Решение № 1695 от 04.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1695 гр. Варна, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д. като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20253110111349 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на предявени обективно съединени искове, както следва: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т 10 ЗПК, предявени в условията на евентуалност установителни искове правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 146 във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и предявени в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът К. Н. С. твърди, че на 05.11.2020 г. сключил договор за потребителски кредит с „В.**Б.**“ ЕООД, въз основа на който му е отпусната сума в размер на 200 лева при годишен лихвен процент от 40.94 % и годишен процент на разходите от 49.60 %. Сочи, че в договора е предвидена такса за разглеждане в размер на 51.26 лв. По силата на два анекса от 11.11.2020 г. допълнително му била отпусната сума в общ размер от 150 лева, с което общо дължимата главница достигнала 350 лева, при такса разглеждане от 86.05 лева и лихва от 10.76 лева.

Заявява, че е погасил изцяло задълженията си по договора за кредит, в т. ч. и за така посочената такса.

Поддържа, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в него не е посочен приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Сочи, че липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита или е променлив.

Наред с горното счита, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора е посочена само абсолютна стойност на ГПР, но не е разписана 1 методиката на формирането му, в т.ч. и не са посочени включените в него компоненти. По този начин не става ясно дали допълнителните такси са включени в ГПР и се създават предпоставки кредиторът да кумулира такси, завишавайки цената на кредита. Заявява, че сумата по допълнителните такси следва да бъде разглеждана като елемент от общия разход по кредита.

Навежда доводи, че посочването на размер на ГПР, който не съответства на реално прилагания представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т. 1 ЗЗП.

В условията на евентуалност ищецът поддържа, че клаузата от договора за потребителски кредит, с която е предвидено заплащането на „такса разглеждане“ е нищожна поради противоречието й с чл. 10а ЗПК. В условията на евентуалност навежда доводи, че същата е неравноправна по смисъла на чл.

143, ал. 1 ЗЗП и като такава се явява нищожна поради противоречието й със закона. В условията на евентуалност поддържа, че клаузата е нищожна поради заобикаляне на закона, на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК, в условията на евентуалност - поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал.

1, пр. 3 ЗЗД.

Излага съображения, че клаузата е нищожна поради противоречие с чл.

10а ЗПК, който не допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

Позовава се на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, като счита, че таксата е необосновано висока.

Поддържа, че чрез разглежданата клауза се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се нарушава нормативно предвиденият размер на ГПР.

Счита, че посочената клауза от договора накърнява добрите нрави, тъй като чрез нея се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации на страните, а именно - между размера на таксата и предоставената услуга, като по този начин се злепоставят интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода от кредитора.

Отправя искане до съда за прогласяване нищожността на Договор за кредит № *******/05.11.2020 г. поради противоречие със закона на основание чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност - за прогласяване нищожността на уговорката за заплащане на „такса разглеждане“ по Договор за кредит № *******/05.11.2020 г. поради противоречие със закона, в условията на евентуалност - поради заобикаляне на закона, в условията на евентуалност поради накърняване на добрите нрави. Наред с това претендира осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 49.50 евро /представляваща равностойността на 96.81 лева/, платена без основание по недействителен Договор за кредит № *******/05.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда - 15.10.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, а в условията на евентуалност сумата от 44 евро /представляваща равностойността на 86.05 лева/ - платена без основание „такса разглеждане“ по Договор за кредит № *******/05.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда - 15.10.2025 г. до окончателното 2 изплащане на задължението.

Претендира разноски.

В проведеното на 03.04.2026 г. открито съдебно заседание е допуснато изменение на предявения главен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1 ЗЗД чрез неговото намаляване от сума в размер на 49.50 евро /представляваща равностойността на 96.81 лева/, на сума в размер на 47.48 евро /представляваща равностойността на 92.86 лева/, като производството по делото е прекратено за разликата над намаления размер на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД до първоначално предявения, на основание чл. 232 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „В.**Б.**“ ЕООД е депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Ответникът потвърждава, че между страните е сключен посоченият в исковата молба договор за потребителски кредит, както и че съгласно същия на ищеца е предоставена сума в общ размер от 350 лева и същият е бил задължен да заплати „такса експресно разглеждане“ в размер на 86.05 лева.

