Решение № 194 от 22.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Пловдив, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20265000500244 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх. № 4206/07.04.2026г. от А. А. И. ,представляван от адв.Д. П. против решение № 101/19.03.2026г. ,постановено по гр.д.752/2025г по описа на ОС- Хасково , с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Г. Д. Г. иск с правно основание чл.439 от ГПК, за установяване спрямо последния, че длъжникът А.

А. И. не дължи изпълнение по изпълнително дело №20138750401478 по описа на ЧСИ Захари Запрянов на взискателя Г. Д. Г. на сумата от общо 14 249,16 евро, от които 8886 евроглавница и 5 363,16 евро- лихви върху тази сума, с начална дата на възникване 2013г., поради изтекла на 26.06.2025г., предвидена в чл.112 от ЗЗД десет годишна абсолютна погасителна давност.

Жалбоподателят развива съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението и заявява искане същото да бъде отменено като предявеният от него иск бъде уважен изяло.Претендира присъждане на разноски.

От въззиваемата страна на Г. Д. Г., представляван от адв.А. А. е постъпил отговор, с който оспорва въззивната жалба и по съображенията 1

,изложени в него заявява искане обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено ,ведно с присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане е иск , предявен от А. А. И. против Г. Д.

Г. за установяване ,че първият не дължи изпълнение по изп. дело № 2013875040 1478 на ЧСИ З. Запрянов на ответника поради изтекла на 26.06.25г., предвидената в чл. 112 ЗЗД, десет годишна абсолютна погасителна давност.

Ищецът е твърдял да е длъжник по изпълнително дело

№20138750401478 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, а ответникът взискател по същото дело. Твърдял е изпълнителното дело да било образувано през 2013г. и спирано само веднъж, а в момента да е на фаза приключване на проведена публична продан на имоти ,собственост на трето лице. Настоявал е ,че доколкото с ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС била приета първоначалната дата за изчисляване на давностите срокове в изпълнителното производство 26.06.2015г. ,то по отношение на вземането на взискателя Г. Д. Г. на 27.06.2025г. е изтекъл предвидения от законодателя 10 годишен давностен срок, поради което се е погасило правото на този кредитор да се удовлетвори за вземането си срещу длъжника по принудителен ред..

Сумата ,по отношение на която се претендира настъпилия погасителен ефект е тази ,дължима на взискателя Г. Д. Г. и е в размер на 27 868,93лв./14 249,16 евро/, от които 17 379,50лв/8886 евро/.-главница и 10 489,43лв./5363,16 евро/лихви върху нея, с начална дата на възникване 2013г.

Ответникът ,от своя страна ,е оспорил предявения иск като счита разпоредбата на чл.112 от ЗЗД, на която се позовава ищецът,да е приложима от влизането й в сила на 02.06.2021г. и към датата на предявяване на настоящия иск 28.08.2025г. да не е изтекъл предвидения 10 годишен давностен срок. Претендира отхвърляне на иска .

2

Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,е приел предявеният тук иск да намира своето основание в разпоредбата на чл.439 от ГПК .Приел е да е безспорно между страните наличието на висящо изпълнително дело №1478/2013г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов, по което ищецът да е длъжник, а ответникът взискател за твърдяната сума в исковата молба 27 868,93лв./14 249,16 евро/, от които 17 379,50лв./8886 евро/-главница и 10 489,43лв./ 5363,16 евро/-лихви върху нея, с начална дата на възникване 2013г.

Приел е С предявения иск по чл.439 от ГПК ищецът да се позовава на обстоятелства, които са настъпили след издаване на изпълнителният лист от 30.10.2013г. въз основа на влязло в законна сила решение , ,а именно погасяване на вземането по този изпълнителен лист с оглед новата разпоредба на чл.112 от ЗЗД поради изтекла абсолютна погасителна давнсот ,в която връзка е приел същата да започва да тече след 02.06.2021 г. по отношение на заварените парични вземания срещу физически лици,поради което към датата на подаване на исковата молба 28.08.2025г. тази давност по отношение на вземането ,обективирано в изпълнителният лист от 30.10.2013г., да не е изтекла, поради и което претенцията на ищеца за недължимост на това вземане съдът е приел за изцяло неоснователна За пълнота на изложението относно възможностите за погасяване на вземането на ответника по изпълнителният лист от 30.10.2013г. срещу ищеца по давност, съдът е изложил съображения ,извлечени от разясненията ,дадени в ТР по тълк.д № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС ,както и в ТР №3/28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС.Като неоснователен искът на И. е отхвърлен като на ответника са присъдени разноски.

