Решение № 1298 от 17.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1298 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000501242 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 260002 от 02.12.2022г., постановено по гр.дело № 10931/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 9-и състав, е осъдено дружеството „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати на Н. М. М. на осн. 432 ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 10 000 лв. , представляваща неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило при пътнотранспортно произшествие на 06.04.2019 год. в гр.С. , ведно със законната лихва върху тази сума от 28.05.2019 год. до окончателното й изплащане като предявеният иск е отхвърлен над уважения размер до пълния предявен размер от 40 000 лв. като неоснователен.

Постъпила е въззивна жалба от Н. М. М., с която се обжалва съдебно решение № 260002 от 02.12.2022г., постановено по гр.дело № 10931/2019г. по описа на СГС, ГО, 9-и състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, за разликата над уважения размер от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв. и лихвата върху тази сума.

Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие 1 на материалния закон при прилагане разп. на чл.52 от ЗЗД. Сочи се, че определеният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост, установен в нормата на чл.52 от ЗЗД, тъй като първостепенният съд при определяне на размера на присъденото обезщетение не е отчел степента и интензивността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, характера и вида на уврежданията на ищцата, настъпилите усложнения на здравето на ищцата, които не са отшумели и към настоящия момент.

Твърди се, че първоинстанционният съд при определяне размера на обезщетението не е съобразил обществено-икономическите условия в страната, размера на застрахователните лимити, към датата на ПТП, както и практиката на ВКС.

Поддържа се, че справедливият размер на обезщетение съответства на сумата от 40 000 лв.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение № 260002 от 02.12.2022г., постановено по гр.дело № 10931/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 9-и състав в обжалваната част и да уважи предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. ведно със следващата се законова лихва. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Въззиваемата страна „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД, представя писмен отговор по подадената въззивна жалба от Н. М. . Оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Постъпила е въззивна жалба от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с която се обжалва съдебно решение № 260002 от 02.12.2022г., постановено по гр.дело № 10931/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 9- и състав в осъдителната му част изцяло. Твърди се, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на всички, събрани по делото доказателства.

Изложени са съображения за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части. Поддържа се, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е силно завишено.

Оспорва се приетия за доказан от първоинстанционния съд механизъм на 2

ПТП и съотв. вината и противоправното поведение на водача на лекия автомобил за настъпване на процесното ПТП.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебно решение № 260002 от 02.12.2022г., постановено по гр.дело № 10931/2019г. по описа на СГС, І-во ГО, 9-и състав в обжалваната му осъдителна част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна по тази въззивна жалба Н. М. депозира писмен отговор. Оспорва жалбата.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, от правна и фактическа страна следното: Пред настоящата инстанция, предвид направените и в двете въззивни жалби доказателствени искания е прието писмено доказателство - Присъда от 14.11.2022г. постановена по НОХД № 117654/2019г. по описа на СРС, НО, 147-и състав и е допуснато повторно разглеждане на приетата в първата инстанция САТЕ.

Пред първоинстанциония съд е предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетяване на претърпени от ищцата неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 06.04.2019г., представляващи болки и страдания, преживени от ищцата поради получени увреди на здравето, съставляващи счупване на малкия пищял на лявата подбедрица в горната й част.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а и същото се установява от събраните по делото доказателства, и в частност от неоспорения КП за ПТП, както и от представената пред въззивната инстанция присъда по НОХД, че на 06.04.2019г. ищцата е претърпяла ПТП в гр.С., пресичайки бул.“Рожен“ като пешеходка на пешеходна пътека, била блъсната от лек автомобил марка “ВАЗ 2105“ с ДК № ******** , шофиран от С. К. Ш..

Безспорно е още по делото, че към датата на процесното ПТП, “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водача на МПС за лек автомобил „ ВАЗ 2105“ с ДК № ********.

Видно от приетата по делото СМЕ ищцата е получила следните увреди 3 при процесното ПТП: счупване на малкия пищял на лявата подбедрица в горната й част.

