Решение № 402 от 20.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Въззивно гражданско дело № 20241100505421 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №2190/07.02.2024г. постановено по гр.д. №36028/2021г. по описа на 54-ти състав, Софийски районен съд, ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на В. С.

К. сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вредифизически и емоционални болки и страдания, претърпени от нея в качеството й на водач на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ****, вследствие на ПТП, настъпило на 29.12.2020г. в гр. София, на бул. „Околовръстен път“ в района на кръстовището с ул.

„Латин Колев“, по вина на водача на лек автомобил „Ауди 80“ с рег. №****, чиято гражданска (деликтна) отговорност в това му качество била застрахована по силата на сключен със ЗД „Бул Инс“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.02.2021г. до окончателно изплащане на задължението, като за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 15 000 лева предявеният иск е отхвърлен.

Срещу решението в частта, в която искът е отхвърлен, е подадена въззивна жалба от ищцата В. С. К., с която се оспорва неговата правилност. Твърди се, че при постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд е нарушил принципа на справедливост, присъждайки обезщетение в крайно занижен размер. Поддържа се, че претърпените от страната неимуществени вреди под формата на болки и страдания от 1 получените от нея вследствие на инцидента увреждания са в по-голям размер от взетия предвид от съда. Сочи се, че законодателят е предвидил лимит на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в размер на 10 000 000 лева именно за да могат пострадалите да бъдат адекватно обезщетявани. Обосновава се, че при наличието на законовите предпоставки за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя по застраховка „ Гражданска отговорност” застрахователната сума по нея следва да се има предвид като един от критериите за приложение чл.52 ЗЗД от съда. Твърди се, че при постановяване на решението е допуснато и известно отклонение от практиката на ВКС по отношение на понятието за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. С оглед на изложеното се отправя искане към съда за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение.

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответника ЗД „Бул Инс“ АД, с който се оспорва нейната основателност и се отправя искане за потвърждаване на решението.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по отношение на неговата правилност във връзка с наведените от въззивницата доводи намира следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от В. С. К. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.432 от КЗ, за основателността на който в тежест на ищцата е да установи, че на 29.12.2020г. е реализирала ПТП, причинено от виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на инцидента е била застрахована при ответника.

Доколкото постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано единствено в отхвърлителната му част, то в останалата част, с която е присъдено 2 обезщетение за неимуществени вреди, съдебният акт е влязъл в сила и между страните е налице сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащите го факти, а именно- наличието на виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество, предизвикало настъпването на реализираното между страните на 29.12.2020г. в гр. София, на бул. „Околовръстен път“ в района на кръстовището с ул. „Латин Колев“ пътно-транспортно произшествие, в резултат на което ищцата В. С. К. е претъпяла физически и емоционални болки и страдания.

Следователно на този етап от производството единственият спорен между страните въпрос касае размера на дължимото обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В ППВС №4/68г. Върховният съд е разяснил, че визираното в посочената разпоредба понятие „справедливост“ не представлява абстрактна категория, тъй като неговото приложение е свързано с преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства като характера на увреждането, обстоятелствата, при които е осъществено, евентуалното допълнително влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В практиката на ВКС се приема, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да бъдат взети под внимание и всички други обуславящи тяхното настъпване обстоятелства, като в мотивите на решението същите следва да бъдат посочени конкретно, а тяхното значение- надлежно отразено и отчетено. Такива факти, наред с изброените по-горе, са и продължителността на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата за възстановяване и трайността на последиците, възрастта на увреденото лице и възможността то да продължи трудовата си кариера и да се социализира, общественото и социално положение в страната, икономическата конюнктура и др. Изброяването не е и не може да бъде изчерпателно, доколкото във всеки отделен случай относимите обстоятелства биха били различни. Принципът за справедливост изисква да се постигне в най-пълна степен обезщетяване на увреденото лице за претърпените от него болки и страдания, без обаче да е възможно тяхното пълно репариране.

