектор при ОПП - СДВР, на когото с ъ гл а с н о чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и приложената заповед №

8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи са делегирА. права на административнонаказващ орган по смисъла на форма. Налице е и редовна процедура по съставяне и връчване на акта, както и връчване на атакуваното НП. Действително, по делото се установява, че процесния А чл.

47, ал. 2 от ЗАНН. И двата процесуални документа са съставени в предвидените за това срокове и при спазване на изискуемата се за тяхната валидност писмена УАН не е съставен в присъствието на свидетеля, присъствал при утановяване на нарушението, видно от показА.ята на рапитА.те в с.з. свидетели А. С. С. и Д. Н. . Същият е съставен в присъствието на един свидетел , в нарушение на изискването на чл.40,ал.3 от ЗАНН при съставянето на АУАН. Настоящия състав проема,че това е нарушение не е от категорията на съществените, т. к. не е довело до нарушаването на правото на лицето да разбере за какво деяние ще бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Въпреки изложеното до тук, настоящият съдебен състав констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при описА.ето на двете вменени на жалбоподателя административни нарушения.

По нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП (пункт първи от НП):

Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

Съдът намира, че в хода на административното производствно са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила, регламентирА. в разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН . Направеното словесно описА.е в АУАН и НП не покрива критериите на закона за точно и пълно описА.е на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.

В АУАН и издаденото НП не е изложена в цялост фактическата обстановка с отразяване на елементите от обективната страна на вменено за осъществено 3 причиняване на ПТП поради неконтролиране на превозното средство. За да е описано нарушението по разбираем за нарушителя начин, срещу който той да може да оргА.зира защитата си, следва в Акта и в Наказателното постановление да е посочено какво конкретно водачът на лекия автомобил е направил или е пропуснал да стори, за да се стигне до процесното ПТП.

Такива факти в АУАН и в НП няма. Не са посочени и обстоятелствата, при които е извършено това нарушение. Това означава, че обвинението за извършено нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е неясно и е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е невъзможно жалбоподателя да разбере административното обвинение, срещу което следва да оргА.зира защитата си.

Наред с това, за пълнота на изложението, следва да се посои, че в хода на производството не бе установен по ясен и несъмнен начин мехА.змът на настъпване на процесното ПТП, нито кои законови задължения не е изпълнил жалбоподателят. Свидетелските показА.я, събрА. в хода на съдебното следствие, също не допринесоха за установяване фактическата обстановка, доколкото нито един от свидетелите не даде данни за действията, осъществени от жалбоподателя по управлението на лекия автомобил и причиняването на ПТП, доколкото липсват свидетели-очевидци на нарушението. При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че не се събраха доказателства жалбоподателят да е осъществил състава на чл.

20, ал. 1 от ЗДвП. С оглед изложеното съдебният състав счита, че в тази част атакуваното НП се явява незаконосъобразно и недоказано и следва да бъде отменено.

Относно нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП (пункт втори от НП):

Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП въвежда задължение на водачите, участници в пътнотранспортно произшествие, при което са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързА. с него, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените им указА.я.

От анализа на цитираната разпоредба следва, че за съставомерността на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП е необходимо да е настъпило ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, произшествието да е възприето от участниците в същото и между тях да няма съгласие относно обстоятелствата, свързА. с него.

Изброените предпоставки следва да бъдат налице кумулативно, за да бъде 4 ангажирана отговорността на нарушителя.

Съдът констатира, че по отношение на нарушението по пункт втори при съставяне на АУАН и издаване на НП не са спазени изисквА.ята на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН , тъй като направеното описА.е на нарушението от фактическа страна е неясно. В текста на съставения АУАН е посочено, че с лек автомобил, собственост на жалбоподателя, е реализирано ПТП, след което водачът напуска мястото на произшествието, без да уведоми оргА.те на МВР. Както в процесния АУАН, така и в наказателното постановление досежно това нарушение, в обстоятелствената му част изобщо не е описан резултатът от ПТП - дали при настъпването му са причинени имуществени вреди и какви са били те.

Както в АУАН, така и в НП е абсолютно задължително нарушението да бъде описано достатъчно подробно, точно и ясно, но в случая това не е сторено, поради което е огрА.чено правото на защита на жалбоподателя да разбере фактическите параметри на предявеното му административно обвинение, като съдът не може да замести наказващия орган, допълвайки липсващото му изявление по горните въпроси със свои фактически изводи.

Нито в АУАН, нито в Наказателното постановление е посочено кои са участниците в ПТП-то, респ. дали има или няма съгласие между участниците в ПТП-то относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП-то.

Гореизложеното показва, че и по отношение на това нарушение липсват съставомерни факти в АУАН и НП и не са посочени обстоятелства, при които се твърди да е било реализирано това нарушение.

Ето защо, с оглед констатирА.те съществени процесуални нарушения, оспореното НП следва да бъде отменено и в частта по пункт втори.

За прецизност на изложението, съдът намира за необходимо да посочи и съображения по съществото на спора. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН, като за неуредените в посочения нормативен акт случаи разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление административнонаказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в АУАН фактически констатации нямат доказателствена 5 стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП , съставеният АУАН има презумтивна доказателствена стойност, но само доколкото същият не е оспорен. При такова оспорване, съдът не може да се позове на обвързващата доказателствена сила на АУАН и описаното в акта нарушение, подлежи на доказване с допустими от закона доказателствени средства.

Въз основа на гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в цялост и поради недоказаност на административнонаказателното обвинение срещу жалбоподателя. По делото не е налице нито едно доказателство, което да сочи,че именно жалбоподателят с управлявА.я от последния автомобил е причинил вмененото му във вина ПТП, доколкото липсват свидетели очевидци на деянието. Не се установява имало ли е и какви са били причинените вреди на превозното средство.

Ето защо настоящият състав счита, че процесното наказателно постановление слеедва да бъде отменено изцяло като издадено при съществени процесуални нарошения и недоказаност на административнонаказателното обвинение.

Жалбоподателят претендира разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в съдебните производства стрА.те имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В случая, в договора за правна защита и съдействие, представен по делото, е отразено, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лв. По делото е направено своевременно възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.