Решение № 95 от 03.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 90/2025
- Вид
- Решение № 95
- Подписан
- 03.07.2025
- В сила
- 22.12.2025
- Състав
- ПЕТЯ СТОЯНОВА, СЛАВКА ДИМИТРОВА, АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38а ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 150 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 16 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4, т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 57 ал.1 т.2 б. "а" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.142 · Наказателен кодекс
- чл. 342 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 35 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 38а · Наказателен кодекс
- чл. 59 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 8 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 53 ал.1 б. "а" · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 95 гр. Велико Търново, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:
АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Димитър Янк. Лещаков като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600090 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:
С Присъда № 2 от 13.01.2025г. Плевенски окръжен съд е признал подсъдимият Г. В. Т. за виновен да е извършил деяние по чл. 342 ал. 3 б.”в” пр.
2 вр. ал.1 от НК и му е наложил наказание двадесет години лишаване от свобода. Определил е „строг“ режим за изтърпяването му на основание чл. 57 ал.1 т.2 б. „а“ от ЗИНЗС.
На основание чл. 59 от НК е зачел времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за изтърпяно наказание лишаване от свобода.
Отнел е на основание чл. 53 ал.1 б. „а“ от НПК, МПС послужило за извършване на престъплението. Разпоредил се е с веществените доказателства. Присъдил е разноски по делото и разноски, направени от частните обвинители за техните повереници.
1
Срещу постановената присъда е подаден въззивен протест от прокурор при ОП Плевен. Изложени са доводи за отсъствие на смекчаващи вината обстоятелства. Деянието и деецът, според окръжният обвинител са с изключително висока степен на обществена опасност. Претендира се като основание явна несправедливост на наложеното наказание в смисъл на неговата заниженост. Предлага се присъдата да бъде изменена като бъде наложено второто предвидено като алтернатива наказание - „доживотен затвор“.
Срещу присъдата е подадена и жалба от подсъдимия Г. В. Т., чрез защитника му – адв. Я.. В нея се сочат съображения за неправилност, необоснованост, нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира се отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или да бъде признат подсъдимия за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. При условията на алтернативност – изменение на присъдата, като бъде намален размера на наложеното наказание. В допълнително изложение защитникът е посочил основните аргументи в подкрепа на своите искания – неспазване на наредбата за установяване наличието на алкохол в кръвта; допуснато съществено процесуално нарушение от съда с отказа да назначи комисийна медицинска експертиза за причината за смъртта на Н. Т.; неизясняване на фактическата обстановка и липса на коментар на наведените от защитата възражения.
Жалба срещу присъдата е депозирана и от частните обвинители М. А. – лично и като представител на К. Л., В. В., Д. Д., П. Л., И. Т. и С. К., чрез поверениците им – адв. Н. Д. и Г. Р.. С жалбата се претендира явна несправедливост и необоснованост, като и двете претенции са свързани единствено с размера на наложеното наказание – по – конкретно с искането за определяне на алтернативата на наложеното наказание – лишаване от свобода.
Считат, че за конкретния случай единственото наказание, което е съответно на извършеното е „доживотен затвор“. В подкрепа на твърденията си излагат като аргументи, че съдът не е съобразил предходните осъждания на подсъдимия; множеството отегчаващи и липсата на смекчаващи вината обстоятелства, броя на квалифициращите признаци и нарушение на принципа на съответствие на наказанието, прокламиран в чл. 35 ал.3 от НК. Предвид на 2 изложеното се претендира изменение на присъдата на ОС Плевен с налагане на другата алтернатива на наказанието, предвидено в закона за това деяние, а именно - „доживотен затвор“.
Жалба срещу присъдата е депозирана и от адв. К. - повереник на частните обвинители А. И., Б. Ц., действащ със съгласието на своя баща – В.
Ц.. Единственото основание, което се сочи е явна несправедливост на наложеното наказание. С жалбата също се претендира налагане на найтежката алтернатива от наказанията, а именно „доживотен затвор“.