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на Н. М. е ЧАСТИЧНО О С Н О В АТ Е Л Н А , а въззивната жалба на

„ДЖЕНЕРАЛИ

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред първоинстанционият съд е предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ. Прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ е искът, с който разполага увреденият от ПТП срещу застрахователя на гражданската отговорност на прекия причинител на вредите. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно - обезпечителна.

В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните 4 елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинноследствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено.

От представените Присъда от 14.11.2022г. постановена по НОХД № 117654/2019г. по описа на СРС, НО, 147-и състав, влязла в сила на 30.11.2022г., задължителна за гражданския съд досежно приетото противоправно поведение на водача на лекия автомобил, както и от заключение на допуснатата по делото САТЕ, неоспорено от страните по делото, се установява противоправното поведение и вината на С. Ш., водач на лек автомобил „ВАЗ 2105“ с ДК № ******** за причиняване на една средна телесна повреда на, посочена по-горе на ищцата.

Видно от Справка от ИЦ на ГФ е съществувало надлежно застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача на процесния лек автомобил по риска „гражданска отговорност“ за процесния период.

По оплакванията и в двете въззивни жалби досежно размера на присъденото застрахователно обезщетение: решаващият състав намира тези оплаквания за частично основателни.

В първоинстанционното производство е допусната и приета СМЕ и множество писмени доказателства относно здравословното състояние на ищцата към момента на ПТП и за проведеното лечение. Разпитан е и един свидетел досежно обстоятелствата, свързани с търпените от ищцата болки и страдания: Б. М., син на ищцата, чиито показания настоящият съдебен състав изцяло кредитира, като съобразява и разп. на чл.172 от ГПК.

Настоящият съдебен състав изцяло кредитира заключението на СМЕ и представените писмени доказателства, и като съобразява и събраните свидетелски показания и разп. на чл.52 от ЗЗД, намира че определеният справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от първоинстанционния съд е занижен.

Първоинстанционият съд е приел, че справедлив размер на обезщетението на 5 претърпените от ищцата неимуществени вреди е сумата от Настоящият съдебен състав намира тази сума за занижена.

10 000 лв.

При определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази обстоятелството, доказано от заключението на СМЕ, че ищцата е претърпяла една средна телесна повреда, свързана с продължителен период на лечение и възстановяване. В същото време следва да се съобрази и факта, че ищцата е претърпяла консервативно лечение изразяващо се в обездвижваща турнорна шина за 40 дни и към настоящия момент здравето й е напълно възстановено. Лечението на ищцата е продължило около 2 месеца, като през първите 30 дни е изпитвала болки с по-силен интензитет. Ищцата е била със затруднено движение на левия крак около 2 месеца. Към настоящия момент, ищцата няма затруднена походка, но се установява ограничен обем в днижението но лявата колянна става при свиване от 95 градуса при норма от 130 градуса. Прогнозата за възстановяване на движението в пълен обем не е благоприятна, ищцата изпитва спорадични болки при претоварване и климатични промени, които не биха отшумели с времето.

При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази още и напредналата възраст на ищцата, която от една страна обуславя попродължителния възстановителен период, от друга страна следва да се отчете ролята на настъпилите дегенеративни промени, нямащи пряка причинноследствена връзка с претърпяното ПТП.

При определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази и обществено-икономическата обстановка в страната към датата на ПТП (м.април на 2019г.), и обществения критерий за справедливост.

Предвид изложеното и съобразно трайната съдебна практика (ППВС № 4/1968) решаващият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение, съобразено с критерия на чл.52 от ЗЗД е в размер общо на 20000 лв. и до този размер следва да бъде уважен предявения иск.

По възраженията на ищцата, изложени във въззивната й жалба: предвид изложеното по-горе възраженията на ищцата, които се свеждат единствено до размера на присъденото обезщетение са частично основателни.

Наведеното от жалбоподателката Н. М. възражение за допусната незаконосъобразност от първоинстанционния съд при определяне на размера на обезщетението поради несъобразяване на обществено-икономическите 6 условия в страната и размера на лимитите на застрахователните суми настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно.