Решение № 17934 от 02.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17934 гр. София, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. Х. при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х. Гражданско дело № 20231110100132 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена от Л. А. П. искова молба и уточнителна такава /л. 42/, срещу „Й“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ с искане да се постанови решение, с което да бъде отменена Заповед № .../03.11.2022г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 190, ал.1, т. 7 КТ и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6 600.00 лева – обезщетение за времето през което е останал без работа след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за периода 03.11.2022 г. – 03.05.2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на предявяване на иска до окончателно изплащане, иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 100 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 100 лева, представляваща заплатена от ищеца сума като обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение .

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че страните са се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор № ... от 28.02.2022 г., въз основа на който е изпълнявал длъжността „продавач консултант“.

Сочи, че на 03.11.2022 г., след преминат шест месечен изпитателен срок, му е наложено дисциплинарно наказания уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т.7 КТ, което счита за незаконно. Излага, че според работодателя му на 13.06.2022 г. е извършено нарушение, изразяващо се в продажба на мобилен телефон, който клиент е пожелал да закупи на лизинг, но ищецът погрешно отразил в система плащане в брой.

Аргументира, че описаното представлява техническа грешка, която била отстранена, а освен това не били настъпили негативни последици за работодателя. Твърди, че е изтекъл и срокът за налагане на дисциплинарно наказание. Досежно второто нарушение, посочено в заповедта за уволнение, ищецът излага, че на 02.11.2022 г. в Дирекция „Управление на хора и култура“, бил получен доклад за извършване на телекомуникационна измама – клиент на оператора, уведомил ответника, че вследствие на смяна на SIM карта, било проникнато в електронното банкиране на друг клиент на ответника – Й. М. Т., която претърпяла финансова загуба. Аргументира, че в 1 случая се касаело за недобросъвестен клиент с фалшиво пълномощно, който заявил преиздаване на SIM карта. Описва подробно случилото се на 27.10.2022 г., като в заключение сочи, че управителят е дал пълномощното на ищеца с думите „пълномощното е редовно, вкарай го в системата и преиздай картата.“ Впоследствие се установило, че пълномощното е неистинско. Аргументира, че действията са извършени вследствие изпълнение на нарежданията на работодателя чрез управителя на магазина.

Освен това сочи, че е следвало да премине специално обучение за действие в такива ситуации, каквото обаче ищецът оспорва да е преведено. Проверка по случая била направена едва след подаването на сигнал от страна на Й. М. Т., като били поискани и обяснения от ищеца – в хода на които се твърди, че са му били задавани неточни въпроси. Поддържа, че при снемане на обясненията, е бил заставен да подпише представените му документи против волята му, когато отказал – бил заплашен, че ще бъде повикана охраната, а когато казал, че ще се обади на 112, бил пуснат да си тръгне.

Твърди, че е с прекратено трудово правоотношение от 03.11.2022 г., като бил платил на ответника и обезщетение в размер на 1 100 лева на основание чл. 221, ал. 2 КТ. От тогава нямал сключен трудов договор. Моли съда да признае уволнението за незаконно и да го отмени, да осъди ответника да заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа, както и обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие и връщане на сумата в размер на 1 100 лева, заплатена от ищеца на основание чл. 221, ал. 2 КТ.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество.

Ответникът не оспорва наличието на трудово правоотношение, факта, че същото е прекратено поради дисциплинарно уволнение, че е издадена и връчена заповед .../03.11.2022 г. Излага подробни съображения в насока, че обжалваната заповед е законосъобразна, че наказанията са наложени в предвидените от закона срокове. По повод първото нарушение – погрешно отразяване на закупен телефон като платен в брой, вместо на лизинг, излага, че за извършеното нарушение ищецът не уведомил незабавно прекия си ръководител, и не предприел по своя инициатива действия по коригиране на грешката, нарушението било открито след един месец и по време на проверката станало ясно, че клиентът не може да вземе устройство на лизинг, т.к. кредитната оценка на потребителя не го позволявала поради висок риск от неплащане.

Аргументира, че неплащането на лизинговите вноски е вследствие извършеното от страна на ищеца нарушение. Подробно излага, че е налице злоупотреба с доверието на работодателя. Досежно второто нарушение, сочи, че ищецът грубо е нарушил задължителните процедури и правила описани в издадени от работодателя вътрешни актове. Твърди, че ищецът е преминал необходимите обучения. Оспорва управителят на магазина да е дал твърдяното от ищеца нареждане. Твърди, че във връзка с проведената процедура по дисциплинарно уволнение на ищеца, по негови сигнали, били образувано две производства – пред изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда, Дирекция „Инспекция по труда“ – София“ – приключило с протокол за извършена проверка, видно от който не били констатирани нарушения на трудовото законодателство и пред 09 РПУ, гр. София. Подробно излага и че на ищеца са били поискани обяснения, а зададените въпроси били за конкретни факти. Оспорва ищеца да е бил заставен да подпише документи против волята му. Моли съда да отхвърли всички предявени искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл.