В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата и изложените в нея съображения. Намират присъдата за постановена при нарушение на материалния закон, като обосновават това си твърдение с опорочаване на изискванията на Наредба № 1/19.907.2017г. за установяване наличието на алкохол и наркотични вещества в кръвта. Твърди се, че кръвта не е взета по предвидения ред, не е съхраняване по съответния ред и резултатите от експертизата не следва да бъдат вземани предвид, тъй като не е установена компетентността на вещото лице, което я е изготвило. Освен това неизследван останал въпросът за съпричиняване смъртта на пострадалия Н. Т., тъй като са налице данни за лекарска грешка, в резултат на която да е настъпила неговата смърт, а това обстоятелство безспорно има значение за отговорността, която следва да понесе подсъдимия. Съпричиняване е налице и предвид неизползването на обезопасителен колан от пострадалия. И не на последно място твърдят се неизяснени обстоятелства по делото свързани със съобразената скорост. Претенцията за наличие на процесуални нарушения се свързва именно с неуважаване исканията от първата инстанция за назначаване на експертизи и изследване на посочените вече обстоятелства. При условията на алтернативност се иска отмяна и връщане на делото на първостепенния съд, отмяна и признаване на подсъдимия за невинен с последващото от това оправдаване; преквалификация на деянието в по- леко наказуемо – такова по непредпазливост и явна несправедливост на наложеното наказание, в смисъла на неговата завишеност.
Частните обвинители – М. А., К. Л., В. В., Д. Д., П. Л., И. Т. и С. К. – чрез техния повереник – адв. Р. – заемат становище, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна, тъй като единственото подходящо наказание за конкретния случай виждат това да е „доживотен затвор“.
3
Мотивират искането си за определяне на тази алтернатива с броя на загиналите в пътнотранспортното произшествие/трима/; с изключително високата степен на обществена опасност на подсъдимия – осъждан и с множество прояви, свързани с управление на МПС, без никога да е имал свидетелство за правоуправление; с множеството квалифициращи признаци. С оглед необходимостта от засилване на генералната превенция молят да бъде наложено наказанието „доживотен затвор“, което ще даде сигнал на всички, които си позволяват да шофират без СУМПС и след употреба на алкохол, че това не следва да се случва, тъй като ще бъдат наказани. Що се отнася до жалбата на защитника на подсъдимия - като неоснователна тя да бъде оставена без уважение.
В нарочна молба адв. К., в качеството си на повереник на частите обвинители А. И. и Б. Ц. също заявява, че единственото наказание, което би било съответно на извършеното е „Доживотен затвор“ и претендира налагането му. Становището по жалбата на защитата е да се остави без уважение.
Представителят на апелативна прокуратура поддържа протеста като намира, че при постановяване на присъдата първостепенният съд не се е съобразил в пълна степен с всички обстоятелства по делото, като е подценил данните за личността на подсъдимия и необходимостта от налагане на другото по алтернатива наказание – „доживотен затвор“. Предлага жалбата на защитата – да се остави без уважение като неоснователна.
Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в протеста и жалбите оплаквания, взе предвид становищата на страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна проверка на присъдата в наказателната й част, съгласно чл.
314 ал.1 от НПК, прие за установено от следното:
По фактическата обстановка
Въззивният съд възприема приетата за установена фактическа обстановка от първостепенния съд, която в най- общи линии се изразява в следното:
Подсъдимият Г. Т. е роден на 21.08.1992г. в гр. Плевен, бълг. гражданин, 4 осъждан, с основно образование. Същият е неправоспособен и не притежава СУМПС. Независимо от това неколкократно е санкциониран за нарушение при управление на МПС в пределите на РБългария. През 2023г. подсъдимият преимуществено живеел на територията на РГермания. И на територията на Германия спрямо него имало разследвания за управление на МПС без свидетелство за правоуправление. През м. юли 2023г. Г. Т. се прибрал от Германия в България и отседнал в Тръстеник, където живеели неговите близки. На 20.07.2023г. подсъдимият заедно с пострадалия Н. Т., който бил негов братовчед отишли до с. Александрово. Пътували с л.а. „Мерцедес С 200“ с немска регистрация. След известен престой в с. Александрово, където подсъдимият Т. употребил алкохол, вечерта тръгнали да се прибират към гр.
