Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 11.02.2021, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 505/2020
Вид
Решение № 27
Подписан
11.02.2021
Състав
Мария Анастасова Славчева, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова

Цитирани разпоредби

  • чл.133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.200, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.201, ал.2 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. С. , 11.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария А. Славчева

Петранка Р. Прахова

Зоя С. Шопова при участието на секретаря Мара А. Кермедчиева като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно гражданско дело № 20205400500505 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С Решение № 100/10.08.2020 г. по гр.дело № 9/2019 г. М.ският районен съд осъжда "ГОРУБСО М." АД да заплати на Р.Д.С. обезщетение за причинени неимуществени вреди /болки и страдания /от професионално заболяване "Вибрационна болест втори стадий" - 30 % ТНР, установено с влязло в сила на 17.12.2019 г. експертно решение № 2064/29.09.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“-С. и потвърдилите го ЕР на НЕЛК № 0518/04.04.2019 г. и ЕР № 2153/177/07.11.2019 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Братан Шукеров" - С., в размер на 15 000 лв., на основание чл.200, ал.1 КТ във вр. с чл.52 ЗЗД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 09.01.2019 г. до окончателно изплащане на вземането.

Също така, М.ският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Д.С. срещу "Горубсо М." АД акцесорен иск за законна лихва за периода от 11.10.2013 г. до 09.01.2019 г. върху главницата от 15 000 лв. като погасен по давност на осн.чл. чл.111, б."в" ЗЗД.

С решението още е осъдено „Л. Инвест“ АДгр.Л. да заплати, по предявен обратен иск, в полза на "Горубсо М.“ АД сумата от 3 018 лв., представляваща пропорционално разпределена сума, с оглед положения рисков трудов стаж 1 и констатирано професионално заболяване "Вибрационна болест втори стадий“ - 30 % ТНР на Р.Д.С. в ответното дружество "Л. Инвест " АД, ведно със законна лихва, считано от 09.01.2019 г. до окончателно изплащане на сумата. Отхвърлен е предявеният от "Горубсо М." АД срещу "Л. Инвест" акцесорен иск за законна лихва за периода от 11.10.2013 г. до 09.01.2019 г. като погасен по давност на осн.чл.111, б."в" ЗЗД.

Осъдено е също така "Горубсо Л." ЕАД по предявен обратен иск, да заплати, в полза на "Горубсо М.“ АД сумата 4 481 лева, представляваща пропорционално разпределена сума с оглед положения рисков трудов стаж и констатирано професионално заболяване "Вибрационна болест втори стадий "-30 % ТНР на Р.Д.С. в ответното дружество "Горубсо Л." ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 09.01.2019 г. до окончателно изплащане на сумата. Отхвърлен е предявеният от "Горубсо М." АД срещу "Горубсо Л." ЕАД акцесорен иск за законна лихва за периода от 11.10.2013 г. до 09.01.2019 г. като погасен по давност на осн. чл.111, б."в" ЗЗД.

На следващо място, "Горубсо М." АД е осъдено да заплати в полза на Р.Д.С. 1 280 лева, представляващи адв. възнаграждение за адв.С.М.. Осъдено е "Горубсо Л.“ ЕАД да заплати в полза на "Горубсо М.“ АД разноски за юриск.възнаграждение в размер на 300 лева; а „Л. Инвест“ АД е осъдено да плати на "Горубсо М.“ АД 200 лева юр. възнаграждение.

Срещу това решение са подадени допустими въззивни жалби от Р.Д.С., от „ГОРУБСО-М.“ АД - гр.М. и от „ГОРУБСО Л.“ ЕАД и „Л.

ИНВЕСТ“ АД.

Р.Д.С., чрез пълномощника си адв.С.М., с жалба вх.№ 1490/25.08.2020 г. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен като погасен по давност акцесорният му иск за присъждане на законната лихва върху главницата от 15 000 лв. за периода 18.02.2014 г. - 09.01.2019 г. Иска отмяна в тази част и уважаване в цялост на иска за лихвата, като се приеме 18.02.2014 г. за начална дата на забавата, тъй като тя е датата на инвалидизация според ЕР на ТЕЛК, и крайна дата – 09.01.2019 г., когато е предявен искът. Претендира и за разноските по делото.

С отговори по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите по тази жалба „Горубсо М.“ АД, „Горубсо Л.“ ЕАД и „Л. Инвест“ АД я оспорват.

