Решение № 186 от 02.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Стара Загора, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Пламен Ст. Златев

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20255500500308 по описа за 2025 година Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ОУ „Д.П.Б.“, с.О., ***, чрез адв. Й. М. от АК – Стара Загора против Решение № 66 от 05.02.2025г. постановено по гр.дело № 2817/2023г. по описа на Районен съд Казанлък, в частта, в която е осъден въззивника да заплати на Р. Т. К. сумата от 2049,63 лева обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 08.07.2020г. до 28.12.2020г. и са и присъдени разноски в размер на 171 лева.

Въззивникът моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част, като неправилно и съда да отхвърли изцяло предявения иск поради прихващане със заплатените на ищцата суми по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ, като бъдат присъдени на ОУ „Д.П.Б.“, с.О., *** всички направени пред двете инстанции разноски. Излагат подробни съображения.

Сочат, че изводът на съда, че началният момент на давностния срок за иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ започва да тече в момента на влизане в сила на съдебното решение, с което уволнението е признато за незаконно е неправилен и в противоречие с разпоредбата на чл.358, ал.2, т.2 от КТ. Считат, че той води до неправилен извод на съда за неоснователност на възражението на ответника за погасяване поради изтекла давност на иска за обезщетение за периода от 08.07.2020г. до 29.11.2020г. съответно и за уважаване на иска, като основателен за посоченият период.

Молят съда да отмени решението в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 2049,63 лева и разноски в размер на 171 лева, ДТ за Районен съд Казанлък в размер на 157.99 лева, възнаграждение за вещо 1 лице 76 лева, както и 5лв ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист, да отхвърли иска за обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ, като неоснователен за периода от 08.07.2020г. до 29.11.2020г. поради погасяването му по давност и да извърши прихващане между дължимото се на ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 29.11.2020г. до 28.12.2020г. с изплатените на ищцата обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ. Молят да им бъдат присъдени и направените разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна Р. Т. К. от с.О., ***, чрез пълномощника си адв.А.

Т. от АК- Стара Загора, изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а оспорваното решение е правилно и законосъобразно.

Заявяват, че основен спорен момент относно правилността на оспореното решение е във връзка с началния момент, от който започва да тече давностния срок по чл.358, ал.1, т.3 във вр. с чл.358, ал.2, т.2 от КТ. Посочват, че поради противоречивата съдебна практика има образувано тълкувателно дело №3/2024г. на ВКС по което обаче към момента няма произнасяне. Считат за правилна практиката на някои решения на ВКС, с които се приема, че началния момент на давностния срок по чл.358, ал.1, т.3 във вр. с ал.2, т.2 от КТ започва да тече от момента на признаване на уволнението за незаконно с влязло в законна сила съдебно решение. Едва след влизане в сила на това решение сочат, че ще възникне и правото на работник да иска изплащане на обезщетението, което му е присъдено, както и ще възникне задължението на работодателя да му го изплати. Именно поради неоснователността на въззивната жалба молят съда да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание - чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Ищцата Р. Т. К. сочи, че работила по трудово правоотношение в ответното училище - ОУ „П.Б.“, с адрес: с. О. на основание на сключен трудов договор на длъжност „Завеждащ административна служба“. На 07.07.2020 г. от страна на работодателя й било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. На 08.07.2020 г. й била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между нея и ответника за длъжността „Завеждащ административна служба, поради съкращаване на щата, считано от 08.07.2020 г. Сочи, че в предвидения в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ в срок - на 31.08.2020 г. подала искова молба до Районен съд Казанлък с искане за признаване на уволнението за незаконосъобразно и за отмяната му, както и на основание на чл. 344, ал. 2, т. 2 от КТ да бъде възстановена на заеманата длъжност „Завеждащ административна служба“ в ОУ „П.Б.“ в с. О..

Било образувано гр. дело № 2007/2020 г. по описа на PC Казанлък. С Решение № 505/18.11.2020 г., постановено по гр. дело № 2007/2020 г. по описа на PC 2

Казанлък, влязло в законна сила на 02.12.2020г., били уважени исковете й, като било признато за незаконно и отменено уволнението й от ОУ „П.Б.“ с. О., извършено със Заповед № 159/07.07.2020 г. на Директора, на основание чл.

328, ал. 1, т. 2 от КТ. Била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Завеждащ административна служба“ в ОУ „П.Б.“ с. О.. На 28.12.2020 г. била възстановена на работа. Твърди, че за периода от уволнението й до възстановяването й на работа не е работила по друго трудово правоотношение.

Това пораждало правния й интерес от настоящия иск за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ от работодателя в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа поради това уволнение за периода от 08.07.2020 г. до 28.12.2020 г. в размер на 6471.60 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ОУ „П.Б.“ с.