Излага, че посочената такса е начислена за предоставена по искане на кредитополучателя допълнителна незадължителна услуга, гарантираща разглеждане на заявката за получаване на заемна сума в по-кратък от стандартния 7-дневен срок.

Признава, че ищецът е погасил предсрочно задължението си на 24.11.2020 г., като е заплатил сума в размер на 442.86 лева, включваща дължимата главница, такса експресно разглеждане, както и договорна лихва съразмерно на периода на ползване на заемната сума в размер на 6.81 лева.

Навежда доводи за недопустимост на предявените установителни искове поради липса на правен интерес, тъй като ищецът изцяло е погасил задълженията си по договора за кредит и може да се защити посредством предявяването на осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД.

Оспорва при сключване на договора за кредит да са допуснати нарушения на приложимите правни норми. Сочи, че годишният процент на разходите и годишният лихвен процент са посочени като процент и в абсолютна стойност, като е посочен и общият размер на задължението.

Заявява, че в т. 4 от ОУ е описано по какъв начин е формиран ГПР, в т.ч. и че същият не включва разходите за допълнителни незадължителни услуги.

Твърди, че договорът не предвижда възможност за промяна на ГПР, а уговореният лихвен процент е фиксиран. Поради изложеното счита, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Подчертава, че ЗПК съдържа изрична разпоредба, предвиждаща недействителност на отделни клаузи от договора, водещи до надвишаване на нормативно определения максимален размер на ГПР.

Позовава се на решение на СЕС по дело C-714/22, съгласно което разходите за допълнителни услуги попадат в обхвата на ГПР само когато тяхното ползване е задължително условие за получаване на кредит.

Намира размера на начислената такса, равняващ се на 20 % от 3 главницата за справедлив.

Оспорва доводите за нищожност на процесната договорна клауза поради противоречие с чл. 10а ЗПК. Счита, че същата съответства на законовата възможност, уредена в чл. 10а, ал. 1 ЗПК, доколкото се касае за незадължителна допълнителна услуга, предоставянето на която зависи от волята на кредитополучателя.

Оспорва клаузата да е неравноправна или да противоречи на добрите нрави. Твърди, че е налице свободно договаряне между страните, а размерът на таксата не е необосновано висок.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и на дружеството да бъдат присъдени разноски. Прави възражение за недължимост на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА поради злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че между тях е сключен Договор за кредит № *******/05.11.2020 г., въз основа на който на ищеца е предоставена сума в общ размер от 350 лева; че в договора е предвидена такса за експресно разглеждане в размер на 86.05 лева; както и че ищецът изцяло е погасил начислените по договора за кредит суми, в т.ч. таксата за експресно разглеждане в посочения размер, както и договорна лихва в размер на 6.81 лева.

Договорът за кредит и сключените към него два броя анекси от 11.11.2020 г. са представени с исковата молба /л. 5-6/. От съдържанието им се установява, че съгласно последния анекс е уговорен промоционален лихвен процент от 40.76 % и годишен процент на разходите от 49.5 %.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на предявените установителни искове. За страната по договора винаги е налице правен интерес от предявяването на иск за нищожност на същия или на отделни клаузи от него. При наведени твърдения за наличието на клауза, приложима към договора за кредит, действителността на което се оспорва от ищеца, е допустимо съединяването на установителен иск за нищожност на същата с иск за връщане на платените въз основа на същата клауза суми.

Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона за потребителския кредит, поради което и ищецът се ползва със специалната закрила по този закон.

Чл. 11 ЗПК регламентира изискванията към съдържанието на договора 4 за потребителски кредит, като съгласно т. 10 на ал. 1 в него задължително следва да бъде посочен годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Чл. 19, ал. 1 ЗПК гласи, че ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит /ал. 3/. Изискването за посочването на ГПР в договора за кредит има за цел потребителят при сключването му да се информира за икономическите последици от сделката, въз основа на което да може да вземе информирано решение за поемане на задълженията, включени в съдържанието на облигационното отношение.

Чл. 10а, ал. 1 ЗПК допуска кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като съгласно императивната норма, съдържаща се в ал. 2 на същата разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Процесната такса е уговорена за „бързо разглеждане“ на искането за предоставяне на кредит.

Безспорно дейността по разглеждане на искането за отпускане на кредит е неразривно свързана с усвояването му. Касае се за дейност, която се извършва във всички случаи при сключването на договор за потребителски кредит и в този смисъл съставлява присъщ на основния предмет на договора разход.