Тръстеник. Автомобилът бил управляван от Г. Т., а Н. Т. бил пътник, возещ се на предната дясна седалка. Около 21.40-21,50ч подсъдимият се движил по път ІІ – 35 в посока Ловеч – Плевен. Било в тъмната част на денонощието, сухо и ясно време, нормална видимост. Преди разклона за с. Ралево, обл. Плевен, подсъдимият изпреварил МПС - „Тойота Ярис“, управляван от св. Т. Д./вече Б./ и продължил движението си. По същото време и в същият участък, но в посока от Плевен към Ловеч се движил мотоциклет „Дукати“ с ДК № ЕН 18***, управляван от Ц. Л. и пътник С. И.. Пътното платно се състояло от две ленти за движение – по една във всяка посока, разделени със смесена осева линия. При движението по прав хоризонтален участък между два завоя в близост до км. 21+470 до разклона за с. Ралево със скорост от 99,22 км/ч, управляваният от подсъдимият Г. Т. лек автомобил променил траекторията си на движение и навлязъл в насрещната лента, където се движил мотоциклета, управляван от пострадалия Л. със скорост 91,4км/ч. Т. не предприел мерки за връщане в собствената лента за движение, нито за намаляване на скоростта и спиране. Водачът на мотоциклета реагирал веднага след като възприел навлезлия в неговата лента автомобил – като натиснал спирачки, но въпреки това ударът между двете ППС не могъл да бъде предотвратен. Той се реализирал между предната лява ъглова част на лек автомобил „Мерцедес“ и челната част на мотоциклета „Дукати“. Задната част на мотоциклета се повдигнала, тъй като ударът бил под масовата му част, при което последвало отхвърляне на возещите се на него – първо на пострадалата С. И., а след това и на Ц. Л., като Ц. Л. паднал върху предното панорамно стъкло на автомобила и бил отхвърлен в канавката, а С. И. била отхвърлена на около 30м. разстояние.
5
След отделяне на двете ППС, л.а. „Мерцедес“ пресякъл западната канавка и се ударил в крайпътно дърво с предната си дясна част, след което се установил в покой, а мотоциклета се установил след транслационни движения на мястото, където е открит след ПТП.
Вследствие на реализираното пътнотранспортно произшествие на пътуващите с мотоциклета – Ц. Л. и С. И. са причинени множество травми, несъвместими с живота, като тяхната смърт настъпила незабавно. На возещият се в лекия автомобил „Мерцедес“ с немска регистрация - Н. Т. също били причинени наранявания. След установяване на автомобила в покой, подсъдимият Т. слязъл от автомобила, Н. Т. останал на мястото си, тъй като не можел да движи. В този момент на местопроизшествието пристигнали пътуващите с лек автомобил „Тойота Ярис“ – св. М. Т., К. Б. и Т. Д./Б./.
Първите двама помогнали на Г. Т. да извади от лекия автомобил - предна дясна седалка Н. Т., който се оплаквал от силни болки в крака и не можел да се движи. Двамата - подсъдим и пострадал - легнали на земята до автомобила.
Св. Б. подал сигнал на тел. 112 за реализирано пътнотранспортно произшествие. В по- късен момент този свидетел видял, че има и мотор и моторист в канавката и отново се обадил на тел. 112, за да подаде актуална информация. Пристигналите в кратко времево разстояние един след друг на място два екипа на „Бърза помощ” транспортирали първо подсъдимия Г. Т. и след това и пострадалия Н. Т. и в ЦСМП Плевен, където им била оказана медицинска помощ. На подсъдимия и на пострадалия първо била взета кръв за изследвания. Н. Т. по- късно на следваща сутрин починал. Взетата кръвна проба от подсъдимия Г. Т. била изследвана и резултатите от изследването установили наличие на алкохол в кръвта 1,16промила.