220, ал. 1 КТ.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

В тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно, че е налице 2 твърдяното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на служителя, индивидуализирано в процесната заповед № .../03.11.2022 г., че наложеното наказание съответства на извършените нарушения и че са спазени особените процедурни изисквания преди налагане на дисциплинарното наказание, а именно: изслушване на обяснение на дисциплинарно-отговорното лице, спазване на преклузивните срокове по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарно наказание и мотивиране на заповедта за уволнение.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че страните са се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор № ... от 28.02.202 г., въз основа на който ищецът е изпълнявал длъжността „продавач консултант“, че със заповед № .../03.11.2022 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина.

В чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ е законоустановено, че дисциплинарно наказание уволнение може да се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина.

Нормата на чл. 190, т. 7 от КТ е бланкетна и визира нарушение на трудовата дисциплина, което макар да не е сред изброените в чл. 190, ал. 1, т. 1-6 от КТ, е достатъчно тежко според критериите на чл. 189, ал. 1 от КТ, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Критериите са: тежест на нарушението, обстоятелства, при които е извършено, и поведение на работника или служителя. При налагане на дисциплинарното наказание във всички случаи се преценява извършеното нарушение съобразно изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ. Определящи за преценката на съразмерността на наказанието освен характера на нарушението, са и последиците от конкретното неизпълнение на трудовите задължения, и поведението на служителя.

От значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на работник или служител е не само установяването на нарушенията и съответствието им с фактическите основания в заповедта за дисциплинарно уволнение, но и значимостта на неизпълнението, т. е. нарушението на трудовата дисциплина да е "тежко". При преценка тежестта на нарушението, следва да се съобрази значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, като се отчете характера на работата и настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя / в този смисъл Решение № 43 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2085/2017 г., IV г. о., ГК/.

От приложеното на л. 8 по делото копие на трудов договор се установява, че към процесната дата 27.10.2022г., между страните са били налични трудови правоотношения, по силата на които ищецът е престирал труд в полза на ответника на длъжност „продавач консултант“.

Не е спорно, а и от приложеното на л. 20 копие на Заповед № .../03.11.2022г., се установява, че на ищеца е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ за допуснато тежко нарушение на трудовата дисциплина, в частност издаване на СИМ карта на името на Й М. Т., като смяната е поискана от лице легитимиращо като пълномощник на клиента, въпреки ненадлежното му упълномощаване.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че на 27.10.2022г., в магазин на ответното дружество, находящ се в гр. С......, влиза лице от мъжки пол, с поставена маска на лицето. Мъжът е посрещнат от служитЕ на магазина, на която същият представя процесното пълномощно, която от своя страна представя пълномощното на управителя на магазина Л. А., който по това време провежда телефонен разговор, видно от кадрите в заключението / стр. 5, втора снимка/.

Управителят не преглежда пълномощното обстойно, като връчва същото на ищеца Л П., който го оставя на работното си място и предприема действия по издаване на СИМ 3 карта на база представеното пълномощно.

Настоящият съдебен състав намира, че от заключението на вещото лице се установява по категоричен начин, че операцията по издаване на процесната СИМ карта на база представеното пълномощно се извършва от ищеца Л. П., което обстоятелство не се оспорва и от твърденията в исковата молба.

В подкрепа на това обстоятелство са и показанията на управителя на магазина Л.

А., който по време на разпита си /протокол л.252/ посочи, че тъй като при влизането в магазина на лицето, представило пълномощното, е извършвал други дейности, а ищецът е изявил желание, последният и поел обслужването на клиента.

Съдът намира, че при извършване на операцията по издаване на процесната СИМ карта Л. П. не е спазил редица изисквания, които са влизали в задълженията му, с което е допуснал тежко нарушение на трудовата дисциплина.

Видно от приложеното на л. 16 копие на длъжностната характеристика на ищеца за заеманата от него длъжност „продавач консултант“ едно от задълженията му, систематизирани в раздел „ключови отговорности и дейности“ е да следва необходимите процедури, относно плащанията, оплакванията и подаваните заявления от клиенти.

На л. 107 по делото е представено копие на „ръководство за проверка на пълномощно“, на л. 113 „копие на ръководство за смяна на СИМ КАРТА“.