Определение № 803 от 30.05.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 803 гр. Варна, 30.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Ат. Атанасов като разгледа докладваното от П. Ат. Атанасов Търговско дело № 20253100900055 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от Ю. М. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“Ш.“ №*, действаща чрез адв.С. С., съдебен адрес: гр.София, ул.“Кадемлия“ №1, ет.1, офис1, против “Застрахователно дружество “Евроинс““ АД, с ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“№43, представлявано от Димитър Д., Румяна Бетова и Йонна Цонева, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50000лв., съставляваща частичен иск от общо 80000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат от претърпяно телесно увреждане, получено при пътно транспортно произшествие на 28.08.2024г., около 08:00 часа, в гр.Варна, на кръстовището на ул.“Г. М.“ и бул.“Х. С.“, което е настъпило по вина на водача на лек автомобил “О. А.“, с peг.№В9****TP, който към датата на инцидента е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество с Полица №BG/*******, валидна от 14.09.2023г. до 13.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на извънсъдебна претенция към застрахователя-18.09.2024г. до окончателното изплащане на обезщетението.

На основание чл.127, ал.4 от ГПК е посочена банкова сметка за доброволно плащане на претендираното обезщетение с IBAN: ******************.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл. 127, ал. 1 и чл.

128 ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер, и релевира възражение за съпричиняване на вредоносният резултат.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват релевираните с отговора възражения и се изразява становище по доказателствата.

1

В срока по чл.373 от ГПК ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, с който се поддържат твърденията и възраженията, изложени в отговора на исковата молба.

По допустимостта на предявените искове:

Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, тъй като са представени доказателства за предявена претенция пред застрахователя по реда на чл.380 от КЗ, като липсват данни за определено и изплатено обезщетение. Сезиран е месно и родово компетентният съд, поради което производството по делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК, съдът счита, че искът следва да се разгледа по реда на Глава XXXII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

По доказателствените искания на страните:

Съдът намира представените от ищцата писмени доказателства за допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което същите следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Следва да се допуснат исканите от двете страни съдебни медицинска и автотехническа експертизи, с оглед значението на отговорите по формулираните от страните въпроси за изясняване на спора от фактическа страна, но същите следва да се обединят в една комплексна експертиза, предвид общия характер на въпроса за механизма на настъпване на претендираните увреждания, предмет и на двете експертизи.

Искането на ищцата за събиране на гласни доказателства посредством разпит на свидетел за установяване на претърпените от нея неимуществени вреди, следва да се уважи.

С оглед оттегляне на искането на ищцата за задължаване на ответника да представи документи на основание чл.190 от ГПК, съдът не дължи произнасяне по същото.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство и окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в производството.

Воден от горното и на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на

ГПК-“Производство по търговски спорове“. делото по реда на

Глава

ХХХII от

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад по делото, на основание чл.374, 2 ал.2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от Ю. М. Т., с ЕГН **********, против “Застрахователно дружество “Евроинс““ АД, с ЕИК 121265113, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50000лв., съставляващ частичен иск от общо 80000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат от претърпяно телесно увреждане, получено при пътно транспортно произшествие на 28.08.2024г., около 08:00 часа, в гр.Варна, на кръстовището на ул.“Г. М.“ и бул.“Х. С.“, което е настъпило по вина на водача на лек автомобил “О. А.“, с peг.

№В9****TP, който към датата на инцидента е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество с Полица №BG/*******, валидна от 14.09.2023г. до 13.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на извънсъдебна претенция към застрахователя-18.09.2024г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди, че на 28.08.2024г., около 08:00 часа, в гр.Варна, на кръстовището на ул.“Г. М.“ и бул.“Х. С.“ е възникнало пътно произшествие между ищцата, в качеството й на пешеходец и лек автомобил марка “Опел“, модел “Астра“, с peг.№В9215TP.

