Решение № 147 от 06.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110143430 по описа за 2025 година

Л. Е. И. e предявил осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 1077 лева, ведно със законната лихва от 29.07.2025 г. до окончателното изплащане, причинени от действия на ** в резултат на незаконосъобразно „* по ДП № 227 ЗМК-1304/2025 г. на * пр. пр. № */2025 г. на СРП, взето по искане на СРП с протоколно определение от 23.07.2025 г. по ч. н. д. № № 10697/2025 г. на СРС, 17 състав, отменено с протоколно определение от 29.07.2025 г. по в. ч. н. д. № 2017/2025 г. на СГС, 17 въззивен състав, влязло в зила на 29.07.2025 г.

Ищецът сочи, че с постановление от 22.07.2025 г. е бил задържан на основание чл. 64, ал. 2 НПК по ДП № 227 ЗМК-1304/2025 г. на * пр. пр. № */2025 г. на СРП. С протоколно определение от 23.07.2025 г. по ч. н. д. № № 10697/2025 г. на СРС, 17 състав, на ищеца е взета мярка за неотклонение „* по искане на СРП. С протоколно определение от 29.07.2025 г. по в. ч. н. д. № 2017/2025 г. на СГС, 17 въззивен състав, е отменен първоинстанционният съдебен акт, като искането за вземане на мярка за неотклонение „* на ищеца е оставено без уважение. Излага, че е претърпял унижение, тъй като е третиран като опасен престъпник, притеснение за съдбата си, несигурност за бъдещето си, остър стрес, гняв, разочарование от органите на прокуратурата, постравматичен стрес и социална изолация.

Незаконосъобразното задържане довело до нарушаване на правото му на свобода, като последиците от това имали дългосрочен ефект върху психиката на ищеца, била отнета неговата свобода, достойнство и право на избор. Всичко това предизвикало у ищеца чувство за несправедливост, гняв и разочарование, поради което претендира овъзмездяване на претърпените вредни последици под формата на обезщетение за неимуществени вреди.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът ** е представил писмен отговор на 1 исковата молба, с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Излага, че в конкретния случай лишаването от свобода се основава на приложимото национално право, като ищецът е бил изправен своевременно пред съд, било е проведено отрито състезателно съдебно заседание. Сочи, че са били налице предпоставките, за да бъде поискано вземането на най-тежката мярка за неотклонение спрямо ищеца. Оспорва процесуалната си легитимация по делото, доколкото мярката за неотклонение е взета от съда. Счита, че не е налице причинна връзка между настъпилите вредни последици и дейността на Прокуратура.

Намира претендирания размер на неимуществените вреди за прекомерен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с постановление на прокурор при СРП от 22.07.2025 г. Л. Е. И. задържан за срок от 24 часа, като е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК.

С искане от 23.07.2025 г. прокурор при СГП е поискал по отношение на Л. Е. И. да бъде взета мярка за неотклонение „* по ДП № 227 ЗМК-1304/2025 г. на * пр. пр. № */2025 г. на СРП.

С протоколно определение от 23.07.2025 г. по н. ч. д. № 10697/2025 г. СРС, 17 състав, е взел спрямо Л. Е. И. мярка за неотклонение „*.

С протоколно определение от 29.07.2025 г. по в. н. ч. д. № 5017/2025 г. СГС, XVII състав, е отменил протоколното определение от 23.07.2025 г. на СРС и е оставил без уважение искането на СРП за вземане на постоянна мярка за неотклонение „* по отношение на Л. Е. И., като му е взел мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 1000 лева.

За установяване на обстоятелствата, свързани с претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконосъобразно задържане, по делото е разпитан свид. * който разказва, че познава ищеца като активен и всеотдаен гражданин. Разказва за събитията на 21.07.2025 г., когато при сблъсък с полицаи станал свидетел как един полицейски служител нанесъл на ищеца удар в лицето и няколко полицая го извели от мястото с ръце на гърба, превит, с глава почти до земята и го набутали в полицейски бус без да уведомят защо го задържат. Ищецът бил затворен в 03-то РУ без достъп до адвокат и задържан без основание.

Станало ясно, че прокуратурата го задържа за неопределен период и престоял около 7-8 денонощия в следствения арест, в тежките условия там, без контакт с никого и възможност да му бъдат предадени храна и вещи от първа необходимост. Сочи, че след излизането си от ареста, ищецът бил коренно променен, бил един смачкан физически и психически човек, който продължава да преживява случилото се. Бил огорчен, обиден, гневен, постоянно го коментирал. Постоянно изтъквал, че този арест променил живота му, бил сочен с пръст, лепнали му клеймо на арестуван човек. Бил в много тежко състояние, а трябвало да полага грижи и за възрастната си майка, което много го тормозело, докато бил задържан. Разказвал, че най-тежка била неизвестността, което го унищожавало отвътре, убивало вярата му в 2 институциите. Ищецът имал юридическо образувание и такъв тип интервенции не били осъществявани спрямо него до този момент.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: осъществено незаконосъобразно „* на ищеца по ДП № 227 ЗМК-1304/2025 г. на * пр. пр. № */2025 г. на СРП, претърпени неимуществени вреди в пряка причинна връзка с осъщественото незаконосъобразно „*, размер на вредите.