Недоволен от този резултат е останал последният като настоява абсолютната погасителна давност ,уредена в чл.112 от ЗЗД за вземанията по заварените изпълнителни производства да започва да тече от 26.06.2015г.,когато е постановено ТР по тълк.д № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС ,поради и което същата е изтекла на 27.06.2025г. Желае искът му да бъде уважен като се съобразят приложимите за давността тълкувателни решения , а в случай ,че това не бъде възприето да се приложи КЗПЧОС.

Предмет на разглеждане в настоящето производство е отрицателен установителен иск за недължимост на парично вземане ,предмет на изпълнение във висящо изпълнително производство , който иск е предоставен 3 на длъжника за защита срещу материално незаконосъобразно принудително изпълнение ,която защита се изразява в отричане съществуването на изпълняемото право като този иск може да се позове само на факти ,настъпили след приключване на съдебното дирене в производството , в което е издадено изпълнителното основание.

В конкретният случай е безспорно ищецът да е длъжник ,а ответникът взискател ,по висящо изпълнително производство по изпълнително дело № 20139750401478 по описа на ЧСИ Захари Запрянов с район на действие ОСХасково ,образувано въз основа на изпълнителен лист,издаден по гр.д.1143 / 2012 г. по описа на РС-Хасково въз основа на влязло в сила решение.

Фактите ,настъпили след приключване на съдебното дирене в производството , в което изпълнителното основание е издадено ,на които се позовава ищеца ,за да отрече дължимостта на процесното вземане ,е изтеклата по отношение на него абсолютна 10 годишна давност като ищецът счита същата да е започнала да тече ,считано от 26.05.2015 г. , когато е постановено ТР № 2 / 26.06.2015г. по т.д. 2 / 20213 г. на ОСГТК на ВКС , с което според него било прието дата за началните срокове на давността по чл.112 от ЗЗД да била датата на неговото постановяване.

В разпоредбата на чл.112 /ДВ, бр.102 от 01.12.2020г., в сила от 02.06.2021г./ от ЗЗД, на която се позовава ищецът, е предвидено, че с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. Касае се за материалноправна разпоредба, на която с нормата на пар.2 от ПЗР към Закона за допълнение на ЗЗД е придадено изрично обратно действие, като е предвидено, че за заварените случаи давността по чл.112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, при висящо изпълнително производство – от първото действие по изпълнението, а, когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането. Цитираната разпоредба на пар.2, обаче, е обявена за противоконституционна с Решение №4 от 20.04.2021г. по к.дело №1/2021г. на Конституционния съд на Република България, при което абсолютната давност по чл.112 от ЗЗД по отношение на заварените парични вземания срещу физически лица започва да тече след 02.06.2021г., когато е влязла в сила разпоредбата, и в случая същата не е изтекла.

4

Като неоснователно не може да бъде споделено виждането ,че абсолютната погасителна давност е започнала да тече след 26.06.2015г.

,когато бе постановено ТР № 2 / 26.06.2015г. по т.д. 2 / 20213 г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема ,че давността за вземането в изпълнителното производство се прекъсва с всяко валидно изпълнително действие ,след което започва да тече нова давност като се обявява за изгубило сила

Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд, даващо тълкувание давност да не тече по време на изпълнителното производство.Както се каза по-горе разпоредбата на чл.112 от ЗЗД е материалноправна такава и има действие за напред ,считано от влизането й в сила ,а изрично предаденото й обратно действие за заварените изпълнителни производства е обявено за противоконституционно .

При това положение абсолютната погасителна давност за вземането на ответника ,предмет на изпълнително дело № 20139750401478 по описа на ЧСИ Захари Запрянов с район на действие ОС-Хасково,по което ищецът е длъжник , е започнала да тече след 02.06.2021г., когато е влязла в сила разпоредбата на „чл.112 от ЗЗД и в случая същата не е изтекла.

При така изложеното предявеният тук иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен,а позоваването на ищеца на ЕКЗПЧОС ,която счита да намира приложения в настоящия казус, като абсолютно бланкетно заявено , не променя по никакъв начин горния извод.

Ето защо и обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

На въззивамия Г. Д. Г. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1 473евро,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение .

Ето защо ,съдът ,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 101/19.03.2026г. гр.д.752/2025г по описа на ОС- Хасково.

,постановено по

ОСЪЖДА А. А. И., ЕГН ********** от с.********, община ******* ******, ул.“************“ №32, с адрес за призоваване и съобщения 5 гр.*******, ул.“*******“ №24, ет.3, офис №9-адв.Д. С. П. да заплати на Г. Д.

Г., ЕГН ********** от гр.*******, ул.“***“ №2, вх.Г, ет.7, ап.19 със съдебен адрес гр.*******, ул.“*******“ №28, ет.2, офис 13-адв. А. А. направените по делото разноски в размер на 1 473 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6