Поддържа се, че пътният инцидент е настъпил в резултат, от противоправното и виновно поведение на водача на посоченият автомобил, който при едновременно светещ зелен сигнал за преминаване на пешеходци и за завиващи наляво коли, не е пропуснал ищца, която с е движила с предимство по пешеходна пътека. Сочи се, че за случая е съставен Протокол за ПТП с пострадали лица №1155/28.08.2024г. по описа на ОД на МВР-Варна, като в последствие е образувано Досъдебно производство №321/2024г. по описа на ОД на МВР Варна и пр.пр.№12845/2024г. по описа на РП Варна. Твърди се, че непосредствено след инцидента, ищцата е транспортирана по спешност МБАЛ “Света Анна-Варна“ АД, където е хоспитализирана за периода от 28.08.2024г. до 31.08.2024г. Сочи се, че пострадалата е била приета с оплаквания от остри болки в кръста, като след редица проведени изследвания и консултации, е установено счупване на гръбначен прешлен L1. Твърди се, че ищцата претърпяла оперативна интервенция, при която под рентгенов контрол, деформираното тяло на счупеният прешлен е изградено с костен цимент. Твърди се още, че след изписването й от болничното заведение, ищцата продължила лечението си в домашни условия, като през първите месеци спазвала строг постелен режим и не е била в състояние да се движи самостоятелно, както и да се грижи сама за битовите си нужди. Поддържа се, че посоченото състояние на ищцата налагало тя да бъде обслужвана от близките й, което предизвиквало допълнителни неудобства и дискомфорт за нея и семейството й. Сочи се, че към настоящия момент ищцата се обслужва сама и се придвижва самостоятелно, но движенията на кръста й се осъществяват при трайно намален обем-не може да се навежда, трудно и болезнено отклонява снагата си наляво и надясно, не може да стои дълго време изправена и да носи тежести. Поддържа се, че преживеният пътен инцидент рефлектирал негативно и върху психиката на ищцата, която в следствие на силния стрес, се намира в постоянна тревога, изпада в състояния на агония, както на моменти отказва да комуникира с околните. Твърди се, че ищцата често сънува кошмари, свързани с инцидента, което налага прием на седативни лекарствени препарати. Твърди се още, че пострадалата изпитва тревога, че с оглед 3 претърпените травми, никога няма да се възстанови напълно, съответно ще остане в тежест на близките си. Сочи се, че към момента на ПТП за процесният автомобил е имало сключена застраховката “Гражданска отговорност“ с ответното дружество, който е обективиран в Застрахователна полица №BG/*******, валидна от 14.09.2023г. до 13.09.2024г. Твърди се, че на 18.09.2024г. ищцата е предявила извънсъдебна претенция до застрахователя за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80000лв., като до момента на подаване на исковата молба липсва плащане на обезщетение.

С подадения в срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника писмен отговор на исковата молба, се оспорва изцяло иска по основание и размер. Не се оспорва наличието към датата на процесното ПТП на застрахователно правоотношение за лек автомобил “О. А.“, с рег.

№В****ТР, със срок на покритие от 14.09.2023г. до 13.09.2024г., както и че на 18.09.2024г., пред застрахователя е депозирана извънсъдебна претенция по реда на чл.380 КЗ, за което е образувана Щета №1500125827. Оспорва се механизма на пътното произшествие, като се поддържа, че водачът на лекия автомобил няма вина за катастрофата и че същият не е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата. Твърди се, че наличните данните за инцидента, пораждат съмнение дали ищцата е пресичала на пешеходна пътека, но дори и да е било така, то е очевидно, че преди да навлезе на пътното платно, пешеходката не се е съобразило с приближаващото се превозно средство. Сочи се, че от показанията на пострадалата може да се съди, че тя е видяла лекия автомобил, но е тръгнала да пресича, тъй като е преценила, че ще може да мине пред него. Твърди се, че последното предполага забързан ход на движение, съответно че пешеходката е навлязла внезапно на платното за движение и е попаднала в опасната зона на спиране на водача, което е довело до невъзможност на последния да спре преди мястото на удара. Сочи се още, че според показанията на водача на лек автомобил “О. А.“, с рег.№В****ТР дадени в досъдебното производство, последният е изчаквал на стоп линията, като първа кола при червен светофар.

Когато светофарът е светнал зелено за завой наляво, той е потеглил плавно и поради това, че не е видял пешеходци и насрещно движение, е продължил маневрата. В този връзка и предвид показанията на пострадалата, че колата е била в движение, когато е навлязла на пътното платно, се поддържа, че при потеглянето на лекия автомобил, ищцата все още не е била започнала да пресича. Поддържа се още, че превозното средство се е движило равноускорително, което води до по-голяма опасна зона на спиране. Твърди се, че предвид отразената в протокола за оглед на ПТП деформация в дясната част на предния капак на лекия автомобил, то вероятно ударът е настъпил в средата на пътното платно. Ето защо се поддържа, че пешеходката е възприела автомобила по-рано към момента на започване на пресичането, а не когато се е намирала в средата на пътното за движение. В условията на евентуалност, ако по делото се установи вина на водача на лекия автомобил, се прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, като се поддържа, че приносът й за настъпване на катастрофата и вредите е не по-малко от 80 %. На следващо място се оспорва обема на търпените от ищцата неимуществените вреди и размера на претендираното обезщетение. Поддържа се, че извършената оперативна интервенция за лечение на претърпяната от ищцата телесна повреда, е с малък обем и сложност. Сочи се, че интервенцията се реализира с помощта на тънка игла, с която се достига до фрактурата и се инжектира костен цимент. Сочи се, че повечето пациенти имат добра степен на функционалност в рамките на 2-3 седмици и пълно възстановяване до 4-6 седмици. Не се оспорва, че травмата е довела до ограничения и неудобства, непосредствено след инцидента, но се поддържа, че твърденията на ищцата за необходимост от спазването на строг постелен режим в продължение на месеци, са силно преувеличени. Сочи се, че последното се подкрепя от отразеното в амбулаторен лист от 19.09.2024г., според който ищцата е предприела физиотерапевтични процедури по-малко от месец след катастрофата. В 4 заключение се поддържа, че оздравяването на пострадалата е в пълен обем, без двигателен дефицит или други усложнения. Оспорват се твърденията за настъпила психична травма в следствие с пътното произшествие. Моли се за отхвърляне на претенцията, или евентуално за редуциране на нейният размер и за присъждане на разноски по делото.