С въззивна жалба вх.№ 101507/28.08.2020 г.

„ГОРУБСО М.“ АД-гр.М., чрез юр.Е.А., обжалва решението в частите, с които това дружество е осъдено да плати на Р.С. 15 000 лв., като иска намаляването на същата сума до 2 размер, който е съобразен с реално претърпените от него болки и страдания, което от своя страна да доведе и до намаляване на сумите, които третите лица-помагачи са осъдени да платят на „Горубсо-М.“ по обратните искове.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият по тази жалба Р.С., чрез адв.С.М., я оспорва като неоснователна с подробно изложени доводи за справедливост на присъденото обезщетение и анализ на събраните доказателства.

С обща въззивна жалба с вх.№ 101624/25.09.2020 г., уточнена с молба вх.№ 161662/08.10.2020 г., „ГОРУБСО Л.“ ЕАДгр.Л. и „Л. ИНВЕСТ“ ЕАД-гр.Л., чрез пълномощника адв. Т.К., обжалват решението в частите, с които: „Горубсо М.“ АД е осъдено да плати на Р.С. 15 000 лв. обезщетение; „Л. Инвест“ АД е осъдено по обратния иск да плати на „Горубсо М.“ АД сумата 3 018 лв., пропорционална на положения от С. рисков трудов стаж в „Л. Инвест“ АД и констатираното професионално заболяване, ведно със законната лихва от 09.01.2019 г. до окончателно изплащане; е осъдено „Горубсо Л.“ ЕАД по обратния иск да плати на „Горубсо М.“ АД сумата от 4 481 лв., пропорционална на положения рисков трудов стаж от С. в „Горубсо Л.“ ЕАД и констатираното професионално заболяване, ведно със законната лихва от 09.10.2019 г. до окончателно изплащане. Също така, тези дружества обжалват решението и в частите, с които са осъдени съответно да платят разноски от 300 лв. и от 200 лв. за юр.възнаграждение в полза на „Горубсо М.“ АД, защото такива не са поискани от юрисконсулта и няма доказателства за тях. Оспорват и присъденото адв.възнаграждение от 1 280 лв. в полза на ищеца, което считат за прекомерно и са искали намаляването му от МРС.

Въззиваемият по тази жалба Р.С., чрез адв.С.М., я оспорва като просрочена; съответно - неоснователна с отговор по чл.263, ал.1 ГПК.

Възиваемият по същата жалба „Горубсо М.“

АД я оспорва с отговор в частта, с която се твърди от двете дружества-помагачи, че неправилно е изчислена пропорционално на трудовия стаж всяка от сумите, които те следва да платят по обратните искове. Счита за правилно приетото от МРС, че общият стаж, положени от С. при третите лица-помагачи, е осем години и един месец, поради което е обоснован и изводът му относно разпределението на отговорността между солидарните съпричинители на увреждането.

В съдебно заседание Р.С., редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв.С.М., като поддържа своята жалба и оспорва жалбите на трите дружества.

За „Горубсо М.“ АД, редовно призовано, юр.Е.А. също поддържа жалбата му, както и дадените отговори на жалбите на останалите страни.

3

За „Л. Инвест“ АД и „Горубсо Л.“ АД, редовно призовани, пълномощникът адв.Т.К. поддържа техните жалби и отговорите срещу жалбите на останалите страни.

Както ищецът, така и ответникът и третите лица-помагачи, които са и ответници по обратните искове на основния ответник, молят да им се присъдят направените разноски.

Съдът установява следното:

Решението в частта, с която „Горубсо М.“ АД е осъдено да плати на Р.С.

15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от първоинстанционния съд мотиви. Размерът на обезщетението не е завишен от гледище на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Действително, както установява медицинската експертиза, общото състояние на Р.С. е добро, той извършва активни и пасивни движения в пълен обем със запазена скорост и мускулна сила, като мускулният му тонус е нормален.

Проведените многократни болнични и домашно-амбулаторни лечения имат добро клинично повлияване. Към момента на прегледа от вещото лице по СМЕ характерните оплаквания и специфични симптоми на вибрационната болест са по-слабо изразени, кожата на ръцете е топла и с нормален цвят, микроциркулацията е подобрена. Като цяло, прогнозата за развитие на вибрационната болест е благоприятна, но не в смисъл на пълно излекуване, а, както казва вещото лице д-р М. в обясненията си от 18.06.2020 г., след като вредните въздействия са премахнати, няма причина да се появи влошаване, а при системно лечение, включително балнео- санаториални процедури няколко пъти годишно, състоянието може да се подобри. Също така, към момента на прегледа не се установяват нарушения в юмручния захват на двете ръце и други двигателни нарушения на горните крайници.