Държавата, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени на граждани от прокуратурата при задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, когато е било отменено. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното задържане, е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон.

В настоящия случай ищецът Л. Е. И. е бил задържал за срок от 24 часа, считано от часа на привличането му в процесуалното качество на обвиняем на 22.07.2025 г. до съответния час на 23.07.2025 г. С протоколно определение от 23.07.2025 г. му е взета мярка за неотклонение „*. С протоколно определение от 29.07.2025 г. СГС е оставил без уважение искането на СРП за вземане на постоянна мярка за неотклонение „* по отношение на Л. Е.

И., като му е взел мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 1000 лева.

Съгласно чл. 64, ал. 2 и 5 НПК явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда. Съдът взема мярка за неотклонение „*, когато са налице основанията по чл. 63, ал. 1 НПК, а ако не са налице тези основания, може да не вземе мярка за неотклонение или да вземе по-лека. Според чл. 63, ал. 1 НПК мярка за неотклонение „* се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с „лишаване от свобода“ или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Съгласно чл. 56, ал. 1 и чл. 57 НПК спрямо обвиняемия по дело от общ характер може да се вземе мярка за неотклонение, когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че е извършил престъплението и да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.

Предпоставките за задържане на обвиняемия за срок до 72 часа за довеждането му пред съда и тези за вземане на мярка за неотклонение „* са еднакви и те се преценяват от прокурора при вземане на решение за съответното задържане. В конкретния случай за да 3 бъде поискано налагането на мярка за неотклонение „* е съобразено, че за престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до три години. Доколкото по делото не са налице данни ищецът да е осъден за престъплението, във връзка с което е образувано ДП № 227 ЗМК-1304/2025 г., то съдът намира, че не е била налице първата предпоставка за налагане на мярка за неотклонение - обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление. Преценката на втората предпоставка дали съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление определя каква мярка за неотклонение следва да се вземе спрямо обвиняемия.

В случая СГС е преценил, че опасността не е толкова интензивна, че да обосновава вземането на мярка за неотклонение „*, а за осигуряването на обвиняемия за целите на наказателното производство би било достатъчно и вземането на мярка за неотклонение „гаранция в пари“.

Вземайки предвид горното съдът намира, че задържането на ищеца е било незаконосъобразно. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника на основание чл. 2, ал. 1, т. 1, вр. чл. 4 ЗОДОВ. Пак от свидетелските показания може да се направи извод, че незаконосъобразното задържане е причинило на ищеца огорчение, обида, гняв, физически и психически стрес, довело е до сериозна промяна в живота му, доколкото в обществото същият е възприеман като престъпник, претърпял е притеснение поради това, че не може да се грижи за близките си, чувствал се обезверен поради неизвестността, на която е бил подложен, загубил доверие в институциите.

Обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ се определя съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Размерът на обезщетението се определя след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, в който смисъл са и задължителните постановки на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК н а ВКС. Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било осъществено задържането; неговата продължителност и интензитет; начинът, по който задържането се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Наред с тези обстоятелства при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване, в който смисъл е и константната съдебна практика 4

(решение № 358 от 16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС, решение № 57 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС).

В конретния случай за да определи размера на обезщетението в съответствие с принципа по чл. 52 ЗЗД, съдът съобрази обстоятелствата, че задържането на ищеца е продължило 7 денонощия, поради което интензитетът на претърпените вредите е по-висок от тези, претърпени при задържания за по-кратък срок; ищецът не е бил задържан или осъждан до момента, поради което при него е било по-силно безпокойството и притеснението от задържането; ищецът е бил в невъзможност да се грижи за възрастната си майка, което увеличава емоционалния стрес при задържането; претърпял е социален дискомфорт и уронване на авторитета на името си в обществото; изпитал е множество негативни психически и физически негативни изживявания. Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че размерът на обезщетението за претърпените вреди следва да бъде определен на 3500 лева (1789,52 евро), което следва да репарира претърпените от ищеца вреди от незаконното задържане, като предявеният иск следва да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 7000 лева (3579,04 евро), по отношение на който е допуснато увеличение на основание чл. 214, ал. 1 ГПК с протоколно определение от 08.12.2025 г.