Решение № 14762 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14762 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20261110104152 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ЮЛ срещу И. В. Д. и Д. Г. К. с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца следните суми при следните квоти:

- И. В. Д. -1/2 от общото задължение, а именно сумата от 276.19 евро, представляваща доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***************, аб. № ********** за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 28.11.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва начислена върху главницата за топлинна енергия в размер на 42.15 евро за периода от 15.09.2024 г. до 18.11.2025 г., сумата от 7.89 евро, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 28.11.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва начислена върху главницата за дялово разпределение в размер на 1.95 евро за периода от 16.07.2023 г. до 18.11.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 936/2025 г. по описа на РС-Дряново.

- Д. Г. К. -1/2 от общото задължение, а именно сумата от 276.19 евро, представляваща доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***************, аб. № ********** за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 28.11.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва начислена върху главницата за топлинна енергия в размер на 42.15 евро за периода от 15.09.2024 г. до 18.11.2025 г., сумата от 7.89 евро, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 28.11.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва начислена върху главницата за дялово разпределение в размер на 1.95 евро за периода от 16.07.2023 г. до 18.11.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 936/2025 г. по описа на РС-Дряново.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с 1 ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. В. Д. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва се наличието на облигационна връзка, като се посочва, че бил сключен договор за доставка на топлинна енергия с друго лице. Оспорва се дължимостта на сумите за топлинна енергия, тъй като методиката за изчисляване на сградната инсталция била отменена. Неоснователна била претенцията за лихва, тъй като липсвали доказателства за датата на публикуване на фактурите. Неоснователна била претенцията за дялово разпределение. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. Г. К. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва се наличието на облигационна връзка. Оспорва се дължимостта на сумите за топлинна енергия, тъй като не били ангажирани доказателства за реалното отчитане на индивидуалните разпределители. Неоснователна била претенцията за лихва, тъй като липсвали доказателства за датата на публикуване на фактурите.

Неоснователна била претенцията за дялово разпределение. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище по предявените искове, като счита същите за основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развИ. след постъпване на възражения против заповед за изпълнение, издадена в полза на ЮЛ. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално 2 доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор от 15.11.2001 г. за извършване на услугата топлинно счетоводство, сключен между ЮЛ и етажната собственост с адрес *********, съгласно който е договорено ФДР да извърши отчитане и разпределение на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено право на ползване № 180 от 18.03.2016 г., том I, рег. № 1689, дело 138/2016 г. се установява, че И. В. Д. и Д. Г. К. даряват сина си В.И.Д. следния свой собствен недвижим имот придобит по време на брака и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно ап. № 29, находящ се в *********. В нотариалния акт е посочено, че И. В. Д. и Д. Г. К. си запазвали заедно и поотделно вещното право на ползване върху недвижимия имот – пожизнено, безвъзмездно и необезпокоявано. В разглеждания случай по делото се установява, че ответниците притежават вещното правото на ползване върху процесния имот, което налага приемането на извод, че през процесния период ответниците са имали качеството на потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Следва да се посочи, че видно от представения нотариален акт процесния имот е собственост на друго лице, но същият се явява „гол собственик“ на имота, който е бил лишен от възможността да го ползва. В тази връзка следва да се отбележи, че за собственика и ползвателя въз основа на вещно право на ползване не е предвидена солидарна отговорност, нито по силата на закона, нито по силата на сключен между тях и ищеца договор, включително Общите условия към него, поради което и разпоредбата на чл. 122 ЗЗД в случая е неприложима.Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при настъпване на законоустановения факти, прекратяващи облигационните отношения.

От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия са ответниците по силата на учреденото право на ползване върху процесния недвижим имот. В случая независимо, че всеки един от двамата ответници И.

В. Д. и Д. Г. К. си е запазвал вещното право на ползване /заедно и поотделно/ върху целия недвижимия имот, то доколкото ищеца претендира от всеки от тях по ½ от задълженията именно в този размер следва да отговаря всеки един от тях. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между 3 топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното възраженията на ответниците за липсата на облигационна връзка се явяват неоснователни.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през процесния период в сградата била ползвана само ТЕ за БГВ. Вещото лице е посочило, че през процесния период в имота е имало два броя водомери за топла вода, които били отчетени на 09.05.2024 г. с подпис на потребител. Съгласно заключение изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимите суми за топлинна енергия за исковия период възлизат на 549.67 евро. Съгласно заключението топломера за е преминал през метрологична проверка през 27 месеца, вместо през 24, но същият не бил сменян и при проверката не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.

Настоящият състав намира, че исковата претенция се явява доказана. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответниците в процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия. Същевременно за целия процесен период от ответника не са правени никакви възражения по реда на общите условия. Няма основание да не се приеме съдебнотехническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответниците топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, т. ч. и от представените от третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответниците топлоенергия за БГВ в определеното количество. Предвид изложеното и съдът намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия за процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 549.67 евро. В случая с оглед на диспозитивното начало ответниците следва да отговарят за задължения съобразно претендираните от тях квоти, поради което ответникът И. В. Д. следва да отговора за 1/2 част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия или за сумата от 274.83 евро, а ответникът Д. Г. К. следва да отговора за 1/2 част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия или за сумата от 274.83 евро, в които размери следва да се уважат предявените искове, а за разликата до пълния претендиран размер да се отхвърлят.