Същевременно обаче, болките и страданията на С. имат постоянен характер, умерен интензитет и дългогодишна продължителност. Той непрекъснато страда от постоянни болки в раменете и в лактите, от схващане на краката, изтръпване, схващания и слабост в ръцете, посиняване на пръстите на ръцете при студово въздействие с чувство за оточност, от болки в кръста и коленете, изтръпване на пръстите на краката. Появява се хипотрофия в мускулатурата на пръстите, на дланта, постепенно се обхваща цялата ръка.

Слухът намалява, хипопалестезията е средна степен. Кожната температура /на 40ти пръст/ спада от 28 градуса, колкото е нормата, на 22-25 градуса. При капиляроскопия се виждат спастично свити капиляри. На рентгенография се вижда остеопороза в костите на китките и пръстите, кистовидни просветлявания. Също така, тези болки и страдания се отразяват на съня на ищеца, влошават емоционално-писхическото му състояние и качеството на общуването му с други хора.

Свидетелката С. С.а, чиито показания

4 се преценяват с оглед изискването на чл.172 ГПК, установява, че С., особен през зимата, когато е студено, има болки, ръцете му побеляват, пръстите му са ледени, цялата му ръка е студена; има вечери, през които почти не спи и се налага да взема болкоуспокояващи лекарства. Той има и треперене на ръцете и затова се притеснява да сяда с приятели на кафе.

Не може да вдига тежко, напр.мебели, затова вика приятели да му помагат.

Всички тези установени чрез медицинската експертиза и свидетелски показания болки и страдания, които, макар и умерени досега, са постоянни и с многогодишна продължителност, а и няма данни да е възможно пълно излекуване, могат да бъдат овъзмездени именно с присъдения размер от 15 000 лв. на търсеното обезщетение. Това изключва и неоснователно обогатяване от страна на ищеца С. при получаването му.

Вещото лице по медицинската експертиза обяснява на съдебното заседание, че при Р.С. се наслагват и други заболявания, той има доста тежко ошипяване на гръбначния стълб, болка в ръцете, може да има изтръпване. От ошипяването има оплаквания, които приличат на тези на вибрационната болест – болки, изтръпване, мравучкане. Подчертава обаче, че симптомите, които е описал, са специфични и касаят вибрационната болест, която е следствие от вредните трудови въздействия. Това означава, че обезщетението от 15 000 лв. покрива страданията само от вибрационната болест и работодателят не е осъден да отговаря за вредите от другите заболявания на ищеца.

Решението се явява неправилно в частта, с която е отхвърлен искът на Р.С. за присъждане на компенсаторната лихва върху главницата от 15 000 лв. за времето от преди 09.01.2019 г. поради погасяване по давност на осн.чл.111, б.“в“ ЗЗД. Тъй като обаче въззивната жалба на С. визира по-кратък период – от 18.02.2014 г. насетне, именно последната дата трябва да се счете за начален момент на дължимата лихва върху главницата.

Това е така поради следното:

От ответника „Горубсо М.“ АД и третите лица-негови помагачи не сe прави с отговорите им на исковата му молба възражение за погасяване по давност на претенцията за лихвата. За първи път такова възражение е въведено от третите лицапомагачи на съдебното заседание от 03.10.2019 г. и касае периода от 3 години преди завеждане на делото, т.е., за времето от 11.10.2013 г. до 09.01.2016 г. Това възражение е прието за разглеждане чрез включването му допълнително в доклада по чл.140 ГПК с протоколно определение от заседанието на 03.10.2019 г. пред РС-М., без обаче да е ясно защо това е сторено и защо възражението не е прието за преклудирано.

Действително, приемането му не е оспорено от страна на ищеца на същото заседание, проведено в присъствието на неговия пълномощник, но липсата на такова оспорване не прави възражението допустимо като заявено в срок, 5 защото законът не придава подобно значение на тази липса. След като оплакване в тази насока ищецът прави с въззивната си жалба, то е допустимо и се явява основателно.