О., да й заплати горепосоченото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа след уволнението на 08.07.2020 г. до 28.12.2020 г. както да й заплати направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника. Оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по размер. Оспорва предявените искове за периода от 08.07.2020г. до 29.11.2020г. като неоснователни и поради погасяването им по давност, като прави възражение за изтекла погасителна давност относно претенциите на ищцата за обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ за посочения период от време. Не оспорва твърдението на ищцата, че със заповед №159/07.07.2020г. на директора на ответното училище трудовото й правоотношение за длъжността „завеждащ административна служба" в ответното училище било прекратено, считано от 08.07.2020 г., поради закриване на щата и, че това уволнение било признато за незаконно и отменено като такова с влязло в сила на 02.12.2020г. решение № 505 от 18.11.2020г. на Казанлъшки районен съд по гр.д. №20205510102007 по описа на съда за 2020г. Не оспорва твърдението на ищцата, че за периода от прекратяване на трудовото й правоотношение на 08.07.2020г. до възстановяването й на работа на 28.12.2020г. не е работила по друго трудово правоотношение. Сочи, че на 08.07.2020г. на ищцата била връчена заповед №159 от 07.07.2020г., с която трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 08.07.2020г. На 28.12.2020г. ищцата била възстановена на работа в ответното училище. Периодът, през който ищцата имала право на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ при оставане без работа поради признатото за незаконно уволнение, бил от 08.07.2020г. до 28.12.2020г. Претенциите на ищцата за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ били предявени на 29.11.2023г. пред Районен съд Казанлък с исковата молба. Сочи, че съгласно чл.358, ал.1, т.3 от КТ исковете по трудови спорове, извън посочените в т.1 и 2 от същата разпоредба, се погасявали в 3 - годишен срок, а съгласно чл. 358, ал.2, т.2 КТ, давностните срокове започвали да текат за другите искове, извън посочените в т.1, от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло 3 да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смятала за настъпила в деня, в който по вземането трябвало да се извърши плащане по надлежния ред, като вземането по чл.225, ал.1 КТ било изискуемо от деня, в който уволненият е могъл да иска изпълнение, който поначало бил денят на уволнението. Предвид посочените разпоредби давностният срок за вземане за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ започвал да тече от деня на уволнението, тъй като началният момент на това вземане било връчване заповедта за уволнението, след този момент, съгласно чл.335 КТ, трудовото правоотношение се прекратявало и трудовият договор преставал да действа и да обвързва двете страни - работодател и работник или служител. От този момент започвали да се изчисляват и сроковете за обжалване законността на уволнението, времето, през което работникът или служителят останал без работа поради уволнението и т.н., както и започвал да тече и давностният срок по чл.358, ал.1, т.3 КТ. Доколкото правото на обезщетение се отнасяло до всеки отделен период от време в рамките на предвидения в закона шестмесечен срок от момента на уволнението, същото се отнасяло и за давностния срок - той започвал да тече за всяка изтекла част от предвидения за обезщетяване период от време от момента на изтичането му. Сочи, че при съобразяване датата на връчване на заповедта за уволнение на ищцата 08.07.2020г., предвиденият в закона тригодишен срок по чл.358, ал.1, т.3 от КТ, за последното от всяко от отделните вземания за обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ изтичал на 08.01.2024г., а исковата молба била подадена в съда на 29.11.2023г. Поради това претенцията на ищцата за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 08.07.2020г. до 29.11.2020г. била погасена по давност. Непогасена по давност се явявала претенцията на ищцата за изплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ само за периода от 29.11.2020г. до 28.12.2020г.По отношение на тази част прави възражение за погасяване по давност на претендираните вземания за периода от 08.07.2020г. до 29.11.2020г.

Оспорва предявените искове и по размер предвид разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ и изплатеното на ищцата брутно трудово възнаграждение през м.юни 2020г. - основно трудово възнаграждение и допълнително такова с постоянен характер. Видно от приложения към исковата молба фиш за начислено и изплатено трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването на трудовия договор - м.06.2020г., през който са отработени всички работни дни в месеца, брутното трудово възнаграждение било в размер на 968.44лв. - 781лв. основно трудово възнаграждение и 187.44лв. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, което било с постоянен характер. Останалите начисления към работната заплата по фиша за м.юни 2020г. не били допълнителни възнаграждения с постоянен характер. Поради това базата за изчисляване на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ била много по-малка от претендирания от ищцата размер на обезщетение.

Сочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата със 4 заповед №159/07.07.2020г. й били изплатени следните обезщетения по чл.220, ал. 1 от КТ и чл.222, ал. 1 от КТ: По чл.220, ал.1 от КТ - изплатено на 07.08.2020г. обезщетение за неспазено предизвестие в чист размер 1743.19лв.

Преводът на посочената сума по банковата сметка на ищцата бил извършен след удръжка на ДОД в размер на 193.69лв. от начисления по фиша за м.юли 2020г. брутен размер на обезщетението 1936.88лв. и по чл.222, ал.1 от КТ - за оставане без работа за срок от 2 месеца, съгл. КТД в отрасъл „Образование", били изплатени обезщетения в размер на: 652.95лв. на 07.08.2020г.- чист размер; 792.00лв. на 09.09.2020г.-чист размер; 176.69лв. на 09.10.2020г. - чист размер. Преводите по банковата сметка на ищцата на посочените суми били извършени след приспадане на дължимите от ищцата вноски към пенсионните фондове от начислените суми като обезщетение по фишове за съответните месеци.