В случая от представената по делото медицинска документация и заключение на СМЕ се установява, че в причинна връзка с процесното ПТП ищцата е претърпяла мозъчно сътресение и контузия на коляно. Разяснено е, че контузията на коляното представлява мекотъканно увреждане /засягане кожа, подкожие и/или мускулатура/, което отшумява до около 2-3 седмици след инцидента. Посочено е, че контузията обикновено е съпътствана от болки, които се усилват при движение и които могат да обусловят временно затруднение на функцията на долния крайник. От наличните по делото данни вещото лице е направило извод, че ищцата е претърпяла и лекостепенно 3 сътресение на главен мозък без изпадане в безсъзнание. Отразено е, че в повечето случаи след подобно мозъчно сътресение се забелязват паметови нарушения, кратковременна дезориентираност, световъртеж, понижен мускулен тонус и други, като много често са налице оплаквания от главоболие и повръщане, а в по-късен момент е възможно да се наблюдават и усилени вегетативни рефлекси, безсъние, световъртеж и други. Посочено е, че след подобна травма при спазване на необходимия режим и постстационарно лечение, изброените симптоми персистират средностатистически за около 20 - 25 дни след инцидента. Относно оздравителния период е разяснено, че след причиняване на описаните травми в началото е възможно да са били изпитвани по-интензивни болки и страдания от пострадалата, в това число и такива, налагащи медикаментозно обезболяване, но постепенно същите са намалели и би следвало да са отшумели напълно до около 20-25 дни след инцидента.

Във връзка с интезитета и продължителността на претърпените от ищцата болки в рамките на първоинстанционното производство е разпитан нейният баща С.Н., който е посочил, че вечерта след инцидента същата е имала много силно главоболие и болки в дясното коляно, поради което на следващия ден заедно отишли в Пирогов, където я прегледали, изписали й лекарства и й препоръчали да почива. Заявил е, че около месец след инцидента дъщеря му се е събуждала нощем от кошмари, изпитвала е страх да се качва в автомобил, като по негово мнение е била изпаднала в депресия. Посочил е още, че ищцата е накуцвала и приемала лекарства около месец, като е ходела два пъти седмично и на рехабилитация. Заявил е, че поради страха си да се вози в кола същата не е ходила на работа три месеца.

Съдът намира, че преценени в своята съвкупност, посочените по-горе обстоятелства водят до обоснованост на извода на първоинстанционния съд относно размера на определено от него обезщетение, а именно 5 000 лева. В случая пострадалата е млада жена в работоспособност възраст, чиито възстановителни сили не са нарушени. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че нанесените травматични увреждания са причинили на ищцата болки, които са отшумели в рамките на около месец. Настоящият въззивен съдебен намира за правилен и извода на първоинстанционния съд относно липсата на доказателства същите да са продължили извън посочения оздравителен период. Напротив, от приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза се установява липсата на индикации за протичане на различен от обичайния за този вид травми възстановителен процес. Този извод се подкрепя и от показанията на свидетеля С.Н., който потвърждава, че физическите последствия от инцидента са отшумели в рамките на месец след прилагане на рехабилитационни процедури и при прием на обезболяващи лекарства. Относно наведените от свидетеля твърдения за причинени от процесния инцидент по-задълбочени психически травми съдът намира, че същите са израз на неговото субективното и непрофесионално мнение, което не намира подкрепа 4 в останалия събран по делото доказателствен материал, нито в изложените в исковата молба факти и обстоятелства.

Във връзка със съдържащия се в депозираната въззивна жалба довод относно предвидения лимит на отговорност на застрахователя като критерий за определяне на обезщетението по справедливост следва са бъде посочено, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на причинилото вредите лице, което съгласно чл.51 ЗЗД отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Уговореният между него и застрахователя лимит на отговорност може да служи единствено като горна граница при определяне на дължимото от последния обезщетение, но не и като самостоятелен критерий за неговото определяне по справедливост. В този смисъл е и Решение №95 от 24.10.2012г. на ВКС по т. д. №916/2011г., I Т. О., ТК, съгласно което при прилагането на критериите за определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди, лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, а същите могат да бъдат взети предвид единствено при отчитане на конкретните икономически условия, които в случая са отчетени от първоинстанционния при определяне размера на дължимото обезщетение.

Предвид съвпадението в изводите на двете първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. съдебни инстанции

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна. Същата претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя в размер на 100 лева.